Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 12.03.2021, Районен съд - Несебър

Съд
Районен съд - Несебър
Дело
Гражданско дело 775/2020
Вид
Решение № 8
Подписан
12.03.2021
Състав
Валери Владимиров Събев

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 108 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 10, т. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 11, ал. 1, т. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 14 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 16, ал. 9 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 2, т. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 2, т. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 2, т. 5 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 17, ал. 6 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 19, ал. 7 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 23, ал. 1, т. 4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 40, ал. 1 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 42, ал. 2 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл. 48, ал. 3 · Закон за управление на етажната собственост

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. гр.Несебър , 12.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Валери В. Събев при участието на секретаря Диана И. Каравасилева като разгледа докладваното от Валери В. Събев Гражданско дело №

20202150100775 по описа за 2020 година

Предявени са искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.

От ищеца Л. Н. Б. срещу собствениците в Етажната собственост на адрес в гр. Несебър, к. к. „Слънчев бряг – Запад”, кв. Ч. № ***, комплекс „А.”, е предявен иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 6, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 11, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 22.08.2020г. От същия ищец, заедно с ищеца Л. В. Й., е предявен и иск с правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на решенията по т. 1 и т. 7 – относно вноска в размер на 500 евро на собственик за обновяване на фасадата и извършване на ремонт на покрива, взети от общото събрание на етажната собственост, проведено на 22.08.2020г.

В искова молба вх. № 6754 от 15.09.2020г. по описа на Районен съд Несебър, подадена самостоятелно от ищеца Б., се сочи, че решенията по т. 7, т. 8, т. 9 и т. 11 от протокола са извършване на „полезни разходи“, поради което са приети от общото събрание в нарушение на чл.

17, ал. 2, т. 3 от ЗУЕС с мнозинство по-малко от 75 на сто идеални части, а именно 67,673 % идеални части. Обръща се внимание, че относно решението по т. 7 от протокола не е уточнено какви са „други дейности“ и „извършване на разходи“, а земята не е прилежаща част и това не е от компетенциите на ОС. Сочи се, че с решението по т. 6 от протокола – освобождаване на „Дионис Винарна“ ЕООД от заплащане на такса за поддръжка и управление, е допуснато нарушение на чл.

17, ал. 2, т. 4 от ЗУЕС, тъй като решението е за опрощаване, отсрочване и разсрочване, а взето с мнозинство по-малко от 75 % от идеалните части. С тези доводи се отправя искане за отмяна на сочените решения. Претендират се разноски. В искова молба вх. № 260919 от 21.09.2020г., подадена от ищеца Б. и ищеца Й., се сочи, че протоколът от проведеното общо събрание е оспорен по реда на чл. 16 от ЗУЕС относно обстоятелството, че Б.П. е присъствала лично или чрез пълномощник на събранието. Твърди се, че същата не е участвала, поради което е допуснато нарушение на чл. 14 от ЗУЕС. Сочи се нарушение на чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС, тъй като с т. 7 е взето 1 решение за всеки самостоятелен обект да се заплати по 500 евро до края на м.12.2020г., а цитираните вноски следвало да се разпределят съразмерно на притежаваните идеални части от общите части. Обръща се внимание, че е допуснато нарушение и на чл. 17, ал. 2, т. 5 ЗУЕС, която норма изисква мнозинство от 67 на сто за решения за основно обновяване и извършване на основен ремонт, а като се приспадне участието на Б.П. се сочи, че решението е взето с 62,957 %. Развиват се съображения за нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС, тъй като е изискан отчетът в табличен вид, но не представен от управителя. С тези доводи от съда се иска да уважи претенциите.

Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника – собствениците в Етажната собственост на адрес в гр.

Несебър, к. к. „Слънчев бряг – Запад”, кв. Ч. № ***, комплекс „А.”, са подадени писмен отговор с вх. № 7137 от 04.12.2020г. по описа на Районен съд Несебър (по отношение на първата от цитираните искови молби) и писмен отговор с вх. № 263223 от 04.12.2020г. по описа на Районен съд Несебър (по отношение на втората искова молба), с които исковете се оспорват. Твърди се, че общото събрание е проведено при спазване на изискванията за свикване и кворум. Навежда се, че е постигнато е съгласие по чл. 17, ал. 6 от ЗУЕС – за кворума. Сочи се, че оспорените решения по т.

7, 8, 9 и 11 касаят дейности, за които не е необходим соченият в исковата молба кворум от 75 % от идеалните части. По т. 6 от протокола се твърди, че не е налице хипотеза на чл. 17, ал. 2, т. 4 от ЗУЕС, тъй като не се опростяват нечии задължения, а се прихващат две насрещни задължения – за възнаграждение на управителя и такса за поддръжка и управление. Твърди се, че Б.П. е участвала в общото събрание чрез конферентна вързка и се е подписала лично на списъка. Сочи се, че няма забрана за участие чрез конферентна връзка. Излага се, че отчетът е бил разяснен и документално потвърден пред ОС. Давана е възможност за запознаване с отчетната документация. От съда се иска да отхвърли претенциите. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 12 ГПК намира, че се установява следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищците по предявения иск по чл. 40 от ЗУЕС е да докажат, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата, която се намира в режим на етажна собственост и, че са били взети решенията, чиято отмяна се иска. В тежест на ответника е докаже, че решенията са взети при спазване на законовите изисквания, както следва: при спазване на изискванията за кворум и мнозинство, вкл. на мнозинство по чл. 17, ал. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от ЗУЕС ако такова е било необходимо, както и изискванията на чл. 14 ЗУЕС, чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС и чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС.

В тежест на ищците е да докажат, че са оспорили съдържанието на протокола в определения в чл. 16, ал. 9 ЗУЕС срок, че въпреки това протоколът не е поправен и че представения препис от протокола не отразява достоверно извършените действия и взетите решения от общото събрание.

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102, том II, рег. № 1974, дело № 293 от 12.05.2015г. на нотариус Чуткина (на л. 16 – л. 20 от делото) Л.Б. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър. От нотариален акт № 1, том V, рег. № 5031, дело № 761/2019г. от 15.05.2019г. на помощник нотариус при нотариус Ангелов (на л. 12 – л. 14 от присъединеното към 2 настоящото гр.д. № 813/2020г. по описа на Районен съд Несебър) се установява, че Л.Й. е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Несебър.

Между страните няма спор, че посочените самостоятелни обекти се намират в комплекс „А.“, като видно от протокол, приложен от ищците и ответника (на л. 4 – л. 15 от делото) на 22.08.2020г. се провело общо събрание на етажната собственост в посочения комплекс, на което се взели решения, сред които оспорените – по т. 1, т. 6, т. 7, т. 8, т. 9 и т. 11.

Следва да се има предвид, че при предявен конститутивен иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, преценката за законосъобразност, която е длъжен да извърши съдът, е ограничена само до изрично посочените в исковата молба нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяна на атакуваните актове на общото събрание. Това следва от характера на производството , което е исково и съдът дължи произнасяне само по заявените в исковата молба основания. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г. о.

В светлината на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да бъдат разгледани единствено възраженията за незаконосъобразност на атакуваните решения, обективирани в исковата молба. Възраженията на ищците могат да се разделят в следните групи: 1.

Оспорване на процедурата по провеждане на общото събрание, с конкретното възражение, че Б.П. не е присъствала лично или чрез пълномощник на събранието; 2. Възражения срещу материалната законосъобразност на цитираните решения, поради нарушения на различни норми от ЗУЕС. Във връзка с тези възражения съдът прави следните фактически и правни изводи:

По възраженията за нарушена процедура по провеждането на общото събрание:

Както вече се посочи съдът е ограничен само до изрично посочените в исковата молба нарушения. Настоящото дело е образувано по две отделни искови молби, като единствено в искова молба вх. № 260919 от 21.09.2020г., подадена от ищеца Б. и ищеца Й. , се съдържат твърдения за нарушена процедура, като същите се свеждат до оспорване на обстоятелството, че Б.П. е присъствала на събранието. По делото се съдържа и кореспонденция между ищеца Б. и управителя на ЕС във връзка с оспорването на протокола (на л. 119 – л. 126). Същата обаче следва да се обсъжда единствено по отношение на обстоятелствата, свързани с участието на Б.П. в общото събрание. В тази връзка ищецът Б. е оспорил обстоятелството, че Петкова е участвала в събранието. В хода на настоящото производство той поддържа доводите на това оспорване, като сочи, че не е предвидена възможност в общото събрание да участва лице, чрез видеоконферентна връзка. Останалите, оспорени от Б. обстоятелства, вписани в протокола, не следва да се обсъждат, тъй като предмет на настоящия иск (във връзка с процедурата по провеждане на събранието) е единствено участието на Б.П..

Във връзка с горното оспорване следва да се отбележи, че в протокола е вписано решение на общото събрание да приеме, че Б.П. ще се счита за присъствала лично на ОС, като същата ще участва в работата чрез Whats App връзка от началото до края. Т.е. между страните няма спор за факти, като в протокола е отразено действителното положение, а именно, че Б.П. е присъствала чрез видеоконферентна връзка. Следва да се обърне внимание, че към датата на провеждане на 3 общото събрание на ЕС (22.08.2020г.) в страната е действала „извънредна епидемична обстановка“ (видно от Решение № 525 от 30 юли 2020 година за удължаване срока на обявената с Решение № 325 на Министерския съвет от 14 май 2020г. извънредна епидемична обстановка, удължена с Решение № 378 на Министерския съвет от 12 юни 2020г., с Решение № 418 на Министерския съвет от 25 юни 2020г. и с Решение № 482 на Министерския съвет от 15 юли 2020г. ). В тази връзка от министъра на здравеопазването е постановена заповед № РД-01-446 от 31.07.2020г., в която (т. I.1, б. „е“) е предвидено организиране при възможност на дистанционна форма на работа на колективните органи за управление. Общото събрание на собствениците в етажната собственост е колективен орган за управлението й (арг. от чл. 10, т. 1 от ЗУЕС). Поради тази причина участието на Б.П. в това събрание чрез видеоконференция не е в нарушение на разпоредбите на ЗУЕС, а в изпълнение на действащата нормативно уредба и по специално на цитираната заповед № РД-01446 от 31.07.2020г. Следователно това участие не представлява нарушение на процедурата по провеждане на общото събрание. Доводите на ищците, че няма доказателства дали образът и звукът от видеоконференцията не са манипулирани, не следва да се вземат под внимание, тъй като ако е налице манипулация за това следва да сигнализира конкретното лице – Б.П.. В случая липсват данни от нея да са изложени твърдения за манипулация, като същата се е подписала в протокола и е потвърдила участието си в събранието. Ето защо съдът приема, че участието на Петкова в събранието е надлежно, съобразено с действалата към онзи момент нормативна уредба, и нейната квота в идеалните части не следва да бъде изваждана от формираните кворум и мнозинство при вземане на решенията на ОС.

Доколкото в исковите молби липсват други доводи за нарушена процедура по провеждане на общото събрание, съдът достигна до извод, че процедурата е спазена.

По възражения срещу материалната законосъобразност на цитираните решения, поради нарушения на различни норми от ЗУЕС:

Решението по т. 1 от протокола от общото събрание се оспорва със съображения за нарушение на чл. 23, ал. 1, т. 4 от ЗУЕС, тъй като е изискан отчетът, но не представен от управителя. Съдът намира тези възражения за основателни. В постановеното по задължителния ред на чл. 290 ГПК Решение № 78 от 13.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6829/2014 г., I г. о., ГК е прието, че изготвянето на всеки отчет предполага обобщаване на разходи и приходи. Разходите на етажната собственост се формират от различни пера, за повечето от които се издават разходно счетоводни документи. Приемането на отчета няма само декларативен характер. По същество подобно решение означава одобряване на извършените разходи за етажната собственост.