Решение № 23185 от 20.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23185 гр. с, 20.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. Н. като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20241110160056 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 319720/10.10.2024 г., с която от името на „т“ ЕАД, ЕИК ** против Т. Н. М., ЕГН: **********, Р. Х. М. – г, ЕГН ********** и П. Х. М., ЕГН **********, са предявени искове по реда на чл.

422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.

86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 157981/15.05.2024 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Т. Н. М., ЕГН: **********, Р. Х. М. – г, ЕГН ********** и П. Х. М., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 97,52 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в имот, представляващ *, находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 19,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 1

15.09.2022 г. – 29.04.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 41,11 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за имот, представляващ партамент № 32, находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 8,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.07.2021г. – 29.04.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение.

От Т. Н. М., ЕГН: ********** се претендира 1/3 част от горепосочените суми. От Р. Х. М. – г, ЕГН ********** се претендира 1/3 част от горепосочените суми. От П. Х. М., ЕГН ********** се претендира 1/3 част от горепосочените суми.

На 20.05.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Препис от издадената в производството по ч.гр.д. № 28658/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, е връчен на длъжниците, като в законоустановения срок от името на същите са депозирани възражения срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. В тази връзка ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение на 12.09.2024 г. Исковата молба е подадена на 10.10.2024 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът „т“ ЕАД твърди, че има договорни отношения с ответниците. Поддържа, че същите имат качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма т, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответниците са използвали доставяна топлинна енергия през процесния период и не са погасили задължението си, като са изпаднали и в забава по отношение на последното.

Поддържа, че ответниците дължат и цената на услугата дялово 2 разпределение на топлинна енергия, която не били заплатили за процесния период, поради което изпаднали и в забава по отношение изпълнението на това си задължение, респективно дължа лихва за забава върху непогасената главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Моли се, за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено в производството, че Т. Н. М., ЕГН: **********, Р. Х. М. – г, ЕГН ********** и П. Х. М., ЕГН ********** дължат в полза на т ЕАД, ЕИК ** суми, както следва: 1/ сумата от 97,52 лева, представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в имот, представляващ *, находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 19,78 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2022 г. – 29.04.2024 г. върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 41,11 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за имот, представляващ партамент № 32, находящ се в гр. с, ж. к. „*“, **, аб. № ** за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 15.05.2024 г. до окончателното й изплащане; 4/ сумата от 8,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 16.07.2021г. – 29.04.2024 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които суми на 20.05.2024 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 28658/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав.

От Т. Н. М., ЕГН: ********** се претендира 1/3 част от горепосочените суми. От Р. Х. М. – г, ЕГН ********** се претендира 1/3 част от горепосочените суми. От П. Х. М., ЕГН ********** се претендира 1/3 част от горепосочените суми.

Претендират се разноски в исковото и заповедното производство и се прави възражение с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение в производството.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не са депозирани отговори на исковата молба от името на ответниците в производството.

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 28658/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав, от името на ответниците, чрез адвокат Н.

К., са депозирани възражения по чл. 414 ГПК, с които са изразени становища за неоснователност на претенциите на ищеца. Оспорва се, че през процесния период 3 между страните в производството е съществувало валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия до посочения в исковата молба недвижим имот. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл.

124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответниците с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството им клиенти на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответниците да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като са изпаднали и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираното вземане в полза на т ЕАД.

В тежест на ответниците е да докажат правоизключващите, правоунищожаващите и правопогасяващите си възражения, направени с отговорите на исковата молба.

В тежест на ищеца, при релевираните в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 28658/2024 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 160 състав възражения за погасяване по давност на претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като 4 договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ).

Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл.

150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие.

В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на 5 топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.