Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1272 от 27.03.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Частно наказателно дело 2075/2026
Вид
Определение № 1272
Подписан
27.03.2026
В сила
27.03.2026
Състав
Силвия Борисова Русева

Цитирани разпоредби

  • чл. 132 · Конституция на Република България
  • чл. 282 · Наказателен кодекс
  • чл.288 · Наказателен кодекс
  • чл. 294, ал. 4 · Наказателен кодекс
  • чл. 213, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.213,ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 282 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1272 гр. София, 27.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвия Б. Русева като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Частно наказателно дело № 20261100202075 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.213,ал.5 НПК.

Образувано е по жалба от Е. Д. М., срещу Постановление на СГП от 29.12.2025г., /изведено в деловодството на СГП на 29.12.25г./, с което е бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. с рег. № 24765/2025г., по описа на СГП, потвърдено с постановление от 6.02.2026г. на САП по пр.пр. 125/2026г., по описа на САП, с което е оставена без уважение жалбата на Е. М. срещу постановлението за отказ за образуване на ДП на СГП.

В жалбата се навеждат доводи, че СГП е отказала да извърши каквато и да било проверка по обстоятелствата, изложени в жалбата. Моли се СГС да отмени атакуваното постановление на СГП и да укаже извършване на пълна проверка със снемане на обяснения от цитираните лица.

Жалбата на М. е подадена в срока по чл. 213, ал.4 НПК, с оглед което, съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, разгледана по същество обаче, е неоснователна.

Настоящият съдебен състав намира, че, по същество, жалбата не трябва да се уважава по следните аргументи:

За да постанови отказ от образуване на досъдебно производство, прокурор от Софийска градска прокуратура, е стигнал до обоснован извод, че в жалбата на М. отсъстват какви и да било основания за започване на проверка, тъй като не могат да бъдат обосновани каквито и да било изводи за наличие на действия от страна на магистрат, които да бъдат квалифицирани като неправомерни и/или недобросъвестни, както и такива, осъществяващи състав на престъпление от компетентността на Софийски градски съд. респективно Софийска градска прокуратура.

Според прокурора, твърденията на жалбоподателя не разкриват признаците на 1 извършено престъпление от общ характер, в частност такова по чл. 282 от НПК, нито от обективна, нито от субективна страна, а отразяват лична интерпретация на автора на обстоятелства от обективната действителност, които не го удовлетворяват.

Прокурорът от СГП е стигнал до извода и, че няма никакви данни да е осъществен съставът на престъпление по чл. 294, ал. 4 от НК или по чл.288 от НК.

С оглед на гореизложеното, и на основание чл. 199 ал. 1, вр. чл . 213, ал. 1 вр. чл. 24. ал. 1, т. 1 НПК, СГП е отказала образуване на наказателно производство.

Като се запозна с жалбата на М., материалите по преписката, атакуваното постановление за отказ на СГП и потвърдителното такова на САП, настоящият съдебен състав установи:

Въприетата от прокурора от СГП фактическа обстановка е правилна и към нея се присъединява и настоящият съдебен състав, като не счита за нужно да я преповтаря.Правните изводи на прокурора са задълбочено и аргументирано изложени и напълно се споделят и от настоящия състав на СГС.

Обектът на престъплението по служба по чл. 282 от НК са обществените отношения, които осигуряват нормалното функциониране на държавния и естествения апарат. Субект на престъплението е длъжностно лице.

Изпълнителното деяние е в три форми: нарушаване на служебните задължения, неизпълнение на служебните задължения или превишаване на властта или правата. При нарушаването на служебните задължения деецът извършва действие, с което се нарушава някаква забрана по служба. При неизпълнение на служебните задължения деецът бездейства и не извършва дължими от него действия по служба. Престъплението по чл. 282 от НК е резултатно, като престъпният му резултат е в създаването на обективни предпоставки и създаването на обстановка, в която могат да настъпят немаловажни последици. От субективна страна се изисква, деецът да действа с пряк умисъл и специална цел - набавяне за себе си или за другиго облага – материална или нематериална или причиняване другиму вреда.

В жалбата на М. се съдържат единствено данни за упражнена дейност от магистрати от АСпНС и от ВКС в рамките на предоставените им от закона и Конституцията правомощия. Когато магистратите са действали в рамките на законово признатите си правомощия, въз основа на закона и доказателствата по дело и с оглед вътрешното си убеждение, не може да бъдет обекти на наказателно преследване, тъй като на практика са изпълнили служебните си задълженията, които са включени в правомощията им. При изпълнение именно на законово предвидените си задължения, магистратите се ползват с функционален имунитет, т.е. не може да бъде търсена отговорността им за действия при изпълнение на служебните мм задължения и дейността на 2 магистратите е съпътствана с наказателна неприкосновеност по силата на Конституцията на Република България и на Закона за съдебната власт.

Предоставеният им функционален имунитет е допълнителна гаранция за защита на личността им и създаване на условия свободно и пълноценно да осъществяват служебната си функция и ги защитава именно от субективната неудовлетвореност на страните по делата, която е неизбежна. Това гарантира възможността им да упражняват правомощията си в условията на независимост (чл. 132 КРБ), за да формират свободно вътрешното си убеждение, да осигурят разкриване на обективната истина и да гарантират упражняване правата на гражданите и правилното прилагане на закона.

Функционалният имунитет обхваща всяка грешка или невнимание при работата, дори и небрежност, т.е. дори и един магистратски акт да се окаже неправилен и незаконосъобразен, това не влече наказателна отговорност, а отмяна и евентуална дисциплинарна отговорност.

В жалбата на М. има изредени дължими действия по служба от магистрати с оплакване от техните крайни актове, които не са удовлетворили жалбоподателя и, които той е обжалвал, но са били потвърдени от найвисоката инстанция ВКС, както и изразени емоционални субективни оценки на тези действия, но не и посочени данни за престъпление от страна на магистрат – единствено има посочени дължими действия по служба, предвид което и настоящия състав на СГС се съгласява с прокурора от СГП, че не е необходимо изобщо извършването на каквато и да било проверка, тъй като данни за престъпление няма, а инстанционния контрол на актовете на СпНС и АСпНС е извършен от най-високата в Р България инстанция – ВКС.

Прокурорът от СГП е стигнал и до обоснования извод, че няма никакви данни да е осъществен и съставът на престъпление по чл. 294, ал. 4 от НК прокурор да е спомогнал на лице, извършило престъпление, да избегне наказателно преследване, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършило самото престъпление.

Не са събрани данни и за извършено престъпление по чл. 288 от НК - не е извършено изпълнителното деяние на престъплението, пропускане да се изпълнят своевременно длъжностите, които налага службата относно наказателно преследване или по друг начин е осуетено такова преследване с цел да се избави другиго от наказание.

Като установи всичко гореизложено, настоящия състав на СГС намира, че внимателният анализ на всички материали по преписката дава основание да се направи извод, че не са налице данни за осъществен състав на престъпление от общ характер, нито от обективна, нито от субективна страна, поради което по преписката и не следва да се образува досъдебно 3 производство.

В постановлението на САП, с което е потвърдено атакуваното постановление на СГП, са възприети напълно правилно установената фактическа обстановка и направените изводи от първоинстанционния прокурор и са препотвърдени правните изводи за липса на извършени престъпления от общ характер от страна на магистрати, предвид което и е издадено потвърдителното постановление.

С оглед всичко горе изложено и СГС намира, че атакуваното с жалба от М. постановление за отказ от образуване на досъдебно производство на СГП е правилно, обосновано и законосъобразно и, като такова, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание чл.213, ал.5 НПК, СГС,НО, 40 състав ОПРЕДЕЛИ:

Постановление на СГП от 29.12.2025г., /изведено в деловодството на СГП на 29.12.25г./, с което е бил постановен отказ за образуване на досъдебно производство по пр. пр. с рег. № 24765/2025г., по описа на СГП, потвърдено с постановление от 6.02.2026г. на САП по пр.пр. 125/2026г., по описа на САП, с което е оставена без уважение жалбата на Е. М. срещу постановлението за отказ за образуване на ДП на СГП.

Определението е окончателно.

Препис да се изпрати на жалбоподателя Е. М., СГП и САП.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4