Решение № 1332 от 14.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1332 гр. Пловдив, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Спасимир Сп. Здравчев при участието на секретаря Станка Т. Деведжиева като разгледа докладваното от Спасимир Сп. Здравчев Административно наказателно дело № 20255330201182 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 797369-F789322 / 14.11.2024 година на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *****, с *** С. В. С. за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 / 2006 година) във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

С Жалбата и в съдебно заседание на въззивната инстанция от ***я С. В.

С. се иска отмяна на процесното Наказателно постановление с доводи за несправедлив размер на наложеното наказание и в насока за маловажност на случая.

Въззиваемата страна – Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си 1 представител главен юрисконсулт Венета Захариева Зафирова пледира за потвърждаване на Наказателното постановление с доводи за правилност и законосъобразност; претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на акта на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

Търговецът „***“ ЕООД - Пловдив, представляван от С. В. С., стопанисва магазин за хранителни продукти „***“ в ***, намиращ се на главната улица в селото.

Във връзка със спазване на данъчното законодателство около 11:00 часа на 30.08.2024 година търговският обект на „***“ ЕООД в село Браниполе е посетен от служители Централно управление на НАП, Главна дирекция „Фискален контрол“, един от които *** М. А. К. (актосъставител).

По време на проверката магазинът е в работен режим, като в него има четири работещи в дружеството лица – трима касиер-продавачи и един общ работник, които попълват декларации за свързаността си с търговеца: по какво правоотношение работят при него, откога и какво е последно платеното им възнаграждение. Установени са въведени в експлоатация две фискални устройства, от които е свален съкратен отчет на паметта и е проверена касовата наличност. От проверяващите са поискани документи във връзка с упражняваната в обекта дейност.

Част от изисканите книжа включва и задължителната документация за фискалните устройства, между които са паспортите на касовите апарати.

Работниците търсят около час съответните паспорти, но не ги намират и обясняват, че не са в обекта.

За констатации от проверката е изготвен Протокол за извършване на проверка в обект серия АА № 0188231 / 30.01.2024 година, подписан от двама от касиер-продавачите, като с Протокола е обективирана покана към ***я да се яви на служебния адрес на проверяващите за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Така на 20.09.2024 година С. С. се явява на посочения служебен адрес в град Пловдив и в негово присъствие на „***“ ЕООД - Пловдив са съставени и връчени актове за установяване на административни нарушения, констатирани по време на проверката на 30.08.2024 година, единият от които – Акт № F789322 / 20.09.2024 година, заради неосигуряване в търговския обект съхраняването на паспорта на фискално устройство Tremol FP 15 с идентификационен № ZK157326 и идентификационен номер на фискалната 2 памет 50202907.

Въз основа на АУАН № F789322 / 20.09.2024 година е издадено атакуваното Наказателното постановление.

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция свидетел, които се кредитират като обективни и логични, и от приобщените по предвидения в НПК писмени доказателства – представените от жалбоподателя и приложените по административнонаказателната преписка.

От правна страна:

Съгласно чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС министърът на финансите издава наредба, с която се определя условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. В случая това е Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, нормата на чл. 42, ал. 1, т. 2 от която сочи, че лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект съхранява в търговския обект паспорта на ФУ (фискалното устройство), с изключение на случаите по чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал. 6, а настоящият, предмет на делото, не е сред тях.

В конкретния казус не се спори, че „***“ ЕООД е лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 / 2006 година, което е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки в търговския си обект чрез издаване на фискална касова бележка от касовия апарат и че стопанисвания от търговеца хранителен магазин в село Браниполе не е подвижен (стационарен обект е).

Така при установените фактически положения с оглед събраните доказателства правилно от наказващия орган е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, заради несъхранение в търговския обект в момента на проверката на паспорта на фискално устройството Tremol FP 15 с идентификационен № ZK157326 и идентификационен номер на фискалната памет 50202907, регистрирано в НАП на 29.06.2024 година.

Точно нарушението е подведено под административнонаказателната норма на чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от ЗДДС, чиито текстове визират: На лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. (ал. 1) и Извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на 3 нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1 (ал. 2).

Съгласно § 11 от Преходните и заключителните й разпоредби Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година е издадена на основание чл. 118, ал. 2, 3, 3а, 4, 18, 20 и 21 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, т. е. същата е нормативен акт по прилагането на ЗДДС, като при определяне на наказанието в съответствие с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН от наказващия орган е отчетено, че нарушението не е свързано с неотразяване на приходи.

В съответствие с текста на чл. 27, ал. 1 от ЗАНН наказанието е в границите за предвиденото нарушението, като санкцията е в минимален размер, за да се излагат доводи за размера й.

Липсват предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН – налице е формално нарушение, чиято довършеност не е обусловена от настъпване на реална вреда, и то не се отличава с по-ниска обществена опасност от обикновените случаи на такова нарушение, а във всички случаи на нарушение от този вид в еднаква степен се засягат обществените отношения, свързани със затрудняване на контролната функция на Националната агенция за приходите да проследява отчитането на приходите и внасянето на дължимите преки и косвени данъци при реализирането на стоките и движението на стокооборота с фискални устройства от одобрен тип и отговарящи на всички нормативни изисквания, за да не бъдат пък засегнати правата на клиентите като потребители.

Тук следва да се отбележи, че представените с Жалбата документи за ползваното от „***“ ЕООД процесно фискалн устройство не прави случая нито несъставомерен, нито маловажен.

Актът за установяване на административното нарушение и издаденото въз основа на него Наказателно постановление са конкретизирани по време, място и извършител и са изпълнени всички други изисквания на чл. 42, чл. 43 и чл. 57 от ЗАНН, като и двата документа са съставени от компетентни лица и липсват формални предпоставки за отмяна на Наказателното постановление заради допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството.

Предвид изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски на основание по чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно чийто текст към датата на осъщественото процесуално представителство възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 лева до 150 лева.

4

Настоящото производство протича в едно съдебно заседание със събиране на писмени и гласни доказателства и с оглед фактическата и правна сложност на делото и оказания обем на правната помощ настоящият състав е на мнение, че справедливият размер на възнаграждението за юрисконсултско възнаграждение следва да е минималния от 80 (осемдесет) лева, дължими от жалбоподателя в полза на Националната агенция за приходите, в чиято структура е Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив и от чийто ръководител е издадено Наказателното постановление.

По изложените съображение и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, чл. чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Районен съд - Пловдив, XII наказателен състав РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление

№ 797369-F789322 /

14.11.2024 година на Началника на Отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: **** с *** С. В. С. за нарушение по чл. 42, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност на основание чл. 185, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

Осъжда „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

****, да заплати в полза на Национална агенция за приходите сумата от 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5