Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 31655 от 26.07.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 60525/2024
Вид
Определение № 31655
Подписан
26.07.2025
В сила
26.07.2025
Състав
СИЛВИЯ ПЕТРОВА НИКОЛОВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 31655 гр. София, 26.07.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ..... като разгледа докладваното от ..... Гражданско дело № 20241110160525 по описа за 2024 година

I. Подробни твърдения на страните

А. Твърдения на ищеца И. Б. Т. (Ищец):

На 11.06.2023 г. е сключила Договор за паричен заем № .... с ".....

Договорената сума на заема е 400.00 лева, с падеж до 30.06.2023 г.

В договора е посочен ГПР в размер на 49.9%, лихвен процент за кредита 40.92%, и сума на лихвата за срока на договора 8.52 лв.

В договора е записана такса за бързо разглеждане в размер на 81.34 лв., която ищецът е заплатил.

Ищецът е погасил изцяло сумата по договора, като е заплатил 486.01 лв., включително таксата за експресно разглеждане.

Твърди се нищожност на договора за кредит на основание чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като действителният ГПР е в пъти по-висок от посочения и надхвърля максимално установения праг по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Разходите за допълнителната услуга "бързо разглеждане" следва да бъдат включени в ГПР, тъй като са предварително заложени и обуславят сключването на договора.

Невключването им представлява заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и прикрити разходи, водещи до надхвърляне на максималния ГПР.

Твърди се, че неправилното посочване на ГПР е самостоятелно основание за недействителност на договора и следва да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР.

Посочването на нереален ГПР представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП.

Твърди се нищожност на клаузата за такса за експресно разглеждане на кредита. Тази 1 такса не е допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, а е свързана с усвояването и управлението на кредита, което е изрично забранено.

Тази клауза заобикаля чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК и е нищожна по чл. 21, ал. 1 ЗПК, като не предоставя реална допълнителна полза.

Таксата представлява начин за кредитора да набави допълнителни средства в нарушение на добрите нрави и чл. 19, ал. 4 ЗПК, което води до неоснователно обогатяване.

Тези клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави по чл. 143, т. 19 ЗЗП поради умишлено въвеждане на потребителя в заблуждение.

Иска се прогласяване на нищожност на клаузата за такса за експресно разглеждане на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

Иска се осъждане на ответника да заплати сумата от 50 лв. (частична претенция от 81.34 лв.), представляваща недължимо платени суми по договора за кредит, ведно със законната лихва, на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Иска се присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

Б. Твърдения на ответника ".... (Ответник):

Ответникът оспорва изцяло исковата претенция за прогласяване на нищожност на клауза от Договор за кредит № ..../11.06.2023 г. като неоснователна и недоказана.

Договорът следва всички законоустановени условия, включително чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като ГПР е ясно обявен в договора.

ГПР не е надвишавал пет пъти размера на законната лихва за забава, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК и Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. Законът не предвижда ограничение на отделните компоненти, от които се формира ГПР.

На 11.06.2023 г. е сключен Договор за кредит № .... между ".... като Кредитодател и И.

Б. Т. като Кредитополучател.

Кредитодателят е предоставил на Кредитополучателя сума от 400 лева главница.

Кредитът е бил за период от 19 дни, с падежна дата 11.06.2023 г.

Начислените такси и лихви са: договорна лихва 8.52 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга "Бързо разглеждане" 81.34 лева.

Общият размер на кредита за погасяване е 489.86 лева.

Предварително е предоставен Стандартен европейски формуляр (СЕФ) със цялата информация за кредита, включително таксата за бързо разглеждане. Ищецът е имал възможност да откаже допълнителни услуги.

Услугата "Бързо разглеждане" гарантира проверка и отговор в рамките на до 15 минути, което ангажира допълнителен ресурс и обуславя начисляването на таксата.

2

Тази услуга не е задължително условие за получаване на кредита и не повишава шансовете за одобрение. Тя е дължима заради краткия срок за кредитна оценка, която стандартно отнема 7 дни.

Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело С 714/22, разходите за допълнителни услуги попадат в обхвата на ГПР само когато са задължително условие за получаване на кредит. Клаузите за приоритетно разглеждане по принцип не спадат към основния предмет на договора и подлежат на преценка за неравноправност.

Клаузата за такса за "Бързо разглеждане" не попада в обхвата на основната престация, нито е условие за отпускане на кредита, а е опция за ищеца да избере между 15минутен или 7-дневен срок за проверка. Ищецът е бил запознат и е приел варианта със заплащане на таксата.

Конкретният размер на таксата от 81.34 лева е изрично посочен в договора и преддоговорната информация.

Заявяването на допълнителната услуга не е условие за сключване на договора и отпускане на сумата, а е допълнителна възможност за бърз отговор.

Атакуваната клауза кореспондира с чл. 10а ЗПК и не е неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като не е условие за отпускане на кредита, а опция. Налице е свободно договаряне, а не накърняване на добрите нрави.

Размерът на таксата не е необосновано висок спрямо размера на кредита.

Договорът не е нищожен на нито едно от посочените в исковата молба основания.

Задължението по Договор за кредит № .... / 11.06.2023 г. е погасено изцяло и окончателно предсрочно, на 13.06.2023 г.

Постъпила е сума от 482.24 лева, с която са погасени: главница 400 лева, такса за бързо разглеждане 81.34 лева и договорна лихва 0.90 лева.

При предсрочно погасяване ищецът е заплатил 0.90 лева договорна лихва, вместо първоначално уговорените 8.52 лева.

Твърдението на ищеца за платена погасителна вноска от 486.01 лева не съответства на платежното нареждане, където е посочено 482.24 лева. Разликата от 3.77 лева е такса за превод към ...., която кредиторът не е изисквал или получавал.

Искът по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като е налице годно правно основание, на което ответникът е получил процесната сума.

Възражение за злоупотреба с процесуални права и прекомерност на адвокатското възнаграждение:

Ответникът твърди, че предприетата от ищцата стратегия за процесуална защита представлява злоупотреба с права по смисъла на чл. 3 ГПК, целяща генериране на 3 необосновано високи съдебни разноски.

Ищцата е депозирала осем отделни искови молби срещу ".... с идентично съдържание, касаещи една и съща клауза за такса за бързо разглеждане и връщане на заплатени суми.

Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, която да обосновава претендирането на надплатените суми в отделни производства.

Обстоятелствената част на исковете е абсолютно идентична, цитират се едни и същи законови разпоредби и съдебна практика.

Целта на ненужно усложнения процесуален подход е неоснователно обогатяване чрез генериране на адвокатски хонорари, които многократно надхвърлят материалния интерес по делата.

Ищцата, макар и представлявана безплатно поради материална затрудненост, е сторила разноски от най-малко 800 лева само за образуване на исковете, като иска и експертни заключения, увеличавайки разходите.

Полза от това поведение черпи единствено процесуалният представител, който претендира 960 лева адвокатски възнаграждения за всяко отделно дело, или общо 7680 лева, което е в нарушение на принципите за добросъвестност и справедливост.

Присъждане на възнаграждение дори в минимален размер би било прекомерно завишено и несправедливо, поради което следва да се определи по справедливост, ако съдът прецени, че такова се полага.

Съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/2004 г.

Безплатното процесуално представителство не попада в категорията услуги, подлежащи на данъчно облагане с ДДС.