Решение № 260133 от 01.03.2022, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№….........../01.03.2022 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2926 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от С.С.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ЗКУ” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, бул***, осъдителен иск с правно основание чл.

432, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 4069,62 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер), представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по застрахователна претенция (щета) № 20419000055-74029 за причинени щети на собствения на ищеца лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № *** в резултат от реализирано на

07.01.2021 г. в гр. Варна пътнотранспортно произшествие по вина на водача на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 26.02.2021 г., до окончателното изплащане на задължението.

По твърдения в исковата молба, на 07.01.2021 г. около 14:40 ч. ищецът, управлявайки собствения му лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № ***, се движел по ул.

„Блян“ в гр. Варна, посока ул. „Поп Д.“, когато преминал покрай бл. 69 и от паркомясто там потеглил водачът на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *** без да го пропусне, при което го блъснал в лявата част. За настъпилото пътнотранспортно произшествие участниците в същото попълнили двустранен констативен протокол за ПТП, в който като виновен за същото бил посочен водачът на лек автомобил „Дачия Сандеро“.

Последният бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника З. „У.“ АД с период на покритие, обхващащ момента на ПТП. Ищецът уведомил ответното дружество за настъпилото събитие, за което била образувана застрахователна претенция (щета) под № 20419000055-74029. Извършен бил оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на настъпилите щети, в който били обективирани следните увредени детайли: предна врата лява, лайсна предна врата лява, задна врата лява, лайсна задна врата лява, облицовка ПВЦ праг ляв, панел заден ляв и облицовка задна броня. За тези щети било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 530,38 лв.

Ищецът намира, че действителният размер на вредите възлиза на сумата от 4396,98 лв., поради което счита, че застрахователят следва да му заплати разликата между тази сума и доброволно заплатената такава от 530,38 лв., или сумата от 3866,60 лв.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения частичен иск за сумата от 100 лв. от сума в общ размер на 3866,60 лв. и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който признава наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между него и водача на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ***, действаща към датата на ПТП, образуването на застрахователната преписка, както и изплащането на обезщетение по нея в размер на 530,38 лв.

Оспорва размера на исковата претенция. Счита, че изплатеното обезщетение е съобразено със средните пазарни цени и състоянието на увредения лек автомобил към датата на събитието (на възраст над 25 години), както и че същото съответства на действителния размер на щетите. Излага, че сумата е определена по методиката на Наредба № 24 от 08.03.2006 г., която намира за приложима, в случай че не са представени разходо-оправдателни документи за възстановяването на МПС, какъвто е и процесният.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Прави и възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Й.А., поддържа исковата молба и предприема изменение в размера на частичния иск, като го увеличава до сумата от 4069,62 лв. Моли за уважаване на исковата претенция в увеличен размер и за присъждането на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът не се представлява в открито съдебно заседание. Процесуалният му представител юрк. Георги Видин предварително депозира молба, с която поддържа отговора и направеното искане по същество.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните обстоятелства: 1.) че на 07.01.2021 г. в гр. Варна, на ул. „Блян“ пред бл. 69, е реализирано пътнотранспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *** потеглил от паркомясто пред блока без да пропусне преминаващия по улицата лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № *** и го блъснал в лявата част; 2.) че в резултат от пътнотранспортното произшествие са настъпили щети по лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № ***, изразяващи се в увреждане на следните негови детайли: предна врата лява, лайсна предна врата лява, задна врата лява, лайсна задна врата лява, облицовка ПВЦ праг ляв, панел заден ляв и облицовка задна броня; 3.) че между „ЗКУ” АД и собственика на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № *** е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ момента на ПТП; 4.) че ищецът е подал пред застрахователя искане за завеждане на претенция по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, по която е образувана преписка по щета, заведена под № 20419000055-74029, както и 5.) че по застрахователната претенция е изплатено застрахователно обезщетение в полза на ищеца в размер на 530,38 лв.

Посочените обстоятелства се потвърждават и от приобщените по делото писмени доказателствени средства, вкл. двустранен констативен протокол за ПТП (л. 5) и опис на щета № 20419000055-74029 от 08.01.2021 г. (л.

6). Видно от съдържанието на описа, увредените детайли, описани от служители при ответното застрахователно дружество при извършения оглед, са отразени със следния начин на възстановяване, а именно: предна врата лява - за подмяна и боядисване; лайсна предна врата лява - за подмяна и боядисване; задна врата лява - за подмяна и боядисване; лайсна задна врата лява - за подмяна и боядисване; облицовка ПВЦ праг ляв - за подмяна; панел заден ляв - за боядисване и облицовка задна броня - за боядисване.

От приобщеното свидетелство за регистрация част I (л. 4) се установява, че от 14.04.2014 г. като собственик на лек автомобил „Ауди А4“ с peг. № *** е регистриран ищецът С.Д..

От приетото заключение на допуснатата съдебно-автотехническата експертиза, изготвено от вещото лице Ал. В. (л. 46 и сл.), се установява, че oбщата стойност на щетите по процесния лек автомобил възлиза на 4225,25 лв., изчислена по средни пазарни цени към датата на събитието, включваща необходимия труд (1340,40 лв. - 44,68 часа по 30 лв. за 1 нормочас), материали (650,88 лв.) и резервни части (2233,97 лв., от които 1090,62 лв. за предна врата лява, 109,50 лв. за лайсна предна врата лява, 786,24 лв. за задна врата лява, 75,11 лв. за лайсна задна врата лява и 172,50 лв. за облицовка ПВЦ праг ляв). Според заключението уврежданията по предвидените за подмяна детайли се изразяват в деформации и нарушения на целостта им, респ. детайлите не подлежат на възстановяване чрез ремонт, който да гарантира безопасна и безаварийна експлоатация на автомобила. Вещото лице определя обезщетението за възстановяване на щетите по автомобила по правилата на методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006 г. в размер на 1392,81 лв., а средната пазарна стойност на МПС към датата на застрахователното събитие (07.01.2021 г.) в размер на 4900 лв., определена по сравнителния метод.

При изслушването на експерта по реда на чл. 200 ГПК Ал. В. пояснява, че за определяне стойността на автомобила е взел предвид наличните две обяви в mobile.bg за продажба на автомобили със сходни характеристики, вкл. категория „комби“, задвижване „4х4“ и гориво „дизел“. Пояснява, че не е съобразил обяви в платформа Autoonline, тъй като същата е с ограничен достъп, специализирана за търговия между юридически лица със съответен абонамент и неотразява пазарните условия в България.

Заключението е оспорено от ответника, поради което е допуснато провеждането на повторна съдебно авто-техническа експертиза, която да отговори на същите задачи. От приетото повторно експертно заключение, изготвено от вещото лице инж. Д.В. (л. 87 и сл.), се потвърждава първоначалното заключение в частта, според която описаните за подмяна детайли не подлежат на ремонт, както и в частта относно размера на обезщетението по методиката към Наредба № 24 от 08.03.2006 г. (1392,65 лв.). Според повторната експертиза стойността на щетите към датата на събитието е в общ размер на 4009,50 лв., включваща необходимия труд (1153,38 лв. – 40,9 часа по 28,20 лв. за 1 нормочас), материали (675 лв.) и резервни части (2181,12 лв., от които 1057,90 лв. за предна врата лява, 114,12 лв. за лайсна предна врата лява, 762,65 лв. за задна врата лява, 79,12 лв. за лайсна задна врата лява и 167,33 лв. за облицовка ПВЦ праг ляв).

Използвайки сравнителен анализ между метода на пазарните аналози и метода за остатъчната стойност на автомобила съгласно Наредба № 24, вещото лице определя действителната средна пазарна цена на автомобила в размер на 4600 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предмет на разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат от ПТП, за което отговорен е водач на МПС, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното застрахователно дружество.

На основание чл. 498, ал.3 вр. ал. 1 КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяването на иска от увреденото лице е преди сезирането на съда то да е отправило към застрахователя или негов представител по чл. 503, ал.1 КЗ писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ, по която застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. Не е спорно по делото, че такава извънсъдебна процедура е проведена, както и че в хода на същата е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 530,38 лв., което според ищеца не е достатъчно за репариране на претърпените от него вреди. При така установените факти и с оглед наличието на останалите процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, съдът намира производството по делото за допустимо.

Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите; 2.) виновно противоправно поведение на застрахования водач, осъществено в периода на застрахователно покритие; 3.) настъпили имуществени вреди за ищеца, както и 4.) пряката причинно-следствена връзка между противоправното поведение и вредоносните последици. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение.

Безспорно по делото е наличието на валидно възникнало застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен между „ЗКУ” АД и собственика на лек автомобил „Дачия Сандеро“ с рег. № ***. Следователно ответното дружество е обезпечило деликтната отговорност по чл. 45 ЗЗД на собственика и водачите на посочения автомобил, причинили имуществени и неимуществени вреди на трети лица при управлението на моторното превозно средство в периода на покрит риск – арг. от чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ.

Разпечатката съдържа 34 от 71 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/009dcb3c-3214-43ac-bd08-b504db78471b