Решение № 260928 от 30.10.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр.София, 30.10.2020 г.

В И

М Е Т

О Н А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., IІІ-В състав, в публично съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА

Мл.с-я: М. ИЛИЕВА при секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 7438 по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258- чл.273 ГПК.

С решение от 11.07.2018 г., постановено по гр.дело № 84354/2017 год. по описа на СРС, І Г.О., 157 с-в, е признато за установено по предявените от М.Ц.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес-***, срещу „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.150 от ЗЕ, вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, че М.Ц.Т., ЕГН ********** не дължи на „Т.С.“-ЕАД сумата от 839 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м.12.2010 г.- м.04.2011 г. и сумата от 361 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г., последната част от вземане в общ размер 3092,42 лв. за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г. за имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.“******. С решението на съда е осъдена „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на М.Ц.Т., ЕГН **********, със съдебен адрес-***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 52,50 лв., разноски за производството за държавна такса. С решението на съда е осъдена „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на адв.К.И.Б., ЕГН **********, с адрес: *** , оф.П на основание чл.38, ал.1 от ЗАдв. сумата от 314,00 лв.- адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното от СРС, 157 с-в решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника „Т.С.“-ЕАД, гр.София, чрез юрк.П.Н., с която се обжалва решението на съда, в частта, с която е признато за установено, че ищцата не дължи на ответника, сумата от 361 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г., последната част от вземане в общ размер на 3092,42 лв. за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г. за имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.“ ******. Въззивникът- ответник, чрез процесуалния си представител юрк.П.Н., моли съда обжалваното решение да бъде отменено, в обжалваната част, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен предявения иск. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна – ищец М.Ц.Т., чрез пълномощника си адв.Н.И., оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено в обжалваната част, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Третото лице – помагач на ответника по делото -„Т.С.“-

ЕООД, гр.София, не взема становище по подадената въззивна жалба.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледат по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно в обжалваната част, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявения от ищцата М.Ц.Т. срещу ответника „Т.С.“-ЕАД, гр.София отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за недължимост на сумата от 361 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г., последната част от вземане в общ размер на 3092,42 лв. за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г. за имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.“ ******, като на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на СРС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни.

Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, установени в разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, при отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти- такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право. Ето защо и ответникът по отрицателния установителен иск е длъжен да докаже фактите, които пораждат отричаното с иска вземане, съществуването на вземането и неговия размер, а ищецът - правоизключващите и правопогасяващи факти, релевирани като основание на предявения иск.

В настоящия случай при правилно разпределена доказателствена тежест между страните с изготвения по делото доклад и при дадени изрични указания на ответника за подлежащите на установяване релевантни факти и обстоятелства, а именно, че ищцата е титуляр на вещни права по отношение на процесния топлоснабдяван имот, т.е, че е негов собственик или ползвател, а оттук и за наличие на възникнало между страните валидно облигационно правоотношение, ответното дружество не е ангажирало в тази насока никакви доказателства.

С оглед на това и при приложение на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, настоящият съдебен състав приема, че по делото е останало недоказано за ответника да е възникнало вземане в размер на сумата от 361 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г., последната част от вземане в общ размер 3092,42 лв. за периода м.05.2014 г.- м.04.2017 г. за имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.София, ж.к.“ ******.

При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а обжалваното с нея решение, включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.

С оглед изхода на спора на въззивника- ответник не се следват разноски за настоящата инстанция. От друга страна, с оглед изрично направеното искане, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата/ ЗА/ ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н.И., пълномощник на въззиваемата страна- ищец М.Т., адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв., предвид обстоятелството, че същия е оказал безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА на въззиваемата страна- ищец, видно от приложен по делото договор за правна помощ и съдействие от 26.09.2018 год. за въззивната инстанция. Дължимото адвокатско възнаграждение на адв.Н.И., съдът определя съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ред. изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от 08.05.2020 г. по адм. дело № 14384/2019 г. – ДВ, бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г./, действаща към момента на приключване на устните състезания по делото пред въззивния съд /30.07.2020 г./, а именно в размер на сумата от 100 лв.

Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О.,

ІІІ-В състав,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.07.2018 г., постановено по гр.дело № 84354/2017 год. по описа на СРС, І Г.О., 157 с-в, в обжалваната част.

ОСЪЖДА „Т.С.“-ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***-Б, да заплати на адв.Н.И. И., ЕГН **********, адрес: ***, офис-партер на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 100 лв.

/ сто лева/.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.