Решение № 111 от 18.07.2026, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. В.П. 18.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П. III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена В. Хазарян при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Милена В. Хазарян Гражданско дело №

20253610100471 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по главна осъдителна искова претенция с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД, предявена от В. Н. Л. срещу „В" ЕООД, представлявано по закон от И.Д.Д. - Управител за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20000 лева, представляваща дължима главница по Договори за заем от 26.05.2021 год. и 02.06.2021, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата претенция до изплащане на вземането.

Ищецът излага, че на основание договор за заем, сключен на 26.05.2021 год., ищецът е предал в собственост на „Н.Н." ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. В.П. ул. „Б.С." 13, вх. А, ет. 6, ап. 19, представлявано от управителя И.Д.Д., сума в размер на 10 000 лева, преведена по банкова сметка на търговското дружество.

На основание договор за заем, сключен на 02.06.2021 год., ищецът е предал в собственост на „Н.Н." ЕООД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. В.П. ул. „Б.С." 13, вх. А, ет. 6, ап.

19, представлявано от управителя И.Д.Д., сума в размер на 10 000 лева, преведена по банкова сметка на търговското дружество.

С вписване № 20220928102544, в Търговския регистър е вписана промяна на фирмата на дружеството от „Н.Н." ЕООД на „В" ЕООД.

Излага се, че въпреки многобройните покани, до настоящия момент заемателят не е върнал заетите по двата договора за заем суми.

Излага, че поради факта, че не е уговорен конкретен ден за изпълнение на задължението за връщане на заема, ответникът е поканен нееднократно да го върне, поради което се счита, че вземането е изискуемо. Също така, ако съдът приеме, че липсват доказателства за отправена покана, заявява че исковата молба следва да се счита за покана за изпълнение по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.

В последното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез редовно упълномощения си процесуален представител заявява, че поддържат исковата претенция. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

1

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, в който взима становище по процесуалната допустимост, но неоснователност на предявените искови претенции.

Ответникът заявява, че през 2021 г. дружеството „В" ЕООД (тогава с фирма „Н.Н." ЕООД) разработва мащабен софтуерен проект под името „F= - инициатива за създаване на специализиран софтуер, предвиден за интеграция в инфраструктурата на изчислителни центрове на SAP - Г. и по цял свят . Твърди, че в процеса на разработка ищецът В. Л. (програмист и разработчик по професия, проявил интерес да се включи като инвеститор, с цел участие в бъдещи приходи от продажбата и комерсиализацията на проекта. В този контекст, по взаимно съгласие между страните след няколко проведени срещи по Z.W. и други платформи, Л. превел две суми от по 10 000 лева по банковата сметка на дружеството. Излага, че плащанията са направени с посочено основание кредит, но се касае за ясно договорено неформално инвестиционно участие- реално заплатени за услуги на фирмата , което не е било оформено писмено, но страните са имали ясната и точна договорка че тези процесии суми представляват заплащане за услуги предоставяни от фирмата - участие в F., а не заем, подлежащ на връщане. Сочи, че впоследствие, В. Л. едностранно се оттеглил и отказал да продължи финансиране в проекта , като по този начин загубил правото си на участие в проекта и се отказал от бъдещи печалби. Твърди, че сумите, които е предоставил, са били използвани за реални разходи по разработката -включително за възлагане на дейности по договор с дружеството „ОДФФИБЕР" ЕООД (ЕИК 208081579), което има авторски права за част от сорс кода на проекта и разработване на основните програмни модули, интерфейс и инфраструктура по проекта и т.н. За същите суми не се дължи връщане към Ищеца. Излага, че нито един път от момента на плащането на сумите досега, ищецът не е направил опит за комуникация в която да твърди „заемите" да му бъдат върнати.

Сочи, че договор за заем между него и ищеца не е бил сключван, не е бил договарян срок за връщане на сумата, не е била договорена възнаградителна лихва. Подчертава, че преводът на сума по банков път не доказва автоматично заемни отношения, в случай, че липсва волеизявление, срок, лихва или писмен договор, тъй като този паричен превод може да има друго основание - напр. събиране на оборот, възстановяване на разходи, консигнация.

Изтъква, че плащането на сумите е извършено с друга цел - инвестиционно участие в проект „F=, като взаимоотношенията между страните имат характера на финансиране -заплащане за участие в разработка , ползване и продажба на софтуерен продукт. Излага, че ищецът е имал очакване за бъдеща печалба, а не за връщане на сумата и след отказа му да продължи финансирането, сумите са останали в дружеството като неустойка поради неговият едностранен отказ да продължи да заплаща за продукт, който да закупи/ ползва - SAP системата F.. Излага, че не е налице изискуемо вземане. При липса на уговорен падеж, ищецът следва да докаже, че е отправил надлежна покана за връщане. Такава не съществува и не е доказана.

При условията на евентуалност - ако съдът приеме, че сумите са заем (което ответникът категорично отрича), се прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 110 ЗЗД, тъй като претендираните плащания са извършени през май и юни 2021 г., а искът е подаден през юли 2025 г. По изложените по-горе доводи моли осъдителния иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В последното по делото открито съдебно заседание ответникът чрез редовно упълномощения си представител поддържа отговора на исковата молба и настоява исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени преводни нареждания, от които е видно, че на 26.05.202 год.. ищецът е превел с преводно нареждане по банкова сметка на ответника сума в размер на 10 000 лева, с посочено в преводното нареждане основание „кредит";

На 02.06.2021 год., ищецът е превел с преводно нареждане по банкова сметка на ответника сума 2 в размер на 10 000 лева, с посочено в преводното нареждане основание „кредит";

Липсват доказателства, посочените суми да са били възстановени на ищеца.

От неоспореното от страните заключение по допълнително поставената задача по назначената ССчЕ се установява, че в счетоводството на ответника процесиите суми са отразени:

1. на 26.05.2021 год. - задължение в размер на 10 000 лева, с посочено основание „заем".

Осчетоводяване е извършено в деня, в който банкова сметка на ответника е заверена със сума в размер на 10 000 лева с наредител - моя доверител.

2. на 03.06.2021 год. - задължение в размер на 10 000 лева. с посочено основание „кредит".

Осчетоводяването е извършено в деня, в който банкова сметка на ответника е заверена със сума в размер на 10 000 лева с наредител - ищецът. Гласни доказателствени средства по делото не се събраха, доколкото в последното по делото съдебно заседание, ответникът редовно уведомен, не се яви, не изпрати представител и не доведе двама свидетели, които съдът бе допуснал.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с главна осъдителна искова претенция с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД.

Договорът за заем е неформален, реален, едностранен, възмезден или безвъзмезден, и комутативен - правните последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка - уговорената парична сума, като за заемодателя възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума - в същата валута и размер в срок от 1 месец от поканата (арг. чл. 240, ал. 4 ЗЗД), ако друго не е уговорено от страните.

Съобразно правилата за разпреД.е на доказателствената тежест, ищецът следва по предявения осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.79, ал. 1 от ЗЗД при условията на пълно и главно доказване да установи следните факти и обстоятелства: 1. съгласие на страните за предаване от ищеца в собственост на ответника на парична сума в размер на 20000 лева със задължение на ответника да я върне на ищеца при настъпване на падежа - т.е. ищецът следва да установи, че основанието на което е предадена сумата от 20000 лева на ответника е заем; 2. реално предаване на тази сума от ищеца на ответника; 3. настъпване на изискуемостта на задължението за връщане.

Съответно в тежест на ответника по делото е да установи всички свои положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число, че 1. сумата от 20000 лева е дадена на друго основание, в частност, че представлява участие в инвестиционен проект, която не следва да бъде връщана, съгласието между страните за невъзращаемост на сумата от 20000лева; 2. че задължението е погасено.

Съдът намира, че въз основа на представените и приобщени писмени доказателства, се установява че ищецът е предал на ответника сума в размер на 20000 лева.

В настоящия случай не са представени доказателства за сключване на договор за заем в писмена форма, нито има данни такъв да е бил съставен. Тъй като договорът за заем има неформален характер, доказването на съществуването му може да става с всички предвидени от закона доказателствени средства и начини, както с писмени, така и с гласни доказателства.

Между страните няма спор, че сумата от 20000 лева е преведена от ищеца по банкова сметка на ответника на два пъти на 26.05.2021година, както и на 2.06.2021година и е получена от последния.

Т.е. една от предпоставките за основателност на исковата претенция, а именно предаване на парична сума в претендирания от ищеца размер, доколкото договорът за заем е реално и неформално съглашение между страните, е налице.

Спор между страните съществува по въпроса относно основанието, на което е била преведена сумата, като ищецът твърди, че сумата е била предоставена в заем, като ответникът е поел 3 задължение да я върне, а ответникът поддържа, че тя представлява участие в инвестиционен проект, която не следва да бъде връщана.

Съгласно разясненията, дадени в Решение № 524 от 28.12.2011 год. на ВКС по гр. дело № 167/ 2011 год. на IV г.о., в случай, че предаването на парична сума е установено (от събраните по делото доказателства, съдът намира, че процесната хипотеза е именно такава), но липсват други данни на какво основание е сторено, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като същото може да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства. За установяване на основанието ищецът, съобразно разпределената му доказателствена тежест, е ангажирал писмени доказателствени средства, както и експертни познания. Съответно в тежест на ответника бе установяване на участие в инвестиционен проект. Приложеният договор за изработка и официално изложение, установяват обвързаност единствено между лицата Е.Д.Д. и И.Д.Д..

В константната си практика Върховният касационен съд приема, че банковият превод, като частен документ по смисъла на чл. 180 от ГПК, доказва единствено факта на предаване на сумата, но не създава презумпция за основанието, на което това е сторено (в този смисъл Решение № 52 от 22.05.2009 г. по гр. д. № 695/2008 г. на ВКС, IV г.о. и Решение № 192 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 2519/2014 г. на ВКС, IV г.о.). Следователно, за да се приеме наличието на заемно правоотношение, ищецът следва да установи волята на страните сумата да бъде дадена на основание заем и съответно да бъде върната, като този извод може да бъде направен въз основа на съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства.