Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3247 от 07.07.2026, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 626/2026
Вид
Решение № 3247
Подписан
07.07.2026
В сила
07.07.2026
Състав
Светлозара Стойнова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 3247

Пазарджик, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - XVI състав, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА

При секретар ДИМИТРИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия СВЕТЛОЗАРА СТОЙНОВА административно дело № 20267150700626 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс АПК) във вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на И. П. Ш., подадена чрез адв. М., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1116-000056/22.04.2026 г. на мл. автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, затова че управлява собствен лек автомобил, който към момента на проверката е със служебно прекратена регистрация, поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Релевирани са доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт, като издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Претендира отмяната на атакуваната заповед и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – мл. автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград, не изразява становище по жалбата.

Административен съд-Пазарджик, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

С оспорената Заповед, с посочено правно основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП, на Ш. е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение серия GА № 4375470/25.02.2026 г.

Посочено е, че на 25.02.2026 г., около 12:32 ч в обл. Благоевград Ш. управлява МПС, с рег. № РА27686МВ, лична собственост, което е със служебно прекратена регистрация на 07.10.2026 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП, е извършил нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 ЗДвП.

Представени и приети като доказателства по делото са съставения АУАН, справка за регистрацията на МПС и за нарушител/водач и копие от полица за валидно сключена гражданска отговорност за процесното МПС от 25.02.2026 г. Видно от справката на МПС - датата на служебно възстановяване на регистрацията е 25.02.2026 г.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви а)–ж), който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Оспореният акт е издаден в предвидената писмена и съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, при издаването й не са нарушени и административнопроизводствените правила. Посочено е както правното основание за упражненото административно правомощие, така и фактите и обстоятелствата, възприети като релевантни за наличието на материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. Поради това съдът приема, че изискването на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт е изпълнено. Словесното описание на нарушението в АУАН и в оспорената заповед ясно и в достатъчна степен индивидуализира деянието, като е налице съответствие на фактическите с посочените правни основания за прилагане на процесната ПАМ.

Доколкото се касае до управление на дерегистрирано МПС, относима е разпоредбата на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. По делото не е спорно, че жалбоподателят е управлявал МПС, което към момента на съставяне на АУАН е било със служебно прекратена регистрация поради липса на валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От събраните доказателства е безспорно установено обаче, че непосредствено след съставяне на АУАН (на 25.02.2026 г.) на същата дата - 25.02.2026 г. – собственикът на лекия автомобил е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил. От приложената справка от автоматизираната информационна система на МВР се установява още, че на дата 25.02.2026 г. - е отразено и служебно възстановяване на регистрацията на автомобила поради наличие на валидна застраховка.

Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Предвид установеното, нарушението е било отстранено на още на 25.02.2026 г. в деня на съставянето на АУАН и преди да е издадена заповедта за ПАМ – 22.04.2026 г. Поради което заповедта за прилагане на принудителна административна, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП, към датата си на издаване е лишена от материално и фактическо основание, поради което е материално незаконосъобразна – органът е разполагал с нужната информация за наличието на валидна застраховка, поради което не е следвало да разпорежда мярката.

Принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП имат превантивен и преустановителен характер. Те не представляват санкция за вече извършено административно нарушение, а средство за предотвратяване или преустановяване на нарушение и за гарантиране на безопасността на движението по пътищата. Именно поради това тяхното прилагане следва да бъде съобразено с конкретната фактическа обстановка и с необходимостта от защита на обществения интерес, който законът цели да охранява. В този смисъл заповедта за ПАМ представлява несъразмерно засягане – по-голямо от целта, за която актът се издава. Нарушението, по повод което е приложена процесната ПАМ, е било отстранено, с което е изпълнена преустановителната функция на мярката. Тя е още непропорционална и несъответна на целта на закона, с оглед настъпилото в деня на съставяне на АУАН обстоятелство – сключена застраховка, валидна към датата на издаване на заповедта. Принудителните административни мерки, каквато по дефиниция и по съдържание е приложената мярка по чл. 171, т. 1, буква „з“, „гг“ ЗДвП, са форма на държавна принуда, налагащи неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. Правният резултат, който законът цели с прилагането на ПАМ е осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на нарушенията.

При тази фактическа обстановка е нарушен и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, съгласно който административните актове следва да ограничават правата и законните интереси на гражданите само доколкото това е необходимо за постигане на целта, за която са издадени. В конкретния случай противоправното състояние е било преустановено преди издаване на процесната ЗППАМ, поради което действие на мярката води до ограничаване на правата на жалбоподателя без да е налице необходимост от административна принуда.

От изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и принесъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода от спора и предвид своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на разноски, следва ОД на МВР-Благоевград да бъде осъдена да заплати на Ш. такива в размер на 516,40 (петстотин и шестнадесет и четиридесет) евро (1009,99 лева), съгласно представен списък на разноските.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 in fine АПК, Административен съд-Пазарджик,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1116-000056/22.04.2026 г. на мл. автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Благоевград.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Благоевград да заплати на И. П. Ш., [ЕГН] сумата в размер на 516,40 (петстотин и шестнадесет и четиридесет) евро (1009,99 лева), представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�