Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4942 от 16.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 9568/2025
Вид
Решение № 4942
Подписан
16.07.2026
Състав
Любомир Василев, МАРИЯ ВАЛЕНТИНОВА АТАНАСОВА, Димитър Куртев Демирев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 4942 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

МАРИЯ В. АТАНАСОВА при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова като разгледа докладваното от МАРИЯ В. АТАНАСОВА Въззивно гражданско дело № 20251100509568 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 6035/04.04.2025 г., постановено по гр.д. № 57584/2023 г. на Софийски районен съд, 154 състав, съдът е осъдил „Институт за стратегии и анализи“ ЕООД, ЕИК 203683119, да заплати на Г. К. Г., ЕГН **********, сумата от 2000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на разпространени от „Институт за стратегии и анализи“ ЕООД, ЕИК 203683119, клеветнически твърдения и обидни думи чрез публикуване на 29.07.2023 г. от „Институт за стратегии и анализи“ ЕООД, ЕИК 203683119, на интернет страница http://www.epicenter.bg/ на статия, озаглавена „Ето кой е насилникът, обезобразил 18годишната в Стара Загора (ДОПЪЛНЕНА)“, както и снимка, под която бил посочен текстът „Ето кой е насилникът, обезобразил 18-годишната в Стара Загора – Г. Н. Г.“, ведно със законната лихва от 29.07.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

За горницата над сумата от 2000 лева до сумата от 10 000 лева, претенцията на Г. К. Г., ЕГН **********, е отхвърлена.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е осъдил „Институт за стратегии и анализи“ ЕООД, ЕИК 203683119, да заплати на Г. К. Г., ЕГН **********, сумата от 390 лева, представляващи разноски по делото.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил Г. К. Г., ЕГН **********, да заплати на „Институт за стратегии и анализи“ ЕООД, ЕИК 203683119, сумата от 800 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу частта от първоинстанционното решение, с която е отхвърлена претенцията, е постъпила въззивна жалба от Г. К. Г.. Поддържа се, че в тази част решението на СРС е неправилно. Твърди се, че при определяне на размера на 1 дължимото обезщетение съдът не е съобразил всички изложени в статията обидни реплики и квалификации, не е съобразил аудиторията, до която е стигнала статията.

Твърди се, че макар статията да е кратка, тя е богата на обидни изрази и клевети, които поругават защитените права на ищеца. Поддържа се, че и към настоящия момент имената на ищеца фигурират в надпис под публикуваната снимка. Сочи се, че авторът не е бил наясно с действителния извършител на деянието, не е проверил обстойно източните си на информация, а е изопачил фактите, като е злепоставил ищеца. Твърди се, че вследствие от това се е изградило негативно отношение към ищеца, като последният се притеснявал поради заплахи за живота си, за имуществото и телесната си неприкосновеност. Заявява се, че самото заглавие на статията провокира интерес и насърчава формирането на неприязън и отправяне на заплахи към ищеца. Твърди се, че авторът не е извършил добросъвестна проверка и така е нарушил етичния кодекс.

Поддържа се, че във връзка с процесното престъпление са организирани митинги и шествия пред съдебната палата, хората искали публичен линч и смъртно наказание, а множество групи във „Фейсбук“ отправяли обиди и закани за живота на ищеца.

Твърди се, че ищецът се страхувал да излиза от дома си, тъй като го заплашвали със саморазправа и причиняване на телесни повреди или дори убийство. Твърди се, че ищецът е посещавал клиничен психолог, като заключението на експерта било, че ищецът е приел заплахите за реални такива и е изпитал осезаемо чувство на страх.

Поддържа се, че ищецът се е превърнал в лабилен, емоционално неустойчив, страхово напрегнат индивид, имащ проблеми със съня. Твърди се, че ищецът изпитва оплаквания от главоболие, има понижено настроение, понижено самочувствие и самооценка, изпитва чувство за несигурност и застрашеност. Заявява се, че вследствие от процесната статия се е създало едно изцяло негативно отношение спрямо личността на ищеца. Твърди се, че майката на ищеца се отрекла от него и не желаела да общува с него. Поддържа се, че приятели и колеги на ищеца се отдръпнали от него и не желаели да общуват с него. Твърди се, че ищецът се притеснявал да не бъде уволнен заради това, че предприятието не желае да се асоциира със случая. Твърди се, че в дома на ищеца е нахлувала полиция, за да извършва обиск и да търси доказателства за процесното престъпление. Твърди се, че цялата общност в Стара Загора е свързвала ищеца с публикуваната статия, в която била поставена профилната снимка на ищеца от „Фейсбук“, като впоследствие тази снимка е заменена. Твърди се, че първоначално било посочено, че възрастта на дееца е 29 години, а по-късно тя била променена на 26 години. Твърди се, че имената в статията са били тези, които ищецът използвал в социалната мрежа заради изгубената връзка с баща си след развода на родителите си.

Излагат се съображения, че определеното от СРС обезщетение за претърпените вреди е занижено. Поддържа се, че по делото не се установява публикуваните данни да са получени от МВР, като никой от редакцията не е търсил официална версия от държавните власти. Излагат се съображения, че при преценката за общественото въздействие трябва да се прецени тиражът на статията, респ. броят на лицата, до които тя е достигнала. Твърди се, че с оглед използваните в статията думи и изрази ищецът е представен като жесток, извратен, рецидивист, вулгарен, насилник. Поддържа се, че според практиката на ВКС, ако и други издатели са публикували по същото време идентични публикации, то отговорността е солидарна. Твърди се, че в случая статията е преглеждана почти 30 хиляди пъти. Поддържа се, че деликтът е установен по безспорен начин. Предвид изложеното се моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска в пълен размер. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор на жалбата от „Институт за стратегии и анализи“ ЕООД. Твърди се, че по делото е установено, че авторът на процесната статия не е служител на ответника. Поддържа се, че статията е дословно препечатана. Поддържа се, че своевременно е направено оспорване, че по делото не е 2 представена процесната статия с упоменатите дата и час. Заявява се, че статията не съдържа снимка на ищеца Г. К. Г.. Сочи се, че ищецът не е изпълнил указанията на СРС да представи статията. Твърди се, че исковата молба е недопустима. Моли се да се остави без разглеждане жалбата, а евентуално – без уважение.

Срещу частта от първоинстанционното решение, с която е уважен искът на Г. К.

Г.ев, е постъпила въззивна жалба от „Институт за стратегии и анализи“ ЕООД. Твърди се, че първоинстанционното решение е недопустимо, а евентуално – неправилно.

Заявява се, че по делото не е представено основно доказателство, а именно – твърдяната увреждаща статия с точно упоменати дата и час на публикуване. Сочи се, че според исковата молба процесната статия е от 29.07.2023 г., а пред съда е представена статия с достоверна дата от 17.10.2023 г. Твърди се, че статията нито в оригинал, нито в допълнения си вариант съдържа снимка на третото за спора лице Г.

Н. Г.. Твърди се, че по делото са се явили двама свидетели, които с недостоверни възприятия навели доводи, че ищецът бил известен като Н.. Твърди се, че необосновано СРС е приел, че ищецът се е почувствал морално увреден. Твърди се, че ответникът е осъден по непредставено по делото доказателство и по нередовна искова молба. Заявява се, че решението на СРС не съдържа мотиви за фактите и обстоятелствата, изложени в исковата молба. Твърди се, че снимка не е отразена в съдебното решение, а приятелят на майката на ищеца – Н., е приет за ноторно известен. Поддържа се, че статията не визира ищеца. Поддържа се, че исковата молба е недопустима, защото ищецът не разполага с активна процесуална легитимация да търси защита пред съд на правата на третото лице Г. Г.ев. Предвид изложеното се моли да се отмени първоинстанционното решение. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок е постъпил отговор на жалбата от Г. К. Г.. Твърди се, че е безспорно установено, че на сайта на ответника е публикувана статия със заглавие „Ето кой е насилникът, обезобразил 18-годишната в Стара Загора (ДОПЪЛНЕНА)“.

Сочи се, че статията е прегледана от 23 938 лица. Поддържа се, че статията поставя ищеца в негативна светлина като лице, извършило брутално престъпление. Твърди се, че ищецът е бил силно засегнат от изложените твърдения. Поддържа се, че вследствие от публикацията членове на групи във „Фейсбук“ искали възмездие. Поддържа се, че ищецът получавал заплашителни обаждания, причаквали го пред дома му и искали да го нарежат така, както било нарязано пострадалото момиче. Твърди се, че майката на ищеца спряла да комуникира с него. Сочи се, че колегите и приятелите му се отдръпнали от него. Излагат се подробни съображения, че не са спазени добрите журналистически практики по предварително проучване и проверка на информацията.

Твърди се, че ответната медия е публикувала невярна и недостоверна информация, съобщила е имената, възрастта и местоживеенето на ищеца, както и е показала профилната му снимка от „Фейсбук“. Поддържа се, че ако липсва позоваване на източник, авторът на статията носи отговорност за причинените вреди по общия ред.

Заявява се, че е без значение коя по ред е статията, когато в нея се съдържат обиди.

Предвид изложеното се моли да се потвърди първоинстанционното решение в осъдителната му част. Претендират се разноски по делото.

Въззивните жалби са подадени в установените за това срокове, от легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същите са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по 3 делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Представен е по делото препис от статия, озаглавена „Страшни подробности за садиста с макетното ножче. Държавата се вдигна“, публикувана на 29.07.2023 г. от „Стандарт“.

Представен е по делото препис от статия, озаглавена „Приятел на насилника:

Всяка лигла да си знае гьола, ще яде мамуля“, публикувана на 30.07.2023 г. от „Марица“.

Представен е препис от статия, озаглавена „Ето кой е насилникът, обезобразил 18-годишната в Стара Загора (ДОПЪЛНЕНА)“, публикувана на 29.07.2023 г. на електронна страница epicenter.bg. Преписът е снет на 08.09.2023 г.

Представени са извлечения от съобщения и публикации във „Фейсбук“.

Представено е извлечение и от началната страница на Г. Г. във „Фейсбук“. Към името на ищеца в социалната мрежа в скоби е изписано като пълно име Г. Н. Г..

Представен е препис от статия, озаглавена „Ето кой е насилникът, обезобразил 18-годишната в Стара Загора (ДОПЪЛНЕНА)“, публикувана на 29.07.2023 г. на електронна страница epicenter.bg. Преписът е снет на 29.11.2024 г. от нотариус И.Д..

Представен е също препис от тази статия към 02.12.2024 г.

Представено е извънсъдебно експертно психологично изследване на Г. К. Г., което не следва да се цени в настоящото производство, доколкото като частно изследване не представлява годно доказателство по смисъла на ГПК.

По делото е постъпил препис от прокурорска преписка № 7933/2023 г. по описа на Районна прокуратура – Стара Загора. В преписката се съдържа докладна записка, от която е видно, че е подадена жалба от Г. К. Г. поради получавани закани чрез социални мрежи.

Представен е препис от жалбата на Г. К. Г. до Районна прокуратура – Стара Загора.

В прокурорската преписка се съдържа извлечение от публикувани съобщения във „Фейсбук“ група с име „Истината за Стара Загора“. Представени са и извлечения от публикации на потребители на социалната мрежа, вкл. извлечения от коментари към снимки на профила Г. Г..