Определение № 22 от 18.01.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22 гр. Пазарджик, 18.01.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно частно гражданско дело № 20225200500029 по описа за 2022 година Производството е по чл.274 ал.1 т.1 от ГПК.

С определение на РС Пазарджик , постановено по гр. д.№ 3031 по описа за 2021 година е прекратено производството по гр.д.№3037/2021 по описа на РС-Пазарджик, поради неподведомственост на спора пред държавен съд.

Осъдено е дружеството „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД с ЕИК 131289899 със седалище и адрес на управление град С., бул.“Х.К.“№43 да заплати на Д. В. Г. с ЕГН ********** от село С. , ул.“Тридесет и девет „№17 сумата от 1 356 лв. разноски по делото.

В срок така постановеното определение е обжалвано с частна жалба от „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД .

Съдът приел, че спорът не може да бъде разгледан от български съд, защото между страните има уговорена арбитражна клауза съгласно т.18.9. от Общите условия по договор за финансов лизинг, че ответниците С. В. О.. и Д.

В. Г. нямат качеството на потребители по смисъла на §13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите и, че в случая не се прилага разпоредбата на чл.19, ал.1, предложение последно от ГПК.

Намират обжалваното определение за неправилно, поради противоречие с материалния и процесуалния закон молят да бъде отменено , а делото върнато на първоинстанционния съд за разглеждане на спора.

Издадена била Заповед за изпълнение срещу четирима длъжници – „Н.

1

63“ ЕООД, Х.А.З., С. В. О.. и Д. В. Г.. В заявлението ,по повод което е издадена, било посочено, че претендираните вземания произтичат от Договор за финансов лизинг № 05019861/00001 от 10.07.2017г., по който частния жалбоподател е лизингодател, „Н. 63“ ЕООД е лизингополучател, а Х.А.З., С.

В. О.. и Д. В. Г. са солидарни длъжници. Вземанията по договора за финансов лизинг са обезпечени с Запис на заповед, издадена от „Н. 63“ ЕООД, като Х.А.З., С. В. О.. и Д. В. Г. са подписали същата като авалисти.

С Разпореждане №3876/14.07.2021г. по ч.гр.д.№ 341/2021г., 19 с-в, по описа на РС- Пазарджик, съдът установил, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е влязла в сила по отношение на „Н. 63“ ЕООД и Х.А.З. и разпоредил издаване на изпълнителен лист срещу тях.

С Разпореждане №3875/14.07.2021г. по ч.гр.д.№ 341/2021г., 19 с-в, по описа на РС- Пазарджик, съдът установил, че заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на С. В. О.. при условията на чл.47, ал.5 ГПК и че срещу нея е подадено възражение от Д. В. Г., въз основа на което е дал указания за предявяване на иск по реда на чл.422 ГПК в законоустановения срок.

В изпълнение на тези указания е предявен иск срещу С. В. О.. и Д. В. Г. и е образувано гр.дело №3037/2021г. по описа на РС-Пазарджик, по което е постановено обжалваното определение.

Към момента на постановяване на обжалваното определение действала редакцията на чл. 19, ал. 1 от ГПК, съгласно която страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Съгласно §13, т.1 от ЗЗП „ потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност”. В т.12 на §13 от допълнителните разпоредби на ЗЗП е дадена дефиниция на „ финансова услуга”. Преди изменението на разпоредбата / ДВ бр. 61 от25.07.2014г./ договорът за финансов лизинг е 2 посочен, наред с други договори като „финансова услуга”. С изменението на разпоредбата / ДВ бр.61 от 2014г./ законодателят се е отказал от изброяването на видовете финансовите услуги и е дефинирал „финансовата услуга” като всяка услуга, свързана е банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно осигуряване, инвестиране или плащане. При така дефинираното определение за „финансова услуга”, договорът за финансов лизинг попада в обхвата на услугите, които се ползват от защитата на ЗЗП, ако страната по този договор има качеството на „потребител”.

В случая ответниците С. В. О.. и Д. В. Г. имали качеството потребители по смисъла на ЗЗП, защото са физически лица и са страни по договора за лизинг извън рамките на своята търговска и професионална дейност, в качеството им на солидарни длъжници на главния длъжник. След като двамата ответници са потребители спорът по делото е подведомствен на съда.

В срок е постъпил писмен отговор от Д.Г. , представляван от адв.М..

Съдът правилно приел, че не е налице никое от предвидените в чл.19, ал.1 от ГПК изключения, тъй като ответниците по делото/физически лица/ са съдлъжници по Договор за финансов лизинг от 10.07.2017г., сключен между ищеца-лизингодател и „Н. 63” ЕООД-лизингополучател, доколкото потребител по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП може да бъде само физическо лице, а в случая лизингодателя и лизингополучателя са търговски дружества.

Позовава се на съдебна практика.

Възражението за арбитражна клауза има характер на процесуална пречка за развитие на исковото производство пред съда. По делото възражението за наличието на арбитражна клауза е направено в законоустановения срок - в срока за отговор на исковата молба. Налице били основанията на чл.19 от ГПК - налице е арбитражна клауза между страните по имуществен спор, като страните са посочили и избрали конкретно Арбитражен съд към Българската Търговско промишлена палата - С. за решаване на възникнали помежду им спорове във връзка с договора. По изложените съображения, компетентен да се произнесе по спора е арбитражният съд. Съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗМТА, съдът, пред който е предявен иск за спор, предмет на арбитражното споразумение, е длъжен да прекрати делото, както правилно е процедирал районният съд.

Претендира разноски.

Съдът ,за да се произнесе , взе предвид следното:

Частната жалба е допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване акт в установения в закона срок.

По заявление на частния жалбоподател по реда на чл.410 от ГПК пред 3

РС Пазарджик е образувано ч.гр.д.№341 по описа за 2021 година.

Заявителят е основал вземането си срещу дружеството „Н. 63“ ЕООД, С.О., Х.З. и Д.Г. на запис на заповед , издаден от дружеството и подписан от физическите лица като авалисти. В изпълнение указанията на съда изрично е посочено , че претенцията се основава на договор за финансов лизинг.

Изрично е посочено още , че записа на заповед е издаден като обезпечение на договор за лизинг.

Претенцията е заявена като частична. Към заявлението е приложен и договорът за финансов лизинг , от който е видно ,че той е сключен с дружеството , посочено като длъжник , а физическите лица са солидарни длъжници. Предмет на лизинга е лек автомобил.

С нарочно разпореждане , заповедният съд , приемайки , че по отношение на „Н. 63“ ЕООД и Х.З. заповедта е влязла в сила е разпоредил издаване на изпълнителен лист.

Съдът е приел,че Д.Г. е подал възражение в срок , а по отношение на С.О. връчването е извършено при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и е дал указание на заявителя по смисъла на чл.415 от ГПК.

В изпълнение на указанията в срок е предявен иск по реда на чл.422 от ГПК и образувано гр.д.№ 3037/2021 година на РС Пазарджик.

Писмен отговор е постъпил от Д.Г. , който е направил възражение за неподведомственост , поради наличие на арбитражна клауза.

С обжалваното определение , съдът е приел, че е налице валидна арбитражна клауза и своевременно възражение, като е приел, че физическите лица нямат качеството на потребители, тъй като са съдлъжници по лизингов договор , сключен между търговски дружество.

Съдът , за да се произнесе , взе предвид следното:

В договора за финансов лизинг , сключен между частния жалбоподател ,дружеството „Н. 63“ ЕООД и трите физически лица е уговорен арбитражна клауза – чл.18.9 от ОУ.

Според разпоредбата на чл.19 ал.1 от ГПК ,в редакцията и , действаща към момента на сключване на договора страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.

Безспорно е ,че страните по договора за финансов лизинг – лизингополучателите физически лица имат качеството на потребители.

Ключово за разрешаване на спора е именно приетото в цитираното от ответника по жалбата решение по т.д.№ 2754 на ВКС от 2015 година.

В него е прието, че в §13а, т.9 ДР на ЗЗП изрично е посочено, че със 4

ЗЗП са въведени в националното ни законодателство разпоредбите на Директива 93/1 З/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Във връзка с преюдициални запитвания по приложението чл.2, б."б" от Директива 93/13 е формирана практика на Съда на Европейския съюз, в която разпоредба е дефинирано понятието „потребител", като всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на директивата, участва поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност. При транспониране на директивата в националното ни законодателство е даденото сходно определение на същото понятие в пар.13 от ДР на ЗЗП. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки и ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност.

В т.39 на решение по дело С-348/14 на СЕС е прието, че в определението за "потребител" по член 2, б."б" от Директива 93/13 попада физическото лице, което има положението на съдлъжник по договор за кредит, ако действа за цели извън рамките на неговата търговска или професионална дейност.

Отново в същото решение е посочено , че в определение, постановено по чл.99 от процесуалния правилник на СЕС /в хипотеза, при която преюдициалният въпрос не оставя място за разумно съмнение/ по дело С74/15 на СЕС е прието: Понятието "потребител" по смисъла на пар.2, б.."б" от Директива 93/13 има обективен характер и трябва да се преценява по функционален критерий, който се състои в това да се прецени, дали разглежданото договорно отношение се вписва в рамките на дейности, външни за упражняването на дадена професия /т.27/. Преценката се извършва с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото /т.28/. В случаите на физическо лице, което е поело да бъде гарант за изпълнението на задължения на търговско дружество, задача на националният съд е да установи, дали това лице е действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзка от функционално естество, която то има с това дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или е действало за цели от частен характер .

Същото разрешение е дадено в решение по дело С-419/11 EC във връзка с приложението на чл.15, пар.1 от Регламент №44/2001 г. на Съвета за компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. В него е прието, че физическото лице, което има тесни професионални връзки с дружество, като например управлението или мажоритарното участие в същото, не може да се счита за потребител по смисъла на тази разпоредба, когато поръчителствува по запис на заповед, издаден за гарантиране на задълженията, които това дружество има по договор, свързан с получаването на кредит.

5

Тези разрешения са напълно приложими за настоящия казус.

Съдът извършва конкретна преценка съобразно обстоятелствата и доказателствата по делото с оглед установяване на качеството „потребител".