Протокол № 184 от 01.12.2022, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 184 гр. Варна, 30.11.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева

Сложи за разглеждане докладваното от Милен П. Славов Въззивно гражданско дело № 20223000500444 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Въззивникът Д. Т. С., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Д. М., редовно упълномощен и приет от съда от първата инстанция.

Въззиваемата страна С. Г. Щ. , редовно призована, не се явява, представлява се от адв. Б. Р., редовно упълномощен, с представено за въззивната инстанция с молба от 21.10.2022 г. пълномощно.

АДВ. М.: Да се даде ход на делото.

АДВ.Р.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА И ПОСТЪПИЛИЯ ОТГОВОР

Настоящото производство е образувано по въззивна жалба на Д. С. Т. от гр. Варна чрез адв. Д. М. против решение № 520/26.04.22г. по гр.д. № 349/21г. на ВОС, с което е отхвърлен иска му срещу С. Г. Щ. от гр. Варна, за заплащане сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за ползването, от което е лишен чрез упражняваното от ответницата недобросъвестно владение върху недвижим имот, находящ се в гр. Варна, *** и представляващ: самостоятелен обект с идентификатор ***, с административен адрес гр. Варна, ***, разположен на първия жилищен етаж с площ от 76.37 кв. м, ведно с прилежащото избено 1 помещение № 2 с площ от 11.27 кв. м., както и 8.15 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, в периода от 01.02.2016 година до 01.02.2021 година, на основание чл. 73, ал. 1 ЗС; и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата 1 800 лв., представляваща сторените разноски по списък, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Във въззивната жалба е изложено, че решението е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния и процесуалния закон и превратно тълкуване на гласните доказателства. Претендира се отмяна на решението и уважаване на предявения иск. В допълнение на въззивната жалба, депозирано извън срока за въззивно обжалване, но в срока за изправяне на нередовностите на въззивната жалба, въззивникът поддържа, че на 01.06.18г. той е поискал от ответницата предаване на владението върху имота, с което е прекратил устния договор за заем за послужване.

Ответницата е твърдяла, че владее имота за себе си, както и че е предала владението му на ищеца през м. 12.2020г., но по делото е било установено, че имотът окончателно е бил освободен в края на м. 01.21г., а ключът е бил предаден на 17.12.21г. Поради това се поддържа, че от датата на поканата на 01.06.18г. до датата на предаването владението върху имота, ответницата го е ползвала без основание, за което дължи обезщетение. Претендират се разноските по делото.

В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещната страна С. Г. Щ. чрез адв. Б. Р., с който същата е оспорена като неоснователна. Споделят се изцяло изводите на съда в обжалваното решение, че не са налице предпоставките на чл. 73 от ЗС (дадената от съда правна квалификация на иска, съответстваща на изложените твърдения по фактите и отправения петитум в исковата молба). Поддържа се, че ответницата е осъществявала фактическа власт върху имота като държател, а не като владелец. Освен това ищецът не е установил размерите на обогатяването и обедняването като критерии, заложени в нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за да се определи размера на дължимо обезщетение. Евентуално се поддържа, че искът е частично неоснователен, тъй като процесният имот е притежаван от ищеца и неговата съпруга в режим на съпружеска имуществена общност, поради което и ищецът би имал правото на ½ от дължимото обезщетение.

Освен това за периода от 01.02.16г. до датата на получаване от ответницата на препис от исковата молба, по която е било образувано гр.д. № 153/19г. на ВОС, Щ. е ползвала имота на правно основание – по безвъзмезден договор за заем за послужване, сключен с ищеца и неговата съпруга. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските по делото.

АДВ.М.: Поддържам въззивната жалба.

АДВ.Р.: Поддържам отговора. Оспорвам въззивната жалба по съображения изложени в отговора.

АДВ. М.: Няма да соча нови доказателства. Представям списък на 2 разноските.

АДВ.Р.: Няма да соча доказателства. Представям списък на разноските и договор. Не правя възражения за прекомерност.

АДВ.М.: Не правя възражения за прекомерност.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и прилага представените списъци на разноските от всяка от страните, ведно с доказателства за извършването на такива пред въззивната инстанция.

Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ.М.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите изцяло въззивната ни жалба и да ни присъдите сторените по делото разноски. Моля да ми дадете възможност да представя писмени бележки.

АДВ.Р.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите въззивната жалба без уважение по съображения изложени в отговора. За процесуална икономия също моля за кратък срок за писмени бележки. Моля да присъдите сторените от доверителката ми разноски. Днес в съдебно заседание желая да акцентирам върху според нас няколко основни момента.

Първият от тях е, че между страните е водено предходно производство с правно основание иск по чл.108 от ЗС. В рамките на това производство е формирана сила на пресъдено нещо по отношение на собствеността на апартамента, индивидуализиран в производството. Тази сила не се разпростира по отношение на фактическата власт. По тези два момента поне ние извличаме два основни за нас довода.

Първият е, че предявеният иск в настоящото производство, с правно основание чл.59 от ЗЗД, е предполагал ответницата да бъде владелец на имота. Същата обаче се установява, че е държател, поради което съдът правилно е преквалифицирал предявения иск и го е отхвърлил поради липса на елемент от фактическия състав.

Вторият довод, който извличаме, ако не приемете доводите изложени в раздел първи в отговора на въззивната жалба за изцяло отхвърляне като неоснователна на въззивната жалба, то моля да приемете за основателни следващите ни два довода. За това, че Д. С. разполага с право да претендира обезщетение за ползване на апартамента единствено до размер на 1/2 ид. част поради това, че искът е предявен само и единствено от него. Това вземане е лично такова, поради което доколкото не участва неговата съпруга в производството като ищец, то няма право да претендира това обезщетение изцяло за целия имот.

На следващо място считам, че от доказателствата в производството се установява, че С Щ., в период посочен в отговора, е упражнявала фактическа 3 власт върху имота с правно основание. Налице е сключен между страните неформален договор, който дава основание С Щ. да ползва имота. Този договор считаме, че е прекратен с предявяването на исковата молба, както вече споменах по предходното производство – иск по чл.108 от ЗС.

Моля да споделите изложените доводи и да присъдите сторените от Щ. разноски.

АДВ.М.: /реплика/ Само това, което мога да кажа е, че претенцията на Д. С. е за половината от обезщетението, което се дължи за целия апартамент.

Останалото ще го развия в писмените бележки, които ми дадохте възможност да представя.

Дава възможност на процесуалните представители на страните, в срок до 07.12.2022 г. включително, да депозират в писмен вид съображенията си по съществото на спора.

Съдът счете делото за изяснено от правна страна и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10.10 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4