Решение № 849 от 28.08.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 849 гр. Бургас, 28.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от АНАТОЛИ Й. БОБОКОВ Административно наказателно дело № 20262120201773 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 58д-63д от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на ЕТ "*******" с ЕИК: ****, чрез представляващия – ******, против наказателно постановление № 884101-F877243/16.04.2026г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 550 евро. С жалбата се иска отмяна на обжалваното постановление.

В с. з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв. Х., поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Претендира за разноски.

АНО изпраща представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на НП.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.03.2026 г. в 16:15 ч. св. М. – главен инспектор по приходите в НАП при Централно управление, съвместно със св. Д., осъществили проверка на търговски обект – кафе-аперитив „****“, находящ се в ******, стопанисван от ЕТ "*******" с ЕИК: ****.

Органите по приходите се легитимирали, след което от фискално устройство модел “Tremol M20” с индивидуален номер ZK183199 и номер на фискална памет 50237249, бил отпечатан дневен финансов отчет, според който касовата наличност била в размер на 16,91 евро. След собственоръчно попълнен опис на паричните средства от лицето ****** на длъжност „управител“ се установило, че фактическата наличност на паричните средства в обекта е 84,61 евро. При съпоставка между ДФО и фактическата касова наличност била установена положителна разлика в размер на 67,70 евро, която представлява въвеждане на парични 1 средства в касата без това да е отразено чрез функциите „служебно въведени“, които устройството притежава.

За извършената проверка и констатациите от нея св. М. съставил Протокол, копие от който връчил на управителя с указание да се яви допълнително в ТД на НАП-гр. Бургас за съставяне и връчване на АУАН. При тези данни св. М. съставил АУАН за нарушение на чл.

33, ал. 1 от Наредбата.

В последствие на 16.04.2026 г., въз основа на акта за установяване на нарушението, било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението. На основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС търговецът бил санкциониран с имуществена санкция в размер на 550 евро.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

Жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка наказателният съд не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. от чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10/28.09.1973 г. на ПВС), а е длъжен служебно (ex officio) да издири обективната истина и приложимия по делото закон, включително да провери дали са спазени принципите на законност и пропорционалност на нарушението и наказанието.

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Наредбата, извън случаите на продажби/сторно операции, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Неизпълнението на горното задължение е скрепено с административна отговорност по чл. 185 от ЗДДС, а именно в размер от 1000 до 4000 лв., респ. при повторност - от 2000 до 8000 лв.

Според настоящият съдебен състав въпросното нарушение е установено по безспорен начин въз основа на събраните по делото доказателства.

Съдът намира, че в случая е неприложим институтът на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН. От данните по делото не може да се направи извода, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност от другите нарушения от съответния вид - касае се за типично по вид нарушение, поради което и приложението на чл.

28 ЗАНН се явява неоправдано.

За процесното нарушение наказващият орган е наложил имуществена санкция от 550 евро. В случая обаче тя се явява значителна по размер, поради което и обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като противоречащо на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата на основните права на европейския съюз.

Съгласно последната разпоредба, тежестта на наказанието не трябва да бъде несъразмерно спрямо извършеното. Според решение на СЕС от 04.05.2023 г., постановено по дело C-40/21, тази разпоредба се отнася до санкциите с наказателноправен характер, а за тази преценка са релевантни три критерия - правната квалификация на нарушението във вътрешното право;

2 самото естество на нарушението; и естеството и тежестта на санкцията (в този смисъл са и решение от 06.10.2021 г. по дело C-544/19, както и решение от 22.03.2022 г. по дело C117/20). В конкретния случай нарушението на данъчното законодателство е с наказателен характер и то произтича не само от естеството му, но и от степента на строгост на имуществената санкция (решение от 22.06.2021 г. по дело C-439/19).

Спазването на принципа на пропорционалност по чл. 49, ал. 3 от Хартата на основаните права и свободи на Европейския съюз изисква санкцията да не превишава границите на това, което е уместно и необходимо за постигане на легитимните цели, преследвани от правната уредба, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели (решение от 05.05.2022 г. по дело C-570/20, решение от 20.03.2018 г. по C-524/15).

От събраните по делото писмени доказателства се установи, че нефискализираната сума се равнява на 67,70 евро, за която жалбоподателят е санкциониран в това производство, която не е била отразена във фискалното устройство. И ако само хипотетично се приеме, че това се явява търговски оборот, съотношението между неотчетения данъчен налог (или предполагаемата облага за търговеца – 67,70 евро, и наложената санкция от 550 евро, очевидно е несъразмерно и санкцията е осем пъти по-висока. Тази имуществена отговорност действително надхвърля границите на необходимото, за да се постигне един поправителновъзпиращ ефект.

С оглед на изложеното, съдът намира, че тежестта на въпросната имуществена санкция се явява непропорционална на извършеното нарушение. Както е казал и СЕС в решение от 3 юли 2025 г. по дело C-733/23, предвидените в национално законодателство санкционни мерки не трябва да надхвърлят границите на необходимото за постигане на легитимно преследваните от същото това законодателство цели. Строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на наказваните с тях нарушения, като поспециално се гарантира реално възпиращ ефект, същевременно не се надхвърля необходимото за постигането на споменатата цел. Освен това принципът на пропорционалност изисква при определяне на санкцията да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 19 октомври 2023 г. по C-655/21, решение на СЕС от 04.05.2023 г. по дело С-97/21). Това обаче не е сторено от АНО.

Към настоящия момент законът не предвижда възможност за съда да измени НП като намали размера на санкцията спрямо тежестта на извършеното и да „слезе“ под предвидения в закона минимум. Недопустимо е и приложението на института на чл. 55 от НК, по аргумент на чл. 84, вр. чл. 27 от ЗАНН, включително и по аналогия на закона, доколкото не е налице хипотезата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА. Последната разпоредба изрично посочва кога е допустимо правоприлагане в подобни случаи, а очевидно в настоящата хипотеза не е налице празнота в закона, а напротив, има изрична забрана „да се слиза“ под минималния размер на санкцията (в този смисъл е и Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС).

Предвиденото изключение на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН - „освен в предвидени в закон случаи“, също няма отношение към настоящия случай, доколкото липсват такива хипотези в общ или специален закон (изключение прави чл. 58г, ал. 8 от ЗАНН, но това касае само наказанието „глоба“ и то при постигнато споразумение). Липсата на препращане и недопустимостта на аналогията изключват приложението на чл. 55 от НК.

Следователно, относимата в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДДС, във връзка със забраните по чл. 27, ал. 4 и 5 от ЗАНН, за конкретния казус, се явява в противоречие с принципа на съразмерност на наказанията, залегнал в чл. 49, ал. 3 от Хартата (аналогична с чл. 35, ал. 3 от НК).

С оглед на изложеното НП следва да се отмени.

3

При този изход на спора разноските следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер от 150 евро, поради което и тази сума следва да се заплати на жалбоподателя от страна на НАП.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 884101-F877243/16.04.2026г., издадено от началник на Отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на ЕТ "*******" с ЕИК: ****, e наложена имуществена санкция в размер на 550 евро (петстотин и петдесет евро).

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ЕТ "*******" с ЕИК:

****, сумата в размер на 150 евро (сто и петдесет евро), представляваща сторени в производството разноски за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4