Решение № 171 от 14.11.2025, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 171 гр. В., 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАК. СЪСТАВ ПО НПК С

УЧАСТИЕ НА ГР. СЪДИИ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АМП

Членове:

ВЙМ

ВРГ при участието на секретаря ВБЙ като разгледа докладваното от ВЙМ Въззивно гражданско дело № 20251300500204 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано по въззивна жалба от "ЕТ"ЕООД ЕИК *** със седалище и адрес на управление :ГР .В. УЛ"Я."**,представляван от К. Г. Д.управител,действащ чрез адвокат

В.

Б.АК-В.

СРЕЩУ

РЕШЕНИЕ№191/07.04.2025г. ПО ГРАЖДАНСКО ДЕЛО №1477/2024 ГОДИНА по описа на ВРС, в частта за присъдените от ВРС 5155.08 леваглавница за процесният период за положен извънреден труд от Т. И. В. и 1030.98 лева-размер на обезщетението за забавено плащане по главницата,както и по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение.

Поддържа във въззивната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно и неправилно,в обжалваната част , немотивирано, не съобразено с показанията на доведените от ответника свидетели,които изцяло кореспондират с фактическата обстановка по делото ,допълват се и са непротиворечиви.

Поддържа се във въззивната жалба, че ищеца Т. И. е работил максимум по 1 час на ден,като положеният извънреден труд би следвало да се изчисли на база обезщетение за един час на ден,съобразно втори вариант на 1 заключението на икономическата експертиза.

Посочва се, че неправилно се кредитират показанията на доведените от ищеца свидетели,които освен,че не работят към момента в дружеството жалбоподател,са явно пристрастни и не е имало как от техните показания да се формира обективен извод,че на посочените дати, Коледа, Нова година,Великден и други,все официални празници,ищеца е работил по 8/осем/часа непрекъснато ,заедно с шофьорите и сметосъбирачите ,които по график за извършвали тази дейност.

Твърди се, че по делото не са представени убедителни писменни доказателства,досежно сочените твърдения за дължимост на обезщетение за положен извънреден труд, в претендираният размер , не се доказва в настоящият процес,че дружеството дължи процесиите суми.

Сочи, че пътните листове не са съотносими към исковата претенция като посочен период, както и че посочените часове в пътните листове и маршрути не отговарят на исковата претенция,респективно,не е възможно в почивни дни и официални празници,когато никой от фирмата н е е работил,само началник гаража да е работал по 9 часа .

Твърди, че пътните листове,касаещи работен процес,осъществяван в гр.Димово като суми и дати,следва да се изключат от исковата претенция за извънреден труд,защото се доказало, че ищеца е получавал допълнително трудово възнаграждение за положеният труд в работно време,като работодателят му е заплащал това възнаграждение в работно време ,заедно със работната заплата,като отделна сума.

Поддържа се в условията на евентуалност да се уважи частично претендираната сума за извънреден труд от ищеца посочената от съдебносчетоводната експертиза по втори вариант-максимум 60 минути ,на всеки пътен лист за зареждане на автомобила и впоследствие заключване на гаража от пазача,след прибирането им от работа .

Ответната по жалба страна Т. И. В. с ЕГН: **********,с пост. адрес: гр.В., ж.к.”КБ”, ***, представляван от адв. пълномощник Д. Г. ДК моли Съда да остави подадената въззивна жалба без уважение и потвърди решението, постановено по гр. дело № 1477 от 2024г. на ВРС в обжалваната му част.

Счита решението за правилно и законосъобразно, съобразено със събраните по делото доказателства, а предявените с исковата молба 2 претенции за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения за положения от ищеца извънреден труд на почивни дни и официални празници за периода от 24.05.2021г. до 27.11.2023г., основателни и доказани.

Сочи, че от всички събрани гласни доказателства, вкл. показанията на водените от ответното дружество свидетели, се установява, че освен да зарежда автомобилите в движение, както се излага в депозираните по делото отговор на искова молба и писмена защита, ищецът е отговарял изцяло за изправността и движението на сметосъбиращите и другите автомобили на ответника, като в задълженията му освен зареждането с гориво на автомобилите, се е включвало и ежедневен технически преглед, снабдяване с маршрутни карти, ремонт на автомобилите, оказване на съдействие при всяка необходимост на шофьорите, т.е. ищецът е бил неотлъчно и на разположение за всичко необходимо, свързано с функционирането на сметосъбирането и другата съпътстваща дейност на ЕТ ЕООД. В този смисъл работното време на ищеца съвпада изцяло с работното време на изпълняващите длъжността си шофьори, на които е трябвало да им оказва съдействие.

Сочи, че при преценка на доказателствата по делото, не следва да се кредитират свидетелските показания на водените от ответната страна свидетели, доколкото същите са в трудова зависимост от ответното дружество, заинтересовани са от изхода на делото, освен това показанията им противоречат, както помежду си, така и на останалите събрани по делото доказателства- писмени и гласни.

Обратно, свидетелите на ищеца са бивши служители на ЕТ ЕООД , преки очевидци на работата на ищеца, не са предубедени от изхода на спора, а показанията им са взаимосвързани и последователни.

Твърди се, че представените с исковата молба писмени доказателства не са оспорени в качеството им на документи, а изложените от ответника твърдения, че ищецът получавал допълнително възнаграждение във връзка с представени пътни листове, касаещи работен процес, свързан с АД, не се подкрепят от никакви събрани по делото годни доказателствени средства.

Моли съда да първоинстанционния акт. постанови решение, с което потвърди

В.ският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по 3 делото, прие за установено следното :

Предмет на въззивна проверка е постановеното от ВдРС решение № РЕШЕНИЕ№191/07.04.2025г. ПО ГРАЖДАНСКО ДЕЛО №1477/2024 ГОДИНА по описа на ВРС, в частта за присъдените от ВРС 5155.08 леваглавница за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения за положения от ищеца Т. И. В. извънреден труд на почивни дни и официални празници за периода от 24.05.2021г. до 27.11.2023г. и 1030.98 лева-размер на обезщетението за забавено плащане по главницата,както и по отношение на присъденото адвокатско възнаграждение.

В останалата част като необжалваемо е влязло в законна сила.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваните му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитумите на исканията за съдебна защита.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбите пороци.

По отношение присъдените от ВРС 5155.08 лева-главница за заплащане на допълнителни трудови възнаграждения за положения от ищеца Т. И. В. извънреден труд на почивни дни и официални празници за периода от 24.05.2021г. до 27.11.2023г. и 1030.98 лева-размер на обезщетението за забавено плащане по главницата, ВдОС прие за установено следното :

Не е спорно по делото, че ищецът Т. И. В. е бил в трудово правоотношение с ответника „ЕТ“ ЕООД при условията на сключен между тях Трудов договор № 2/30.01.2013 г. /в сила от 01.02.2013 г./. Трудовото му правоотношение е прекратено със Заповед № 22/27.11.2023 г., считано от 27.11.2023 г.

Длъжността на ищеца към датата на освобождаване е била „Организатор общ 4 контрол“.

По делото е назначена и изслушана икономическа експертиза относно претенцията за изплащане на положен извънреден труд от ищеца. Съгласно изявлението на вещото лице , съобразно чл. 262 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и служителя, но не по-малко от: 1.50 на сто - за работа през работните дни; 2.75 на сто - за работа през почивните дни; 3.100 на сто - за работа през дните на официалните празници; 4.50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време.

Вещото лице като е взело предвид горното и приложените по делото документи - Пътни листове на МПС, издадени от ответника „ЕТ“ ЕООД изчислило размера на полагащите се, но неизплатени на ищеца дължими се за периода от 24.05.2021 г. до 27.11.2023 г. допълнителни трудови възнаграждения за положения от ищеца извънреден труд на официалните празници на Република България, както и в почивните дни, както следва:

-Положен труд в почивните дни - 362 ч/ч - размер на полагащото се допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд 4460.82 лева.

-Положен извънреден труд в дните на официални празници - 45 ч/ч размер на полагащото се допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд - 694.26 лева.

Тъй като в трудовия договор № 2/30.01.2013 г. между ищеца и ответника, сключен на 30.01.2013 г. не е конкретизирана дата на изплащане на трудовото възнаграждение, вещото лице е приело за падеж на всяко едно от вземанията последното число на месеца, следващ месеца на полагане на труда. Вещото лице е изчислило, че общият размер на мораторната лихва върху неизплатените допълнителни трудови възнаграждения за положен извънреден труд от ищеца за исковия период е изчислена с начална дата, следваща датата на падежа и крайна дата - 21.06.2024 г. /дата на подаване на исковата молба/ за периода от 24.05.2021 г. до 27.11.2023 г., изчислено от момента на възникване на основанието за плащане /падежа на всяко едно от вземанията/ до датата на подаване на исковата молба е в размер на 1030.98 лева.

Изчислен е и втори вариант по поставените от ответника задачи- вещото лице 5 е изчислило положен извънреден труд в почивните дни- 46 ч/ч - размер на полагащото се допълнително възнаграждение - 566.62 лева. Изчислило е положен извънреден труд в дните на официални празници - 5 ч/ч - размер на полагащото се допълнително вазнаграждение - 77.14 лева.

В.ски окръжен съд кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено, в първи вариант от същото- Положен труд в почивните дни - 362 ч/ч - размер на полагащото се допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд - 4460.82 лева., Положен извънреден труд в дните на официални празници - 45 ч/ч - размер на полагащото се допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд - 694.26 лева. , мораторна лихва в размер на 1030.98 лева.

По делото са разпитани две групи свидетели : от страна на ищеца, свидетелите Т. Р., ЛЛК и ЦТК., от страна на ответното дружество свидетелите ТПП, ИСК и ДНД.

Въззивният съд, приема, че правилно и законосъобразно , съобразявайки показанията на първата група свидетели с писмените доказателства, с икономическата експертиза, както и с това, че са вътрешно непротиворечиви, последователни и изхождат от незаинтересовани страни , Районен съд-гр.В. им е дал вяра и е обосновал съдебния си акт със същите.

От всички събрани гласни доказателства, вкл. показанията на водените от ответното дружество свидетели, се установява, че освен да зарежда автомобилите в движение, както се излага в депозираните по делото отговор на искова молба и писмена защита, ищецът е отговарял изцяло за изправността и движението на сметосъбиращите и другите автомобили на ответника, като в задълженията му освен зареждането с гориво на автомобилите, се е включвало и ежедневен технически преглед, снабдяване с маршрутни карти, ремонт на автомобилите, оказване на съдействие при всяка необходимост на шофьорите, т.е. ищецът е бил неотлъчно и на разположение за всичко необходимо, свързано с функционирането на сметосъбирането и другата съпътстваща дейност на ЕТ ЕООД. В този смисъл работното време на ищеца съвпада изцяло с работното време на изпълняващите длъжността си шофьори, на които е трябвало да им оказва съдействие.