Определение № 912 от 15.04.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 912 гр. София, 12.04.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Ефремова

Членове:

Людмила Цолова

Иво Димитров като разгледа докладваното от Камелия Ефремова Касационно търговско дело № 20238002900876 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Училищно настоятелство при Основно училище „Иван Вазов“, гр. Русе против решение № 39 от 16.03.2023 г. по в . т . д. № 319/202 2 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо решение № 87 от 28.07.202 2 г. по т. д . № 320/202г. на Русенски окръжен съд, с което са отменени като незаконосъобразни всички решения, приети от общото събрание на настоятелството, проведено на 25.01.2021 г. онлайн чрез електронната платформа Майкрософт тиймс.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено в противоречие с процесуалния и материалния закон. Изразява несъгласие с извода за незаконосъобразност на процесното общо събрание на училищното настоятелство поради неспазване на процедурата по провеждането му, като твърди, че същият не кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства, установяващи надлежно свикване на събранието чрез покана, отправена до всеки член на настоятелството на посочен от него имейл адрес, в предвидения от закона срок и отговаряща на изискванията относно съдържанието й, както и провеждането на събранието онлайн чрез платформата Майкрософт тиймс. Аргументира становището си, че, по аналогия от разпоредбата на чл. 32, ал. 3 ЗЮЛНЦ, посоченият начин за провеждане на общото събрание е допустим и за сдруженията. Според 1 касатора, не е налице нередовност на процесното общо събрание и с оглед броя на присъствалите на него лица, тъй като е спазен предвиденият кворум за провеждането му и за вземането на валидни решения.

Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл.

284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Допустимо ли е провеждане на ОС на Училищното настоятелство в онлайн платформа при извънредна обстановка, когато са въведени законови ограничения за присъствено провеждане и такъв ред не е предвиден изрично в закона или устава; 2. Когато законът и уставът не предвиждат изрично ред за провеждане на ОС чрез онлайн платформа, но извънредни обстоятелства /въведени със закон или друг нормативен или поднормативен акт/ възпрепятстват провеждане на ОС по предвидения ред, незаконосъобразно ли е проведеното ОС и нищожни ли са взетите от него решения; 3. Когато във връзка с наложени от държавата ограничителни мерки е уредена възможност за провеждане на онлайн /дистанционни/ заседания на органите на централната и местната власт и на търговските субекти /чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020 г./ и за преодоляването на последиците, като подобна възможност е въведена за посочените по-горе субекти, следва ли тази възможност да се тълкува разширително и приложима ли е и по отношение на ЮЛНЦ и в частност училищните настоятелства; 4. В случай, че в мястото, където е адресът на управление на училищното настоятелство, поради законови ограничения е въведена забрана за достъп и онлайн обучение, допустимо ли е провеждането на ОС на настоятелството дистанционно чрез онлайн платформа“.

Ответницата по касационната жалба – С. С. Б. от гр. Русе – заявява становище за недопускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на касационната жалба, по съображения, изложени в писмен отговор от 15.05.2023 г. Претендира присъждане на разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

2

За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от С. С. Б. иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна решенията на общото събрание на Училищно настоятелство при Основно училище „Иван Вазов“, гр. Русе, проведено на 25.01.2021 г., въззивният съд е приел, че искът е процесуално допустим и основателен. Допустимостта на иска е мотивирал с предявяването му в предвидения в закона срок и с наличието на активна легитимация на ищцата, а основателността му – с провеждането на общото събрание от 25.01.2021 г. чрез онлайн платформа, което е преценил като достатъчно основание да се приеме, че всички взети решения са незаконосъобразни. Според решаващия състав, незаконосъобразността произтича от това, че нито Законът за юридическите лица с нестопанска цел, нито уставът на сдружението предвиждат такъв способ за провеждане на общото събрание, а установяват изискване за физическо присъствие на членовете на сдружението при провеждането на общи събрания. В тази връзка въззивният съд е взел предвид, че с оглед наложените през 2020 г. и 2021 г. ограничителни мерки заради пандемията е уредена възможност за провеждане на онлайн /дистанционни/ заседания на органите на централната и местната власт и на търговските субекти – чл. 6а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, като подобна възможност е приета с промени в Закона за местната власт и местното самоуправление и по отношение заседанията на общинския съвет, но не и за общите събрания на юридическите лица с нестопанска цел, каквото е и училищното настоятелство.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените 3 условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.

В настоящия случай касаторът е заявил посоченото основание бланкетно – с възпроизвеждане на законовия текст, без да аргументира наличието на двете кумулативни предпоставки в него, което, с оглед указанията в цитираното тълкувателно решение, е достатъчно за недопускане на касационното обжалване. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е описана фактическата обстановка по делото и са развити съображения за неправилност на въззивното решение, каквито се съдържат и в самата касационна жалба, което обаче не удовлетворява изискването за надлежно заявяване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Отделно от това, по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществено както общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и предпоставките на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, предвид наличието на специална правна регламентация (чл. 6а от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците ) относно правните субекти, за които е предвидена възможност да провеждат заседанията си от разстояние и да вземат неприсъствени решения.

Следователно, в случая се касае до начина, по който съдът е приложил закона , т. е. въпросите са пряко относими към правилността на обжалваното решение, която е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му.

При посочения изход на делото на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 250 лв. – адвокатско възнаграждение, чието заплащане в брой е удостоверено в представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 11.05.2023 г.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл.288 ГПК

4

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 39 от

16.03.2023 г. по в. т. д. № 319/2022 г. на Великотърновски апелативен съд.

ОСЪЖДА Училищно настоятелство при Основно училище „Иван Вазов“, ЕИК 117604173, със седалище и адрес на управление: гр. Русе,, ул.

„Петър Берон” № 20 да заплати на С. С. Б., адрес за призоваване: гр. Русе, ул.

„Фердинанд” № 4, ет. 4, офис 16, направените за настоящото производство разноски в размер на 1 250 (хиляда и двеста и петдесет) лева.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5