Решение № 729 от 08.07.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 729 гр. Стара Загора, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от Велина Пенева Гражданско дело № 20265530100443 по описа за 2026 година

Предявен са установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 86 ЗЗД.

Ищецът твърди, че на основание чл. 559, ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002г.

(на основата на чл. 6 от Четвърта Моторна Директива 2000/26/ЕЕС), във връзка с предявената претенция от НББАЗ при спазване на законоустановения срок по претенция № ***/***г. ищецът Гаранционен фонд възстановил на Националното Бюро на Българските Автомобилни Застрахователи (НББАЗ) в качеството му на компенсационен орган сумата от 9 768.00 лв., равностойността на 4 994.30 евро, обезщетение за неимуществени вреди, на дата 15.02.2023г., от които 2 402.00 евро (равностойност на 4697.90 лв.) обезщетение за причинените при инцидента телесни увреждания на D. U. M., в качеството му на пешеходец и 2 592.30 евро (равностойност на 5070.10 лв.) такса за обработка на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи. На осн. чл. 559, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ на посочените дати фондът възстановил в пълен размер всички суми, изплатени от компенсационните органи във връзка с претенцията на Националното бюро на автомобилистите на Италия. Виновен за катастрофата бил ответникът М. И. И., която на 04.07.2019г., около 11:10 часа, в ***, Италия, като водач на лек автомобил марка „CITROEN“, модел „3X“, с рег. № ***, нейна собственост, виновно причинила ПТП, при което е пострадал - D. U. M., в качеството му на пешеходец, след което напуснала местопроизшествието. За описания инцидент имало постановено решение от Мировия съдия в Каринола. Към датата на инцидента отговорността на водача на лек автомобил марка „CITROEN“, модел „3X“, с рег. № *** не била застраховА. по задължителна застраховка 1

„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. На основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ пред Гаранционния фонд била предявена претенция № ***/***г. от Национално бюро на Италия чрез Националното бюро на българските автомобилни застрахователи за изплащане на обезщетение за причинените при инцидента неимуществени вреди на D. U. M., в качеството му на пешеходец - травма на китката, предмишницата и коляното. Гаранционен фонд, на основание чл. 561 от КЗ възстановил на НББАЗ изплатеното от тях на Националното бюро на Италия обезщетение. Съгласно чл. 558, ал. 7 от КЗ Фондът встъпил в правата на увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за определяне и изплащане на обезщетението. В нарушение на чл. 461, във връзка с чл. 483 от КЗ ответникът управлявал увреждащия автомобил без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ към датата и часа на ПТП. Ищецът поканил ответника да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес лицето не е погасило задълженията си. Информацията в ИЦ към ГФ била публична и общодостъпна. На основание чл. 574, ал. 12 от КЗ документ, изготвен въз основа на данни от Информационния център се явявал официален документ, удостоверяващ наличието или липсата на застраховка, номера на договора за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, началната и крайната дата на покритието на същата.

Искането до съда е да се постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в размер на 4 994.30 евро (четири хиляди деветстотин деветдесет и четири евро и 30 евроцента) – равностойността на 9 768 лв., представляващо изплатеното от Гаранционен фонд по щета № ***/***г., ведно със законната лихва считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимата сума. Претендират се сторените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който счита така предявения иск за изцяло неоснователен и недоказан. Твърди се, че съгласно чл.558, ал.7 от КЗ и чл.559, ал.3, във връзка с ал.1, т.1 от КЗ, след изплащане на обезщетение, Гаранционният фонд встъпвал в правата на увредените лица. Отговорността на Гаранционния фонд, уредена в КЗ, била функционално обусловена от деликтната отговорност на причинителя на вредата – Гаранционният фонд отговарял, доколкото и защото деликвентът отговаря за обезщетяване на причинените от деликта вреди.

Фактическият състав на правопораждащата норма, на която се основавал регресният иск, включвала следните елементи: 1/ налично застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, възникнало на територията на Република България или на територията на друга държава-членка, виновно причинено от водач на моторното превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България; 2/ липса на застрахователен договор за застраховка "Гражданска отговорност"; 3/ изплатено застрахователно обезщетение от компенсационен орган на държава-членка; 4/ възстановяване на изплатените суми от Гаранционния фонд. При наличието на тези предпоставки Гаранционният фонд, като лице, изпълнило чужд дълг, разполагало с регресен иск против прекия причинител на 2 вредата и можело да се суброгира в правата на увредения субект до размера на изплатеното обезщетение. За да бъде уважен предявеният в настоящото производство иск, следвало ищецът по делото по безспорен и категоричен начин да установи: 1/ Наличието на всички предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ответника по чл.45 от ЗЗД; 2/ Плащането от ищеца на обезщетения в полза на увредените лица при наличието на някое от основанията за плащане от стрА. на Гаранционния фонд по чл.559, ал.1, т.1 и/или т.2 и/или т.3 от КЗ. Във връзка с горното оспорва твърдението на ищеца, че на 04.07.2019г., около 11.10 ч., в *** е настъпило ПТП. Оспорва изцяло твърдението, че е настъпило ПТП на територията на държава-членка на ЕС, причинено от МПС – лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ЗХ“, с peг. № ***, което обичайно се намира на територията на Република България. Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че ответникът М. И. И. е причинила описаното в исковата молба ПТП. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът М. И. И. е управлявала процесното МПС на 04.07.2019г. в *** и е предизвикала ПТП. Не оспорва обстоятелството, че към 04.07.2019г. ответникът М. И. И. е била собственик на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ЗХ“, с peг. № ***, но съгласно ЗЗД и КЗ, отговорен за причинените вреди можело да бъде собственикът, само ако е предоставил управлението на лице без правоспособност или неизправен автомобил, каквито твърдения в настоящия случай нямало. Извън тези хипотези, отговорен за причинените вреди бил водачът на МПС, ако е причинило инцидента с неправомерно поведение. Съгласно КЗ регресната отговорност падала върху виновния водач. Оспорва механизма, обстоятелствата и причините за ПТП, доколкото такива въобще били посочени в исковата молба. Счита, че представените по делото доказателства нямали установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Оспорва твърдението на ищеца, че ответникът М. И. И. виновно е причинила ПТП.

Нямало данни въобще кой е водачът на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ЗХ“, с peг.

№ ***, още по-малко водачът да има вина за настъпване на процесното ПТП и вредоносните последици от него. В тази връзка оспорва изключителната вина на М. И. И.. С исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, не били представени доказателства, установяващи, че тя е управлявала процесното МПС, както и доказателства, установяващи виновността й в ПТП от 04.07.2019г. Оспорва изцяло твърдението на ищеца, че в резултат на ПТП ответникът М. И. И. е причинила описаните в исковата молба неимуществени вреди. Оспорва твърденията за настъпили в причинно-следствена връзка с механизма на транспортния инцидент неимуществени вреди, както и техния вид. Оспорва изцяло твърдението в исковата молба, че за ищеца било налице основание по чл. чл.559, ал.1, т.1 от КЗ за извършване на твърдяното плащане, както и, че на основание чл.559, ал.3 от КЗ ищецът е встъпил в правата на увреденото лице срещу ответника. Оспорва направеното плащане от стрА. на ищеца Гаранционен фонд на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) на сумата в общ размер на 4 994,30 евро, от които 2 402 евро - обезщетение за причинените при инцидента телесни увреждания на Д.

У. М., в качеството му на пешеходец и 2 592,30 евро - такса за обработка на щета. Оспорва изцяло факта, че Националното бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) е заплатило на Националното бюро на Италия сумата в общ размер на 4 994,30 евро, от 3 които 2 402 евро - обезщетение за причинените при инцидента телесни увреждания на Д. У.

М., в качеството му на пешеходец и 2 592,30 евро - такса за обработка на щета. Оспорва изцяло факта, че на посоченото за пострадало при процесното ПТП лице - италианския гражданин Д. У. М., е изплатена сумата в размер на 2 402 евро, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди при процесното ПТП. Обстоятелството, че е бил издаден чек до поискване за сумата от 2402 евро не потвърждавало факта, че тази сума е изплатена на пострадалия. Изложените по-горе оспорвания се основавали на следните факти и обстоятелства. С исковата молба не било представено нито едно доказателство, установяващо по безспорен начин, че на 04.07.2019г. в *** е настъпило ПТП. Липсвал Констативен протокол за ПТП с пострадали лица; доклад или друг документ, изхождащ от официалните власти в Република Италия, установяващ настъпило ПТП, участници, обстоятелства, механизъм. От представените с исковата молба по делото документи се установявало, че единственият документ, сочещ за наличието на ПТП било писмено заявление - претенция от 25.03.2020г. /осем месеца след въпросното ПТП/ на адвокат А. Р. Т., пълномощник на Д. У. М. до Националното бюро на Италия, с което последният претендира застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди. Правело впечатление, че в процесната претенция няма посочена дата на процесното ПТП, но имало посочени марка на автомобил, регистрационен номер, две имена на собственика /не на водача/ на автомобила и номер на последната застрахователна полица на лекия автомобил. Само можело да се предполага откъде, как и по какъв начин е стА.ло снабдяването с посочената информация, тъй като от официалните електронни сайтове за справки в ГФ, АПИ, МВР и т.н., такива данни не можело да стА.т известни, тъй като не били публични. В отговор на претенцията за обезщетение, с Препоръчано писмо от 24.06.2020г., отправено от „Мулти Серас“ ООД /MSA - Multi Seruss Sri (често изписвано и като Multi Seras) – водеща италианска компания, специализирА. в аутсорсинг на процеси по управление на застрахователни претенции; поемаща изцяло или частично управлението на претенции (автомобилни и имуществени) от името на застрахователни дружества/ до Д. У. М., чрез пълномощника му адвокат А. Р. Т., ги уведомили, че отказват да предложат обезщетение, като посочват причините за това: „не са посочени доказателства, които да доказват настъпването на историческото събитие, както е посочено, нито пък изключителната отговорност на водача на чуждестранното превозно средство за причиняването на въпросното произшествие, от проверката на съС.ието на местопроизшествието, никой от местните живущи няма спомен за ПТП, настъпило, както е посочено в официалното известие за изпълнение на задълженията, Вашият клиент не е бил сигурен относно марката на превозното средство, което го е блъснало, и освен това твърди, че МПС, което го е блъснало, не е спряло, за да окаже помощ.“. Т.е. възниквал въпроса, в случай, че водачът на процесния автомобил не е спрял, избягал е, как пълномощникът на пострадалия се е снабдил с имената на собственика на автомобила, марката, след като пострадалият е сочел марка БМВ, регистрационния номер и най-вече с номера на последната му застрахователна полица /в случай, че към датата на ПТП е нямало такава действаща/. За да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, „Мулти Серас“ ООД натоварило „Глобъл Интелиджънс“ ООД 4