Решение № 349 от 11.03.2026, Районен съд - Русе
- Съд
- Районен съд - Русе
- Дело
- Гражданско дело 4696/2025
- Вид
- Решение № 349
- Подписан
- 11.03.2026
- В сила
- 22.07.2026
- Състав
- Милена Ганчева Трифонова
Цитирани разпоредби
РЕШЕНИЕ
№ 349 гр. Русе, 11.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: М.а Г. Т. при участието на секретаря Т. Ив. Петрова като разгледа докладваното от М.а Г. Т. Гражданско дело № 20254520104696 по описа за 2025 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79 във вр. с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД от И. Г. И. от гр. Русе против Т. Т. Г. от гр. Русе, за заплащане на сумата от 11 000 лв., преведена по банков път като заем на ответницата на 22.04.2021 г., за която сума се твърди, че не му е върната, сумата от 3558,59 евро – мораторна лихва за периода от 20.02.2023 г. до датата на предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане на задължението. Ищецът сочи, че е предоставил средствата в заем на ответницата, за осигуряване на самоучастие във връзка със сключване на договор за ипотечен кредит по повод покупка на апартамент.
Между страните съществувала устна уговорка за връщане на заема в 1-годишен срок. След като заемът не бил върнат в уговорения срок, ищецът отправил до ответницата нотариална покана за връщане на сумата, на която тя отговорила, че средствата са били предоставени безвъзмездно, а не под формата на заем.
В дадения срок за отговор ответницата е представил такъв, с който оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че ищецът и неговата съпруга са предложили на ответницата и съпруга й /сина на ищеца/ финансова помощ за закупуване на жилище с дарствени намерения. Не се оспорва получаването на сумата от 11 000 лева, но се твърди, че е предоставена като дарение.
След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
В настоящото производство съобразно разпределението на доказателствената тежест, 1 ищецът следва да докаже при условията на главно и пълно доказване основанието, на което е предоставил претендираната сума на ответницата, а именно – по силата на неформален договор за заем, както и датата на падежа, а в тежест на ответницата е да докаже погасяването на задължението си, произтичащо от договора за заем или насрещното си възражение за наличие на друго основание за предоставяне на паричната сума от ищеца, а именно - с дарствено намерение.
По делото не се оспорва и е видно от приложените писмени доказателства – платежно нареждане и банково извлечение, че на 22.04.2021 г. ищецът И. И. е извършил банков превод на сумата от 11 000 лева от своята банкова сметка в „Обединена българска банка“ АД по банкова сметка с титуляр Т. Т. Г.. Като основание в платежното нареждане е отбелязано „превод“. Спорният въпрос по делото е дали сумата е предоставена назаем, както твърди ищецът или като дарение в полза на сина на ищеца и неговото семейство за закупуване на апартамент, както твърди ответницата. Предвид наличието на писмени доказателства и липсата на спор относно предаване на процесната сума, по делото са допуснати гласни доказателства за доказване на останалите елементи на сключения между страните договор. В съответствие с практиката на ВКС /напр. решение № 524/ 28.12.2011 г. по гр.д. №167/2011 г. на ВКС, IVг.о./, в случай, че предаването на парична сума е установено, но липсват други данни на какво основание е сторено то, не може да се презумира, че задължението е възникнало от заемен договор, тъй като задължението може да произтича от друг източник и страните могат да докажат останалите елементи от договора с всички допустими от закона доказателствени средства, включително свидетелски показания.
Свидетелите на ищеца – Д.С. и Н. Ф. твърдят, че случайно са възприели телефонен разговор, проведен през 2021 г. между И. И. и жена, която се обърнала към него с обръщението „тате“, за която впоследствие ищецът им казал, че е неговата снаха. Според свидетелите жената поискала на И. заем, който обещала да върне до една година, а той отговорил, че ще си помисли. Свид. С. и Ф. заявяват, че не знаят дали ищецът е дал исканата сума назаем. Свид. С. твърди, че е придружил ищеца до банката, където той извършил паричен превод, но не му е казал в чия полза. Месец преди съдебното заседание в кафенето на с. Б. И. споделил пред свид. Ф., че е дал парите, но не са му върнати.
Свидетелите на ответницата – Ц. И.ова /бивша съпруга на И. И./ и М. Г. /син на ответницата и внук на ищеца/ твърдят, че през 2021 г. ответницата споделила със свекърва си, че със своя син искат да купят жилище и да теглят кредит, но трябвало да внесат определена сума пари в банката като самоучастие, във връзка с което им били нужни около 11 000 лева. Синът на ищеца посетил дома на родителите си в с. Б. заедно със съпругата си и сина си, за да разговарят по този въпрос. Синът на И. И. и съпругата му - Т.
Г. помолили Ц. И.ова и И. И. за заем, който да бъде върнат за около половин или една година, но И. казал, че им дарява сумата, тъй като са негови деца и внуци и не е необходимо да връщат парите, защото синът му и внукът му често му помагали в градината, а синът му помагал и при строеж на къщата в с. Б.. Свид. И.ова сочи, че средствата по банковата сметка на И. И. били техни общи семейни пари, включващи приходи от продажба на земеделска 2 продукция и средства от продажба на неин наследствен имот. Свидетелите на ответницата твърдят, че сумата от 11 000 лева е преведена по банкова сметка на Т. Г., защото синът на ищеца не разполагал с банкова сметка.
Съдът кредитира показанията на свид. С. и Ф. в частта, в която се твърди, че са възприели случайно телефонен разговор между страните във връзка с поискан заем от ответницата. От показанията им не се установява при проведения телефонен разговор ищецът да е приел предложението за предоставяне на заем и да е постигнато съгласие за сключване на договор за заем с точно определени параметри и конкретен падеж. Свид. С. твърди, че след разговора ищецът е искал съвет от събралите се в кафенето мъже как да постъпи и се колебаел дали да предостави сумата, а според свид. Ф., И. е казал на снаха си, че ще си помисли. Съдът не кредитира показанията на свид. С. в частта, в която твърди, че е придружил ищеца до банката, където И. е извършил банков превод и е заявил пред банковата служителка, че предоставя сумата в заем. На първо място, съдът намира за житейски нелогично ищецът да споделя подобни семейни въпроси с лице, което не му е близък приятел /както сам свидетелят твърди/ и да бъде придружен от такова лице при извършване на банкови операции. На следващо място, показанията му в тази част противоречат на писмените доказателства - свидетелят заявява, че не знае в коя банка са отишли с ищеца и е сигурен, че не са посетили ОББ, която той обичайно посещавал, а видно от платежното нареждане, банковият превод е извършен от сметка на ищеца именно в ОББ АД.
Съдът кредитира показанията на свид. Ц. И.ова и М. Г., отчитайки на осн. чл.172 ГПК заинтересоваността на втория свидетел като син на ответницата. Въпреки че свид. И.ова сочи, че е претърпяла операция на главата и не може да си спомня дати, съдът намира, че нейните показания кореспондират на писмените доказателства по делото относно времето на предаване на сумата, нейния размер и целта, за която е предадена - във връзка със закупуване на жилище, каквото е закупено от ответницата и сина на ищеца, видно от приложения нотариален акт № 167, том II, рег. № 4157, дело № 266 от 10.05.2021 г. /л.7-10/.
Съдът счита за достоверни и показанията на М. Г., доколкото не противоречат на писмените доказателства по делото и свидетелят лично е присъствал на проведения разговор между своите родители, ищеца и съпругата на ищеца /с която са имали граждански брак до 2023 г. съгласно приложено съдебно решение – л.56/, на който е постигната окончателна договореност сумата от 11 000 лева да се предостави от И. И. като дарение в полза на семейството на сина му.
Въз основа на установените фактически положения, съдът достига до следните правни изводи:
Правното основание на предявените обективно съединени искове е чл.79, ал.1 вр. чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на заемателя определена парична сума срещу задължението на заемателя да я върне. Договорът за заем е 3 реален договор и се счита за сключен от момента на предаване на съответната парична сума от заемодателя на заемателя, а не от момента на постигане на съгласие на страните за това, независимо дали договорът е сключен в писмена или устна форма. Писмената форма не е условие за действителност на договора за заем. В настоящия случай от доказателствата по делото не се установява страните да са постигнали съгласие за сключване на договор за заем с конкретно уговорен падеж. От свидетелските показания се установява наличие на предложение от страна на ответницата за сключване на договор за заем за срок до една година, което не е било прието от ищеца. Съдът намира въз основа на показанията на свидетелите И.ова и Г., че основанието за предаване на сумата от 11 000 лева от ищеца на ответницата е сключен неформален договор за дарение във връзка със закупуване на жилище от сина на ищеца и неговата съпруга. В съответствие с чл.13 ЗЗД предложение, направено на присъстващ, губи силата си, ако той не го приеме незабавно. В конкретния случай при лично проведения между страните разговор в дома на И. в с. Б. ищецът не е приел предложението да предостави сумата назаем, като е изразил волята си същата да бъде предоставена като дарение. След постигане на съгласието за сключване на договор за дарение между страните, липсват други доказателства, които да навеждат на извод за промяна на основанието на договора. Подобно обстоятелство не се установява и от писмените доказателства – банково извлечение и платежно нареждане. Неоснователно е твърдението на ищеца, че понятието „кредитен превод“ в платежното нареждане сочи основанието на сделката. Съгласно §1, т.19 от Допълнителните разпоредби на Закона за платежните услуги и платежните системи „кредитен превод“ е национална или презгранична платежна услуга за заверяване на платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца нареждане. Следователно това понятие показва вида на платежната операция, а не основанието на паричния превод.
С оглед на гореизложеното, съдът намира за недоказано твърдението на ищеца за сключен договор за заем между него и ответницата, в изпълнение на който тя да дължи връщане на предоставената сума в определен срок. Исковата претенция се явява неоснователна и недоказана. Предвид неоснователността на главния иск, неоснователни са и акцесорните претенции за заплащане на мораторна лихва от 20.02.2023 г. до завеждане на исковата молба в размер на 3558,59 лв., както и за законната лихва от предявяване на иска до окончателното плащане.
На осн. чл.78 ГПК, съобразно изхода на спора, в полза на ответницата следва да се присъдят сторените от нея деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1400 лева /715,81 евро/, за чието извършване са представени доказателства. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира за неоснователно. Същият съответства на размера, определен от Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатска работа, съобразен е с цената на иска, степента на фактическа и правна сложност на делото и извършените от адвоката на ответника 4 процесуални действия.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете, предявени от И. Г. И. с ЕГН **********, с адрес с. Б., общ. Д.М...., против Т. Т. Г. с ЕГН **********, с адрес гр. Русе, ул.
„Ч.... за заплащане на следните суми: 11 000 /единадесет хиляди/ лева, равняваща се на 5624,21 евро /пет хиляди шестстотин двадесет и четири евро и двадесет и един цента/ главница, представляваща получен паричен заем, 3558,59 лева /три хиляди петстотин петдесет и осем лева и петдесет и девет ст./, равняващи се на 1819,48 евро /хиляда осемстотин и деветнадесет евро и четиридесет и осем цента/ - мораторна лихва върху главницата за периода от 20.02.2023 г. до датата на завеждане на иска – 08.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 08.08.2025 г. до окончателното плащане.
Разпечатката съдържа 26 от 30 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0099dd8b-2052-4ad5-b578-68ef2f8b52e5