Решение № 92 от 29.09.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Дулово, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20263410200185 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на С. Х. Ф. срещу наказателно постановление № ****** г., издадено от М. Т.

М. – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Дулово. За нарушение на чл.

140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо ЗДвП, са наложени глоба 255,65 евро и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за шест месеца. В постановлението са посочени и десет отнети контролни точки.

Жалбоподателят не оспорва управлението на автомобила и отразеното прекратяване на регистрацията му, но твърди, че не е бил уведомен за него и не го е знаел. Чрез адв. Г. А. иска отмяна на наказателното постановление и присъждане на разноските за адвокат. Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище в съдебното заседание.

Жалбата е допустима. Наказателното постановление е връчено на **** г., а жалбата е подадена чрез наказващия орган на **** г. от наказаното лице, в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Твърдяното нарушение е в ****, община ****, и делото е подсъдно на този съд.

1

От доказателствата съдът установи следното:

На **** г. около **** ч. С. Х. Ф. управлявал собствения си лек автомобил „****“ с рег. № **** по ул. „****“ в ****, в района на кръстовището с ул. „*****“. Полицейските служители Б. С. Д. и Т. В. С. го спрели и след справка установили, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена на **** г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП поради липса на данни за действаща застраховка „Гражданска отговорност“. На място бил съставен АУАН серия *** № *** г. Регистрационните табели и свидетелството за регистрация се намирали при водача и били отнети при проверката.

В наказателното постановление и АУАН е посочена една и съща дата на служебно прекратяване – ***г. Нито един от приетите писмени документи не удостоверява изпращане или връчване на съобщение от регистрационния орган до собственика за това прекратяване. Няма и други данни той да е узнал за него преди проверката на **** г.

Разпитан в съдебното заседание, актосъставителят заяви, че водачът бил изненадан от прекратената регистрация. И двамата полицейски служители обясниха, че използваната при проверката система показва статуса на автомобила, но не дава данни за уведомяване на собственика. Показанията им са последователни и съответстват на установеното с приетите писмени доказателства. Защитата изрично заяви, че не оспорва обективната фактическа обстановка.

В обжалваното постановление е посочено, че административнонаказателното производство е образувано по чл. 36, ал. 2 ЗАНН след прокурорски отказ от *** г. за образуване на досъдебно производство. На **** г. е издадено наказателното постановление. Преценката на наказващия орган за вината подлежи на самостоятелна съдебна проверка.

От правна страна съдът приема следното:

Наказателното постановление е издадено от оправомощен наказващ орган след изпращане на преписката от прокуратурата. В него са посочени време, място, автомобил, фактическо поведение и правната му квалификация.

2

Не се установява процесуален порок, който самостоятелно да налага отмяна.

Спорът е дали при доказаното обективно управление е доказана и вината на водача.

По чл. 140, ал. 1 ЗДвП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат моторни превозни средства, регистрирани по надлежния ред.

Служебното прекратяване по чл. 143, ал. 10 ЗДвП е действало към часа на проверката, което е отразено в АУАН и не се оспорва от защитата.

Следователно обективните признаци на деянието са налице.

Административно нарушение обаче има само когато деянието е извършено виновно – чл. 6 ЗАНН; наказателно постановление се издава след установяване и на вината – чл. 53, ал. 1 ЗАНН.

С изменението на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, в сила от ** г., от първото изречение е заличен изразът за уведомяване на собственика. Изменението не създава законова презумпция, че той знае за настъпилото прекратяване. Не е отменен чл. 18б, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 8 от Наредба № I-45/2000 г., който изисква собственикът, посочен в регистъра, да бъде уведомен при служебно прекратяване след уведомление от Гаранционния фонд. Наредбата урежда реда по законовата делегация на чл. 140, ал. 2 ЗДвП. Дори собственикът да е получил уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 10 КЗ за липсваща застраховка, то предхожда прекратяването и не доказва само по себе си узнаване за вече прекратената регистрация.

Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по тълк. д. № 3/2022 г. на общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС свързва административнонаказателната отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП за управление след служебно прекратяване с уведомяването на собственика, като допуска узнаването да се установи и по друг начин. Постановлението е прието при предходната редакция на чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Запазеното нормативно задължение по чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45/2000 г. и изискването за доказана вина обаче правят разрешението му относимо и към настоящия случай. Висящото конституционно дело № 12/2026 г. не е приключило с решение, което да променя приложимото право; съдът решава спора според действащите разпоредби.

По делото липсва доказателство МВР да е изпратило и връчило на С.

Ф. уведомление за прекратяването от *** г. Няма и доказан друг начин, по 3 който той е узнал за него до *** г. Напротив, показанията на актосъставителя подкрепят заявеното от водача учудване при проверката. Задължението на собственика да поддържа застраховката си не замества доказването на субективното отношение към управление на превозно средство с прекратена регистрация; липсата на застраховка не е нарушението, за което е издадено обжалваното постановление. Нито знание, нито конкретни факти, от които да се изведе непредпазливо незнание за прекратената регистрация, са установени по несъмнен начин. Общото твърдение в наказателното постановление, че деянието е непредпазливо, не попълва тази доказателствена липса.

Поради недоказана вина наказателното постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло. Не се обсъжда маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, тъй като той предполага доказано административно нарушение. Посочените в постановлението контролни точки са последица от влизане в сила на санкционния акт и нямат самостоятелен предмет за потвърждаване след отмяната му. Заповедта за принудителна административна мярка не е предмет на настоящото производство.

Жалбоподателят е поискал разноски. Договорът за правна защита и съдействие от *** г. удостоверява уговорено и платено в брой адвокатско възнаграждение от 550 евро, съответстващо на представения списък по чл. 80 ГПК. Насрещната страна не е направила мотивирано възражение за прекомерност. На основание чл. 63д, ал. 1 и 2 ЗАНН във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК разноските се възлагат на ОДМВР – Силистра, в чиято структура е органът, издал отмененото постановление.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 и чл. 63д, ал.

1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № **** г., издадено от М. Т. М. – началник група в ОДМВР – Силистра, РУ – Дулово, с което на С. Х. Ф., ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, предложение първо ЗДвП са наложени административните наказания глоба в 4 размер на 255,65 евро (двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет евроцента) и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на С. Х. Ф., ЕГН **********, сумата 550 (петстотин и петдесет) евро – разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Силистра чрез Районен съд – Дулово в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дулово: _______________________ 5