Решение № 569 от 16.07.2024, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 569 гр. гр. Хасково, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Нина П. Делчева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20225640103035 по описа за 2022 година

Предявен е от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД /с предишно наименование „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“/ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.„Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, представляван от Д. К. К. и М. С., със съдебен адрес гр.**************, адв.В. П. Г., против М. Г. И. с ЕГН:********** от гр.**************, иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че въз основа на подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу М. Г. И. било образувано ч.гр.д.№1876/2022г. по описа на РСХасково и издадена заповед за изпълнение на парично задължение в размер на 773,15лв. Във връзка с връчване на заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК ищецът предявява на основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение в размер на 773,15лв.

Твърди се, че длъжникът е абонат на дружеството-доставчик на мобилни услуги „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със сключени договори от дата 11.07.2019г. за ползване на мобилен номер ************** с избран предпочетена абонаментна такса Интернет 29,99лв., като бил уговорен краен срок на действие до 11.07.2021г. Абонатът получил мобилно устройство ******* ******* **** **** ****. Във връзка със сключения договор за мобилни услуги абонатът получил устройството с отстъпка от стандартната цена.

Абонатът сключил втори договор за мобилни услуги от дата

1

12.07.2019г. за предпочетен мобилен номер **************, с предпочетен абонаментен план Интернет 29,99лв., за срок на действие 24 месеца до дата 12.07.2021г., съгласно който взел мобилно устройство

**********************. Във връзка със сключения договор за мобилни услуги абонатът получил устройство с отстъпка от стандартната цена. Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставените от дружеството мобилни услуги, като потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната №006391557.

Описани са подробно в исковата молба издадените на абоната фактури за потребление през посочените периоди. Към всяка от фактурите били приложени извлечения от потреблението на ползвания мобилен номер.

Твърди се, че за посочените месечни отчетни периоди длъжникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищцовото дружество дължимите месечни абонаменти, съобразно използваните от него услуги в общ размер на 106,14лв. Неизпълнението на абоната да заплати стойността на потребените и фактурирани услуги на стойност 106,14лв., ангажирало договорната отговорност по т.11 от процесния договор за услуги, като във връзка с чл.75, вр.чл.19б, в от ОУ на мобилния оператор ищецът прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника за ползваните абонаменти и издал крайна фактура №7300598957/15.02.2020г., в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 667,01лв. и включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните три отчетни периода в размер на 106,14лв.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на ищеца в размер на 106,14лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за мобилни услуги, дължими за периода 15.10.2019г. – 14.01.2020г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, както и неустойка в размер на 667,01лв. за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти за мобилни услуги. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът депозира отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявените искове като нередовни и недопустими, алтернативно като неоснователни. Твърди, че отказа да заплати неуговорени и неоснователно начислени суми не е нейно нарушение на договорите за ползване на мобилни услуги, които сключила с ищеца на 11.07.2019г. и 12.07.2019г. Издаването на фактури със завишени цени и за недействително ползване на услугата интернет без основание било по-скоро нарушение на договорите от страна на ищеца. И като се имало предвид, че страната нарушила условията на договорите за ползване на мобилни услуги, сключени между страните на 11.07.2019г. и 12.07.2019г., била ищеца, след като издал и преследвал от ответницата плащане на неоснователни суми, счита за напълно неоснователно предявяване на иск за заплащане на неустойки във връзка с предсрочно прекратяване на договорите от нейна страна.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установена следната фактическа обстановка :

2

По подадено от ищцовото дружество заявление е образувано ч.гр.д.

№1876/2022г. по описа на РС-Хасково по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумите от 106,14лв. – главница, неизпълнени парични задължения, произтичащи от неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги, както и 667,01лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2022г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена и заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №860/26.07.2022г. по ч.гр.д.№1876/2022г. по описа на съда. Видно от приложените със заявлението по чл.410 от ГПК и с исковата молба договори за мобилни услуги е, че същите са сключени между страните на 11.07.2019г. и на 12.07.2019г. Въз основа на така подписаните между страните договори са издадени и приложените по делото фактури. Приложени са и общите условия на „Йеттел България“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги.

За изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи, чиито заключения приема като компетентно и обективно дадени.

В своето заключение съдебно-счетоводната експертиза сочи, че съгласно справка в счетоводната система на ищеца към 06.03.2024г. за периода на отчитане на процесните фактури от 15.10.2019г. до 14.01.2020г. няма извършвани плащания от ответника, като неплатеното му задължение за абонатен номер 006391557 възлиза на 773,15лв.

Вещото лице сочи, че на 06.01.2020г. са спрени изходящите и входящите услуги за абоната. От тази дата дължимите незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 11.07.2019г. възлизат на 53,07лв. Вещото лице подробно описва от какво точно е формирана тази сума. От датата на спиране дължимите незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 12.07.2019г. възлизат на 53,07лв. Вещото лице подробно описва от какво точно е формирана тази сума. Експертизата изчислява общата дължима сума по двата договора за мобилни услуги на 106,14лв.

В заключението на съдебно-счетоводната експертиза подробно е описано как са начислени и въз основа на кой от договорите в какъв размер са определени неустойките. Общият размер на дължимата неустойка за прекратяване на двата договора за мобилни услуги от 11.07.2019г. и от 12.07.2019г. възлиза на 667,01лв.

В своето заключение вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза дава в табличен вид предоставеното общо потребление на ползвания от абоната мобилен номер ************** за процесния период от 15.10.2019г. до 14.01.2020г. Вещото лице сочи, че последно отчетеното потребление на услуги за този мобилен номер е регистрирано на 06.12.2019г. в 00:21:54ч.

Вещото лице посочва съответно предоставеното общо потребление на ползвания от абоната мобилен номер ************** за процесния период от 3

15.10.2019г. до 14.01.2020г. Последно отчетеното потребление на услуги за този мобилен номер е регистрирано на 06.12.2019г. в 00:00:26ч.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.79 и чл.92 от ЗЗД, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за посочените в исковата молба суми, формирани от неизплатени месечни абонаментни такси по договори за мобилни услуги, т.е. неизпълнение на договорни задължения и неустойки за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори. Съдът намира така предявения установителен иск за допустим, тъй като е предявен в срока по чл.415 от ГПК от надлежна страна против лице, за което се твърди, че дължи суми на ищеца по силата на съществуващи между тях договорни отношения.

Разгледан по същество иска се явява частично основателен. От представените договори, сключени между страните, се установява наличието на облигационни отношения между тях. Съдът счита, че от приложените по делото писмени доказателства се установява по категоричен начин наличието на валидни облигационни отношения между страните, респ. наличието на възникнали въз основа на същите задължения за заплащане на потребени услуги от потребителя. Въпреки дадените указания в тази насока от страна на ответника не се ангажираха доказателства, които да установяват изпълнение на поетите по договорите задължения от потребителя. Ето защо, съдът приема, че липсва изпълнение на поетите от потребителя – ответник в настоящото производство – задължения по представените по делото договори за предоставяне на мобилни услуги. Факта на неизпълнение на задълженията за заплащане на потребените услуги по процесните договори се установява и от съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице по която е констатирало наличие на неизплатени задължения при извършените от него проверки в счетоводната документация на ищцовото дружество. Същевременно не се оспорва и съдържанието на представените договори, поради което не съществува спор между страните и относно истинността на същите. Във връзка с изпълнение на задълженията на ищеца по сключените договори на ответника са издадени фактури за потребените услуги за процесния период, като в същите са начислени суми за неизпълнени задължения по различните договори, сключени между страните. От описанието на всяка една от фактурите се установява кой от абонаментните планове касае. Предоставените услуги на ответника от страна на мобилния оператор се установява и от назначената по делото съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която подробно описва за процесния период в какъв обем са предоставяните услуги на абоната по двата отделни договора, сключени между страните.

Неоснователни са възраженията на ответницата, че ищцовото дружество некоректно е начислявало сумите, които се търсят в настоящото производство като неплатени, тъй като подобни обстоятелства не се констатираха от вещите лица при извършените от тях проверки при мобилния оператор. Напротив, дължимостта на процесните суми за неизплатени задължения за ползвани мобилни услуги за процесния период се установява по несъмнен начин, като в 4 заключението на съдебно-счетоводната експертиза подробно и ясно се обяснява от какво произтичат тези задължения и че същите не са изплатени от ответника, поради което остават дължими и към момента.

По отношение на търсените в настоящото производство неустойки обаче, въпреки липсата на конкретно направено възражение за нищожност, съдът счита, че следва да се разгледа този въпрос и да се приеме наличието на такава, доколкото се оспорва като цяло дължимостта на неустойките.

Действително предвиденото задължение на потребителя да заплати неустойка при предсрочно прекратяване на договора по негова вина не представлява неравноправна клауза, но подлежи да доказване. На първо место следва да се установи, че ищецът е прекратил предсрочно и едностранно процесните договори с ответника и то по вина на последния. В настоящия случай не се представят доказателства, нито че договорите са били прекратени по инициатива на ищеца, нито че това е станало по вина на ответника. Ето защо, следва да се приеме, че по делото не се установява да е възникнало задължение на ответника да заплати претендираните неустойки на ищеца, поради което в тази част предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни. В случая неустойката е дължима при едностранно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от страна на длъжника на поетите от него договорни задължения, а същевременно от данните по делото не се установява прекратяване на договорите. За да бъде уважена претенцията за заплащане на неустойка, ищецът следва да докаже, че е налице уговорка за заплащане на такава в договорите за мобилни услуги, респ. в договора за лизинг, както и че тези договори са били прекратени по вина на ответника – потребител. Действително в процесните договори страните са уговорили заплащането на неустойка от потребителя, когато същите са прекратени по негова вина. От събраните в настоящото производство писмени доказателства обаче не се установява кога са били прекратени договорите, сключени между страните, тъй като няма данни страната /ищцовото дружество/, която е упражнила правото си да прекрати договора, да е уведомила другата /ответника/. Несъмнено надлежното упражняване на правото на разваляне на договора е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, доколкото същата е уговорена точно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. При липса на различни уговорки между страните се приема, че надлежното упражняване на правото на разваляне на договора се урежда от общите правила на чл.87 ал.1 от ЗЗД, т.е. че процесните писмени договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод се потвърждава и от представените по делото от самия ищец общи условия, тъй като същите предвиждат възможност за едностранно прекратяване на договора от мобилния оператор при неизпълнение на задълженията от страна на потребителя, но същевременно не уреждат хипотеза на автоматично прекратяване на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това.