Решение № 1781 от 08.07.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1781 гр. София, 07.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Михаил Ал. Малчев

ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211100513305 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Т. СЛ. Н. срещу част от решение от 13. 08. 2021 год. по гр. д. № 11882/2018 год. по описа на СРС ГО 60 състав. Оспорват се мотивите в обжалваната част на решението като неправилни, като се иска отмяна на тази част като незаконосъобразно. Не е доказано ответникът да е потребител на топлинна енергия, като липсва доказателство за облигационни правоотношения. Практиката приема за потребител единствено собственик/вещен ползвател на имота с надлежен документ нотариален акт/договор за покупко-продажба на имот за процесния период и декларация за откриване на партида. Задължен е титуляр потребителят, а не формалният собственик. Оспорва се осъждането за дължими лихви до датата на изплащане. Иска се отмяна на частта от решението за признаване на сумата 815.94 лева главница за потребена енергия и 1.09 лева лихва за забава върху главницата, дължими от въззивника към въззиваемия. Претендират се разноски пред двете инстанции.

Постъпил в срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е писмен отговор от дружеството, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Претендират се разноски.

Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК, към мотивите на което се препраща, с оглед принципа за процесуална икономия в гражданския процес.

Подадена е молба от 26. 05. 2022 год., неподписана и няма да се разглежда.

В открито съдебно заседание въззивникът и дружеството, както трето лице помагач на последното не се явяват/не изпращат процесуален представител.

Констатира се, че жалбата е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК.

Въззиваеми, представлявани от адвокат Р., считат жалбата за основателна. Доколкото с решението са отхвърлени исковете, предявени срещу тях, в тази част решението не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което не е необходимо да се излагат съображения по 1 отношение на отхвърлената част.

С решението е прието за установено, че съществуват вземания на въззиваемия ищец срещу въззивника ответник в процесните размери главница и лихва, която част на решението е въззивно атакуваната.

Решението е мотивирано съобразно договор за покупко-продажба на процесния топлоснабден имот, по силата на който Т.Н. и Н. Н. са собственици от 1983 год., като няма данни за разпоредителни действия по отношение на имота от страна на въззивника. Това доказателство и писмените документи към исковата молба удостоверяват приетата за установено фактическа обстановка от районния съдия, с която въззивният съд се солидаризира и препраща към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. Документите не са оспорени по надлежния за това ред и са приети като писмени по делото доказателства.

В отговора на исковата молба въззивникът ответник е оспорил, че е доказано право на собственост върху имота. Признава се обаче, че по документи е видно кой е собственик на имота към процесния период.

Ищецът е представил изискуемите се писмени доказателства за наличие на валидно възникнало договорно отношение между него и въззивника ответник за доставка на топлинна енергия до процесния имот през исковия период; както качеството потребител на топлинна енергия на ответника през периода, както и обстоятелството, че е собственик на топлоснабдения имот със съответната квота.

Документите, представени от трето лице помагач на страната на ищеца, не са оспорени по реда на ГПК и са приети като писмени доказателства.

Съдебните експертизи не са оспорени по смисъла на чл. 200 ГПК и са приети по делото, като са кредитирани като добросъвестно и компетентно изготвени.

Доказателствата касаят процесния недвижим имот апартамент № 107.

Размерът на задълженията не се оспорва с жалбата, поради което и не следва да се обсъждат доказателствата, събрани в тази насока.

Проектът за доклад е приет за окончателен без възражения на 09. 09. 2019 год. В следващо открито съдебно заседание ищецът въззиваем не представя други доказателства.

В решаващите мотиви на районния съдия е прието за установено по безспорен начин, че договорът за покупко-продажба на жилище от 1983 год. има сила на нотариален акт.

Прието е, че ответницата въззивник е съсобственик на процесното жилище, както и насоящият въззивен съдебен състав приема. Същата е притежавала качеството потребител на топлинна енергия, а по конкретно заварен потребител на топлинна енергия за битови нужди.

Въззивният съд намира, че при тези доказателства по делото, няма каквито и да било данни, през исковия период това качество да е било променено, като например поради промяна на собствеността или пък учредяване на вещно право на ползване в полза на трето лице.

Въз основа на доказателствата по делото, надлежно приети като неоспорени, ответникът въззивник за процесния исков имот е в договорно правоотношение с ищеца въззиваем, потребител е на топлинна енергия, поради което искът е установен на своето основание.

Като акцесорен искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД, при това положение на спора, приема се да е установен по основание, а размерът му не е предмет на жалбата.

Това са оплакванията с въззивната жалба на ответника.

Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с изключение на случаите, 2 когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По същество жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне.

Право на разноски, според този изход на правния спор, има въззиваемият ищец, сторени в производството, в размер на 100 лева, за подаване на писмен отговор и молба от 07. 06. 2022 год.

Въззивникът ответник, с оглед изхода на делото, няма право на разноски в производството.

Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,

РЕШИ:

ПОТВЪРЖАВА решение от 13. 08. 2021 год. по гр. д. № 11882/2018 год. по описа на СРС ГО 60 състав, в обжалваната част, с която е признато за установено, че съществуват вземания на Т.С. ЕАД срещу Т. СЛ. Н., ЕГН ********** в размер на 815.94 лева и 1.09 лева суми главница и лихва върху нея.

ОСЪЖДА Т. СЛ. Н., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. **** на основание чл. 78 ГПК сумата в размер на 100 лева юрисконсултско възнаграждение за втора инстанция.

Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз” ЕООД трето лицепомагач на страната на ищеца.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3