Решение № 14 от 14.01.2026, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. Сливница, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20231890100457 по описа за 2023 година

Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 422 от ГПК, с които се претендира да бъде признато за установено, по отношение на ответника, Н. Р. С., ЕГН: **********, че ДЪЛЖИ на ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: 831609046, сумата в размер на 4 071,65 лева, от които 3 422,34 лева - главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода м.05.2019г. - м.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, 624,75 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 14.11.2022г., както и суми за дялово разпределение 20,08 лева - главница за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,48 лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 14.11.2022г., като претендират и законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на задължението.

Претендират направените в хода на заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и тези в настоящото производство. Прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение. Представят писмени доказателства и правят доказателствени искания.

Ищецът - “Топлофикация София” ЕАД, твърди, че е в облигационно отношение с ответника, по силата на което му предоставя топлинни услуги в процесния имот, като ответникът дължи заплащането на цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че ответникът не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на доставената му топлинна 1 услуга. Ето защо, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за процесните суми. След постъпило възражение от ответника, ищецът е предявил установителни искове за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по производството.

Ответникът, Н. Р. С., ЕГН: ********** не е депозирал писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК. Призована за съдебно заседание, ответника на се явява. Депозирано е становище, ведно с пълномощно за предоставена й безплатна помощ от адв. Красимира Билева – САК. В становището си, същата оспорва предявените искове, като твърди, че оспорва факта, че й е предоставена топлинна енергия. Претенира разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като срещу издадената на 14.02.2023г. в полза на ищеца заповед № 75 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 108/2023г. по описа на Районен съд – Сливница е постъпило възражение от длъжника. Ето защо предявените искове са допустими.

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предмет на предявения иск е установяване със сила на пресъдено нещо, че между страните съществува правоотношение, елемент от съдържанието на което е задължението на ответника да заплати сумата 4 071,65 лева , от които 3 422,34 лева представляваща стойността на незаплатените топлинни услуги за периода от м.05.2019г. - м.04.2021г. за топлоснабден имот, находящ се в гр.

***, инсталация 177882/аб. № 200063, ведно със законната лихва, считано от ведно със законната лихва от 28.11.2022г.(датата на подаване на заявлението в съда) до окончателното изплащане на вземането, 624,75 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2020г. до 14.11.2022г., както и суми за дялово разпределение 20,08 лева - главница за периода от м.10.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва от 28.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,48 лева - лихва за периода от 01.12.2019г. до 14.11.2022г.

За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи: 1) съществуване на облигационно отношение между страните, 2) изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност, както и 3) изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода 2 или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на ползване. От представените по делото писмени доказателства се установява, че въз основа на Заповед № ДИ-03-2729/90 от 17.10.1991г. на основание чл.13 от ЗС и чл.120 от Наредбата за недвижимите имоти описаният по-горе имот е предаден на **** С.. По делото са представени доказателства, от които е видно, че върху процесния имот е била учредена законна иптека като обезпечение на отпуснатия на **** С. за закупуване на процесният топлоснабден имот, находящ се в гр. ***. В същата заповед е посочено в жилището като наематели живеят ответницата със съпруга й. ** (** са едно и също лице видно от идентичния ЕГН в приложените по делото писмени доказателства л.17, л.18, л.20 и др.) умира на 22.07.1998г., като за свои наследници оставя съпругата си - *** С. и дъщеря си Н. Р. С.. През 2007г. етажната собственост се е възползвала от възможността да се откаже от отоплението на апартаментите си, но са заявили че желаят да бъдат снабдявани с топла вода. На 12.03.2010г. умира *** С. като за свой наследник оставя дъщера си – ответника по делото. Ето защо в качеството на титуляр на правото на собственост ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Консумираната енергия от сградата е действителна, но разпределението на изразходваната енергия от отделните апартаменти в сградата е прогнозируемо и не е точно, тъй като в конкретния случай няма договор за ежемесечно отчитане на топломерите и водомерите в апартаментите, която услуга се извършва при поискване от живущите, но срещу заплащане. Вещото лице е изследвало данните за доставена топлинна енергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване, без да е начислявана сума за мощност. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца. Сума за топлинна енергия на общите части на сградата не е начислявана. Вещото лице е посочило, че топлинната енергия е начислявана съобразно действащата нормативна уредба.

Монтираният на адреса топломер е минавал периодични проверки и впоследствие е бил подменен с нов. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството енергия за сградна инсталация, за което се дължи заплащане на цена.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, както и заключението на вещото чице по изготвената ССчЕ. Според заключението на експерта, дължимите суми за потребената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване за периода 01.05.2019г. до 30.04.2020г. размерът на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер от 1900,78 лв.

3

За периода 01.5.2020г. до 30.04.2021г. дължимите суми за потребената топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е в размер на 1521,48лв.

Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер от 25,31 лв., съобразно заключението на ССчЕ, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл.

10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Ищецът е претендирал сума за дялово разпределение още със заявлението за издаване на заповед за изпълнение и поради това в настоящото производство тази сума следва да е предмет на установителния иск по чл. 422 от ГПК. В конкретния случай, ищецът е претенирал сума в общ разме от 20,08лв., в акъвто и размер следва да бъде уважен предявеният иск.

По възражението за давност, релевирано във депозираното възражение от ответника в хода на заповедното производство:

Съобразно т.11 от ТР№4/2013г. на ОСГТК на ВКС, наведените оспорвания на вземането във възражението в хода на заповедното производство следва да бъдат разгледани в исковото производство, независимо че не е представен отговор по чл.131 от ГПК, какъвто е и настоящия случай.

С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената й на месечни вноски.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. ”в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер.

Следователно и вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.

Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. ”в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията за цената на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл.

114, ал. 1 от ЗЗД. Това вземане е срочно, тъй като в общите условия е предвидено, че плащането на месечните суми се извършва след изтичане на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Задължението за първия месец от исковия период – м.05.2019 г., е изискуемо, считано от 15.07.2019 г. С оглед на това и предвид датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.11.2022г., от която дата се счита предявен искът по чл. 422 4

ГПК, с който се прекъсва давностният срок, то в случая погасени по давност се явяват изискуемите задължения за главница за периода от м.05.2019 г. до 09.2019г., размерът на които възлиза на сумата от 850,53 лв.

По исковете по чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните. За процесния период са приложими Общите условия, одобрени с решение № 0У01/27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тези ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за изпадането на длъжника в забава не е необходимо отправянето на покана от страна на кредитора.

Доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане за периода от м.10.2019г. - м.04.2021г., то претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явява установена в своето основание за периода от 15.09.2020г. до 14.11.2022г. в размер на 558,95лв., според заключението на вещото лице, до която сума предявеният спрямо ответника иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 624,75 лв. следва да бъде отхвърлен, като недоказан.