Протокол № 227 от 01.04.2026, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 227 гр. Пазарджик, 01.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петрана Ив. Динева

Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20265200500149 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:13 часа се явиха:

Жалбоподателят Н. Н. А., редовно призован, се явява лично, доведен от ОЗ „Охрана“ – Пазарджик. За него се явява адв. Т. Ж., надлежно преупълномощена от назначения на жалбоподателя особен представител адв.

П. Г..

Съдът разпореди да се свалят белезниците на жалбоподателя Н. А..

За ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, редовно призовани, представител не се явява.

Адв. Ж.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:

С Решение №1579/18.12.2025 г., постановено по гр.д.№4351/2024г. по описа на РС- Пазарджик е отхвърлен предявения от Н. Н. Азис, ЕГН **********, с адрес: Затвора гр.Пазарджик, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес на призоваване: гр.София, ***, иск с правно основание чл.71, ал.1, т.3 ЗЗДискр, за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в общ размер на 1000лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 16.10.2024г. до окончателното изплащане на 1 сумата за претърпените от ищеца неимуществени вреди, тъй като ответникът, чрез своите действия е осъществил дискриминация както пряка, така и непряка на признак лично положение, обществено положение и пол и същият е по- неблагоприятно третиран, отколкото би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства в същия Затвор или в други Затвори на територията на Р. България /гр.Стара Загора, гр.Враца, гр.Ловеч, гр.София и гр.Сливен/.

Осъден е Н. Н. Азис, ЕГН **********, с адрес: Затвора гр.Пазарджик, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието, с адрес на призоваване: гр.София, бул.„Ген. Н. Столетов” №21, сумата в размер на 200лв., сторени разноски в производството.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от Н. Н. Азис, чрез подадена от адв.Т. Ж., преупълномощена от адв.П. Г., назначена за служебен защитник/ особен представител на ищеца по гр.д.№4351/2024г. по описа на РС- Пазарджик.

Твърди се, че същото е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано.

Сочи се, че за да постанови обжалваният съдебен акт първоинстанционният съдебен състав приема, че за да се ангажира отговорността на ответника е необходимо да се докаже по несъмнен начин, че е налице деликт, от който са били причинени на ищеца неимуществени вреди, виновно причинени му от действието или бездействието на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при или по повод изпълнението на служебните им задължения. Същият стига и до правния извод, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на закона, за да бъде ангажирана отговорността на ответника, доколкото изложените фактически твърдения в ИМ се опровергават от събраните и приети доказателства в хода на съдебното дирене. Също така приема, че правното положение на лишените от свобода е регламентирано в ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

Визира, че за успешно провеждане на предявения иск, въззивния жалбоподател следва да установи твърдените факти, въз основа на които може да се направи предположение за дискриминация спрямо него, както и вида и обема на претърпените вреди и причинната връзка между дискриминацията и вредите. Прието е че, от събраната доказателствена съвкупност се установява по категоричен начин, че на 08.10.2024 г. е извършен обиск и проверка на личния багаж на ищеца, който е следвало да бъде конвоиран. Останали са обаче недоказани твърденията на ищеца, че по време на извършването им, служители на ответника са иззели горепосочените саморъчно написани документи, както и че са се запознали с тяхното съдържание.

Твърди се, че съдебният състав не кредитира показанията на разпитаните свидетели от страна на ищеца, тъй като същите преразказват това, което са 2 разбрали лично от него за процесния случай, т.е. те не са придобили преки впечатления. По отношение показанията на свидетеля С. А. Я. съдът не ги кредитира тъй като същите са вътрешно противоречиви, доколкото свидетелят само е чул, но не и видял самия обиск и прочитането на кореспонденцията на ищеца А..

Твърди се, че жалбоподателят не е съгласен с изводите на съдебния състав, като поддържа становище, че съдебният акт е неправилен, постановен при съществени процесуални нарушения, доколкото първоинстанционният съдебен състав е пропуснал да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, налице е несъответствие между фактическите констатации на съда и обективната истина, както и е постановил акт в нарушение на чл.172 ГПК.

Сочи се, че неправилни са изводите, че при извършен обиск на ищеца от служители „ГДИН“, същият не е дискриминиран по признак „лично положение“, доколкото от събраните доказателства безспорно е установено, че на 08.10.2024г., след 8:00 часа сутринта в Затвора в гр.Пазарджик ищецът Н. е бил в килия 111 на 1-я етаж, 1-во отделение. От събраните писмени и гласни доказателства безспорно е установено, че ищецът А. е следвало да бъде конвоиран до Затвора в гр.София, за да участва в открито съдебно заседание в гр.София. Ищецът А. е бил изведен в коридора в посока изхода от служители на ГД „ИН“, които са извършили претърсване на личния багаж на ищеца, съгласно чл.95, ал.1 от ЗИНЗС.

Визира се, че жалбоподателят не споделя изводите на съдебния състав, че показанията на св. Я. не следва да се вземат предвид, доколкото свидетелят първоначално е заявил в о.с.з, че е възприел непосредствено извършения обиск, а впоследствие отново в същото о.с.з. е уточнил, че само е чул разговора между ищеца и служителя на ГДИН. Не е съгласен, с мотивите, че св.Я. е бил в обективна невъзможност да чуе и възприеме разговора между ищеца и А., с оглед на разположението на неговата килия и поста на служителите, извършили обиска. В утвърдената съдебна практика се приема, че когато правнорелевантни факти се установяват със свидетелски показания, съдът взема предвид начина по който свидетелите са узнали за тези обстоятелства, а именно присъствали ли са при осъществяването им или само са ги възприели/чули, имат ли други впечатления от други факти, по които може да съди за правнорелевантните факти от трети лица или от някоя от страните по делото, както и способността и желанието на свидетелите вярно да възприемат фактите и добросъвестно да ги възпроизведат в показанията си.

Ето защо се приема, че неоснователно съдебният състав не цени показанията на св. Я., доколкото същият заявява, че е чул проведения разговор между ищеца А. и служителя на ГДИН.

Твърди се, че в дадените пред съдебния състав показания са изложени обстоятелства, които също имат отношение към правнорелевантните факти по делото, а именно, че лично на св.Я. също е била четена документация от 3 служителите на ГДИН и това е често срещана практика при извършване на обиск на лице, лишено от свобода. Сочи се съдебна практика на ВКС.

Твърди се, че последната по въпроса със заинтересоваността на свидетеля е еднопосочна, доколкото по действащото гражданско процесуално право не съществува ограничение по отношение на една или друга категория лица, които е допустимо да бъдат конституирани от съда и разпитани като свидетели, с изключение на тези, имащи качеството на страна в процеса, на съдия или на повереник на страната по същото дело. В този смисъл всяко лице, извън посочените, дори и да е заинтересовано от изхода на делото може да бъде свидетел. Не съществува спор в съдебната практика, че заинтересовани са тези лица, които имат облага от решаване на делото в полза на страната, която ги е посочила за свидетел, като облагата следва да е непосредствена.

Сочи се, че в проведените о.с.з. не се установило заинтересованост на св.Я., св.С. и св.Р. или това, че някои от тях ще получи някаква облага за себе си лично, ако решението е в полза на ищцовата страна. Дори и да се приеме, че някои от свидетелите е бил заинтересован от изхода на делото, то нарушението на процесуалните правила пак е съществено, доколкото в задължителната съдебна практика съдът не може да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на свидетеля само на това основание, а е задължен да прецени достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. Преценявайки данните за заинтересованост на свидетелите по правилото на чл.172 ГПК съдът може да приеме, че макар и заинтересован свидетелят е възприел вярно релевантните за възникналия правен спор факти и ги възпроизвежда добросъвестно в показанията си, а друг свидетел, който няма данни да е заинтересован, да е възприел фактите погрешно, да не е способен да ги възпроизведе в показанията си, или да ги възпроизвежда недостоверно. Във всички случаи, обаче неизлагането на съображения, защо приема едните показания за достоверни, а другите отхвърля без аргументация за онези обективни обстоятелства, които са свързани с възприемане на установяваните факти, изключва формираното въз основа на преценката им вътрешно убеждение на решаващия съд, което е негово суверенно право, но не е произволно, да е в съгласие с процесуалния закон, а постановеният съдебен акт да е обоснован и убедителен.

Твърди се, че не са обсъдени и изтълкувани в цялост и показанията на допуснатите и разпитани двама свидетели С. и Р., с които безспорно се установява, че ищецът е претърпял вреди в следствие по- неблагоприятно третиране по признак лично положение, отколкото би било третирано друго лице при сравними и сходни обстоятелства, доколкото и двамата свидетели в показанията си заявиха, че тяхна кореспонденция при обиск не е била четена или изземвана от служители на ГДИН, но са запознати с обстоятелството, че такива действия от администрацията са били предприети на 08.10.2024 г. по 4 отношение на ищеца А..

Сочи се, че неправилно съдебният състав не цени показанията на св.С. и св.Р., доколкото същите възприемат факти и ги възпроизвеждат. Ноторно известен факт е, че жалбоподателят Азис води множество дела, с оглед на което не следва да възниква задължение за св.С. или св.Р. да е запознат с всяко едно дело, а е достатъчно да е възприел терзанията на жалбоподателят и негативните емоции, които да обусловят претърпените от Азис неимуществени вреди.

Визира се, че от показанията на двамата свидетели се установява, че лицето е преживявал болки и страдания от дискриминационното отношение на служителите, както и че не може да спи, има главоболие, стига до приемане на лекарства. В тази връзка, не се споделят и изведените изводи на съдебния състав, че показанията на свидетелите са били субективни, доколкото същите са непротиворечиви и еднопосочни.

Твърди се, че неправилно съдебният състав цени показанията на св.К., доколкото същият е поставен в служебна зависимост от ответната страна, а и от събраните писмени доказателства по делото се установява, че св.К. е осъществил обиска на ищеца А..

Твърди се, че от събраните гласни показания се установява, че възз. жалбоподател е преживял болки и страдания, вследствие на различно третиране по признак лично и обществено положение в Затвора в гр.Пазарджик, тъй като не му е била иззета кореспонденцията, несъдържаща входящ/изходящ номер и дата.

Поддържа се становище, че съдебното решение е постановено при неправилна преценка досежно гласните показания и установените факти по делото, доколкото ако съдебният състав е бил обсъдил в цялост всички писмени и гласни показания, то би извел извода, че ищецът е дискриминиран по признак лично и обществено положение, като се потвърждават фактическите твърдения в ИМ, че А. е по- неблагоприятно третиран или би било третирано друго лице- друг лишен от свобода при сравними и сходни обстоятелства в Затвора в гр. Пазарджик, доколкото лишени от свобода, осъдени на доживотен затвор в други затвори имат право да съхраняват/пренасят със себе си кореспонденция за съд, следствие и прокуратура.