Решение № 24 от 12.01.2022, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 3949/2021
- Вид
- Решение № 24
- Подписан
- 12.01.2022
- Състав
- Нина Методиева Коритарова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 300 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 16, ал. 1, т. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15 ал. 2 · Закон за нормативните актове
- чл. 106, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 249, т. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 249, т. 1 и 2 · Кодекс за застраховането
- чл.346 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 478, ал. 2 и ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 478, ал. 2 и ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.492 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 493а, ал. 1 и ал. 2 · Кодекс за застраховането
- Чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 497 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 · Кодекс за застраховането
- §7 · Кодекс за застраховането
- чл. 15, ал. 4 · Наредба за задължителното застраховане
РЕШЕНИЕ
№ 24 гр. Сливен, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нина М. Коритарова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело № 20212230103949 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от АНГ. Т.
ИГН., ЕГН: ********** от с. **** чрез адв. К.К. от АК-Сливен, с която е предявен иск с правно основание чл. 493а, ал. 1 и ал. 2 от КЗ срещу застраховател –ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Джеймс Баучер“ № 87 по договор за застраховка „Гражданска отговорност” за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и имуществени вреди на лек автомобил „Ауди“ А3, с рег. **** собственост на ищеца при ПТП на 24.12.2017 г., в размер на 2300 лв. причинено от застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата . Към този главен осъдителен иск е обективно кумулативно съединен акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на законната лихва дължима от 16.11.2020 г. до 30.08.2021 г.
Ищецът твърди, че на 24.12.2017 г. около 2:30 часа бил шофирал личния си автомобил „Ауди“ А3, с рег. ****, като на задната седалка вдясно била седяла неговата приятелка Анита Иванова, а до него вдясно бил седял неговият приятел Желко Станев, който бил загинал на място в резултат на ПТП, настъпило в землището на с. Баня, Община Нова Загора на път III-662, километър 12+900, когато друг автомобил марка „Рено-Лагуна“, с ****, собственост на **** и управляван от ****, който в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътя бил предизвикал ПТП и му бил причинил телесни увреждания осъществили медико-биологичния признак на затрудняване на движението на левия горен крайник, както и контузии и натъртвания в областта на корема, долните крайници и дясната ръка. С влязла в сила присъда по НОХД № 646/2019 г. на СлОС, изменена с решение на БАС, което е потвърдено с решение на ВКС подсъдимият бил признат за виновен за 1 настъпването на процесното ПТП по обвинението, че е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Към момента на ПТП автомобилът марка „Рено-Лагуна“, с ****, собственост на **** бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Твърди, че веднага след ПТП бил закаран в ЦСМП при МБАЛ „Иван Селемински“, където му била извършена мануална репозиция и гипсова имобилизация, като на следващия ден бил изписан и лечението му било продължило в домашни условия. Към настоящия момент все още не се бил възстановил напълно, тъй като все още бил изпитвал болки в ръката.
Сънят му бил неспокоен и му се налагало да му се помага, тъй като не могъл да се самообслужва. И за в бъдеще щял да търпи болки и страдания от причинената му травма.
Имуществената вреда, която била причинена на неговия автомобил била „тотал щета“, тъй като не могъл да се отремонтира в резултат на деформациите, които му били причинени от челния удар с друг автомобил, поради което регистрацията на автомобила била прекратена.
Посочва, че стойността на автомобила била 2300 лв.
Моли съдът да осъди застрахователното дружество да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. и имуществени вреди на лек автомобил „Ауди“ А3, с рег. **** собственост на ищеца причинени му при ПТП на 24.12.2017 г., в размер на 2300 лв. причинено от застрахован по застраховка „ГО на автомобилистите”, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата . Към този главен осъдителен иск е обективно кумулативно съединен акцесорен иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва в размер на законната лихва дължима от 16.11.2020 г. до 30.08.2021 г.Претендира и разноски.
В срока по чл.131 ГПК отговор от ответната страна е постъпил. С него се оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът признава наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ между него и лицето посочено от ищеца като виновно за настъпилото ПТП.
Прави се възражение за съпричиняване и от страна на увреденото лице, което било пътувало без поставен предпазен колан и степента на неговия принос за настъпилото увреждане била висока. Било налице обективна причинно- следствена връзка между поведението на пострадалия от една страна и настъпилите вреди, като същите били произтичали по вид и степен от неговото противоправно поведение. При правилно поставен предпазен колан вредите не биха били настъпили или щели да бъда в значително по-лека степен. Оспорва предявения иск и по размер, тъй като противоречал на чл. 52 ЗЗД и трайната практика на съдилищата. Заявява, че съдът следвало да вземе предвид при определяне на размера на обезщетението пар. 96, ал. 1 КЗ, тъй като същият не бил представлявал ограничение на отговорността на застрахователя, доколкото лимитът не бил минималното, а максималното покритие на застраховката. Изплащането на индивидуалните обезщетения не било зависило от размера на този лимит а от разпоредбите на закона и принципа на справедливостта.
Оспорва и размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди, тъй като действителната стойност на автомобила била по-ниска и били налице запазени части от 2 което могло да бъде реализирана печалба.
Оспорва и основателността на акцесорния иск за лихва за забава. Твърди, че ищецът бил сезирал застрахователното дружество с претенция за изплащане на обезщетение по чл. 380 КЗ, като същата не била съдържала изискуемите от закона реквизити включително и банкова сметка по която да бъде заплатено обезщетението и се позовава на чл. 380, ал. 3 КЗ.
При условие на евентуалност прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищеца. Иска от съда отхвърляне на претенцията, като неоснователна.
Претендира разноски.
С оглед характера на предявения иск съдът с Определение № 1734 от 22.10.2021 г. по чл.
140 ГПК съдът е отделил като безспорно между страните следното обстоятелствотоналичието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” между водача и застрахователното дружество към момента на настъпване на ПТП. Със същото определение съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест да установи настъпването на твърдяното в исковата молба ПТП, настъпване на описаните неимуществени вреди изразили се в претърпени от него болки и страдания в резултат на настъпилите телесни увреждания в резултат на ПТП и имуществени вреди върху лекият автомобил негова собственост, обстоятелството, че тези вреди са пряка последица от виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника лек автомобил. Ищецът следва да докаже още механизмът на настъпване на ПТП и размера на претендираните неимуществени и имуществени вреди доколкото това се оспорва от ответника. Ищецът следва да докаже претенцията си за заплащане на мораторна лихва по основание и размер и изпращането на покана до застрахователя за заплащане на обезщетение съдържаща всички изискуеми от закона реквизити. Съдът е указал на ответника, че следва да установи твърдението си за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото лице, изразило се в обективен принос на пострадалия към настъпване на вредоносния резултат.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
На 24.12.2017 г. около 2:30 часа ищецът шофирал личния си автомобил „Ауди“ А3, с рег.
****, като на задната седалка вдясно била седяла неговата приятелка Анита Иванова, а до него вдясно бил седял неговият приятел Желко Станев, който бил загинал на място в резултат на ПТП, настъпило в землището на с. Баня, Община Нова Загора на път III-662, километър 12+900, когато друг автомобил марка „Рено-Лагуна“, с ****, собственост на **** и управляван от ****, който в резултат на нарушаване на правилата за движение по пътя бил предизвикал ПТП и му причинил телесни увреждания осъществили медико-биологичния признак на затрудняване на движението на левия горен крайник, както и контузии и натъртвания в областта на корема, долните крайници и дясната ръка.
С влязла в сила присъда по НОХД № 646/2019 г. на СлОС, изменена с решение на БАС, което е потвърдено с решение на ВКС подсъдимият е признат за виновен за настъпването на процесното ПТП по обвинението, че е нарушил чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Към момента на ПТП автомобилът марка „Рено-Лагуна“, с ****, собственост на **** 3 е бил застрахован със застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.
С молба от 16.11.2020 г. ответното дружество било сезирано с претенцията на ищеца и се произнесло по нея на 20.11.2020 г., като заявило, че не му били представени необходимите писмени доказателства.
Видно от изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза процесният автомобил Ауди е бил оборудван с триточкови предпазни инерционни колани, като при действие на ударната сила тялото на пострадалия се е стремяло да се премести напред и леко надясно спрямо собствената координатна система на автомобила, като ударът е бил масивен в челната дясна част на автомобила, като в областта на разположение на водача не са били налице значителни деформации с изместване на торпедната страна към водача.
Справедливата пазарна стойност на автомобила била 2985,80 лв. към момента на настъпване на застрахователното събитие, като стойността на нанесената щета надхвърляла 75 % от справедливата пазарна стойност на автомобила, което означавало, че щетата била тотална.
Стойността на нанесената щета била в размер на 75 % от справедливата пазарна стойност на автомобила или 2239,35 лв., като разликата до пълната стойност бил размера на запазените части. Възстановяването на автомобила било технически и икономически нецелесъобразно, тъй като било налице тотална щета. Била налице причинно-следствена връзка между нанесените щети на автомобила и механизма на настъпване на ПТП.
Видно от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза в резултат на настъпилото ПТП на ищеца му била причинена автомобилна травма, изразяваща се в следните телесни увреждания: контузия на лявата ръка в областта на долния край на предмишницата й и гривнената става с данни за луксация на ставата и счупване в долния край на лъчевата кост на нейния костен израстък и контузии и повърхностни охлузвания на кожата в областта на корема, долните крайници и дясната ръка. Ищецът е управлявал автомобила към момента на настъпването на ПТП с поставен предпазен колан. Предвид механизма на настъпилото ПТП получените от ищеца уреждания били с тези характеристики благодарение на поставения от него предпазен колан. В противен случай биха били налице други значително по-тежки увреждания на дясната половина на тялото и на дясната ръка. При разпит на вещото лице същото заявява, че не била налице медицинска документация, от която да е видно, че е провеждан контролен преглед на ищеца или че му е била проведена рехабилитация.
Видно от показанията на разпитаната по делото свидетелка Койчева, която е майка на фактическата съжителка на ищеца в нощта на ПТП ищеца бил хоспитализиран в ортопедично отделение с травми и счупвания като на следващия ден го били изписали в тежко състояние със счупена ръка, която била гипсирана и прорезни рани по цялото тяло.
Свидетелката живеела в едно домакинство с ищеца и 20 дни след изписването му от болница се налагало в дома им да идва медицинско лице, което да му прави промивки и да му сменя превръзките. Дясната му счупена ръка била с отток и не могъл да я свива, не можел да се храни самостоятелно, не можел да ходи, не могъл да спи, тъй като имал кошмари го боляло, страхувал се да остава сам. В продължение на три месеца не бил излизал от вкъщи. Болките продължавали и при промяна във времето и при физически труд и се налагало да взема 4 болкоуспокояващи лекарства и да използва мехлеми за облекчаване на болката. Налагали се и консултации с психолог, тъй като ищецът сънувал кошмари и не могъл да заспи. Към настоящият момент все още бил изпитвал страх да се вози и да кара автомобил. Ищецът бил много травмиран от смъртта на негов близък приятел, който бил починал в резултат на ПТП.