Решение № 185 от 05.07.2022, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Дупница, 05.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20221510200576 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-0245-000066 от 01.04.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на Д. Г. С., с адрес: гр. Б. д, ул. "С.." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

НП е обжалвано в срок от санкционирания водач, чрез редовно упълномощен от него процесуален представител – адв. З.. В жалбата се развиват доводи за неправилност и незаконосъобразност на НП. Твърди се липса на авторството на нарушението, тъй като жалбоподателят не е имал качеството на водач на процесния лек автомобил. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, като чрез упълномощения от него процесуален представител поддържа жалбата, оспорва събраните гласни доказателства и пледира за отмяна на обжалваното НП, поради допуснати съществени процесуални нарушения при установяване на нарушението.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Взема становище за неоснователност на жалбата в съпроводително писмо до съда.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

1

На 18.03.2022 г., около 22:00 ч. вечерта, жалбоподателят С. управлявал лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № СО2631СК, придружаван от своята непълнолетна приятелка – св. В.Д., на 17 години, в гр. Бобов дол, обл. Кюстендил. Същият бил забелязан от автопатрул № 734 на РУ-Бобов дол, съставен от полицейските служители от РУ-Бобов дол – свидетелите И. и К., които тръгнали към него със служебен автомобил, като пуснали светлинен и звуков сигнал с намерение да го спрат и извършват проверка. Жалбоподателят тръгнал по ул. „Кирил и Методий“, където пред дом № 10 спрял, а непосредствено зад него, на близко разстояние спрели и следващите го полицейски служители, които слезли веднага от автомобила и установили последователно жалбоподателя, седейки като водач на шофьорската седалка в автомобила, а на другата седалка до него седяла св. Д.. Потърсили документи на водача и автомобила, но същият не разполагал със СУМПС или лична карта, като при разговора им полицейските служители усетили мирис на алкохол от жалбоподателя и докладвали случая на ОДЧ при РУ-Бобов дол, който изпратил св. Н. – мл. Автоконтрольор при РУ-Бобов дол, за да им укаже съдействие. При пристигането си на място св. Н. бил информиран за случая и установения водач от колегите си, като св. Д. потвърдила пред него, че именно жалбоподателят С. е управлявал автомобила. Св. Н. предложил на С. да му бъде извършена проба за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARDM 0268. Жалбоподателят категорично отказал да бъде тестван с аргумент, че не той е управлявал автомобила, като не посочил конкретно някое друго лице да го е управлявало. Говорът му бил неразбираем на моменти. Поради липсата на документи за самоличност и управление на МПС жалбоподателят бил отведен от св. Н. в сградата на РУБобов дол, а св. Д. придружена от св. И. и К. отишли до домът на жалбоподателя, за да вземат от жената с която живее на семейни начала СУМПС и лична карта, след което също се отправили към РУ-Бобов дол, където свидетелката дала писмени обяснения, че именно жалбоподателя Д.С. е бил водач на автомобила при спирането му от полицейските служители. В сградата на РУ-Бобов дол св. Н. отново попитал жалбоподателя желае ли да бъде изпробван с техническо средство Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARDM 0268, но С. отново му отказал. С оглед отказа му св. Н. издал на жалбоподателя С. Талон за медицинско изследване /ТМИ/, който последният отказал да подпише и отказът му е удостоверен с подписа на св. И..

С оглед отказа на жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство св. Н. съставил на същия АУАН, в негово присъствие и в присъствието на свидетелите И. и К., който акт бил подписан от актосъставителя и свидетелите. Жалбоподателят отказал да подпише и да получи срещу подпис препис от акта, което било надлежно удостоверено с подписа на св. И..

Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП с № 22-0245-000066 от 01.04.2022 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Кюстендил, РУ-Бобов дол, с което на Д. Г. С., с адрес: гр. Б. д, ул. "С.." № **, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал.3, пр. 1 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева, както и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 24 месеца, за 2 нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП

Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Н., И. и К., частично от показанията на св. Д., както и въз основа на събраните по делото множество писмени доказателства, вкл. служебно изисканите писма и справки, всички приобщени по реда на чл. 283 НПК с изключение на представената с жалбата декларация подписана от от св. В.Д.. Съдът се доверява изцяло на казаното от полицейските служители, които последователно, еднопосочно, ясно, логично и точно описват възприетите от всеки от тях факти и обстоятелства по повод извършените спрямо жалбоподателя служебни действия, съобразно компетентностите и длъжността им.

Добросъвестно сами отбелязват, че не си спомнят с категоричност определени обстоятелства. Казаното от тях съвпада напълно с отразеното в съставените във връзка с проверката документи – Талон за медицинско изследване, АУАН, писмо на ФСМП, писмени обяснения на св. Д. и т.н. С категоричност авторството на управлението на автомобила се установява пряко от показанията на св. И. и К., които са очевидци на деянието и са възприели непосредствено жалбоподателя, който е бил на шофьорското място при спирането му със светлинен и звуков сигнал на ул. „Кирил и Методий“. Несъществените разминавания в разказа на полицейските служители съдът отдава на изминалия период от време, на ежедневната им заетост с подобни нарушения по ЗДвП, както и на различните им служебни задължения и извършени действия по отношение на жалбоподателя. Няма данни за каквато и да е предубеденост или преднамереност на същите спрямо жалбоподателя при изпълнение на служебните им задължения. Наличните драстични разминавания в изложеното от св. Д. пред съда по отношение на обстоятелствата на установяване на нарушението съдът отдава изцяло на близката и приятелска връзка с жалбоподателя и опитът й да поеме вината за случилото се, тъй като именно тя е инициирала управлението на автомобила от жалбоподателя в процесната нощ и то въпреки, че е възприела лично, че С. е употребил алкохол предварително. Казаното от нея изцяло и качествено се разминава със споделеното от същата пред полицейските служители и описано в дадените в процесната нощ писмени обяснения, които едва пред съда за пръв път заявява, че е дала под натиск от неизвестен полицейски служител, но в същото време в тях противно на казаното от нея е отбелязано, че са били приети именно от св. И.. Всичко това дълбоко и качествено опровергава достоверността в изложеното от нея пред съда, в частта от разказа й, която не се подкрепя от разказите на останалите свидетели или приетите писмени доказателства.

Съдът няма как да приеме и кредитира и представената към жалбата декларация, която е недопустимо писмено доказателствено средство, с което за нуждите на процеса се цели да се заместят първични гласни доказателства.

Съдът приема с доверие и информацията отразена в останалите писмени доказателства по делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви противоречия или възражения от страните. Въпреки изложеното в пледоарията на адв. З. съдът приема с доверие изцяло съставения ТМИ от 18.03.2022 г, в който е била указана възможността на жалбоподателя да се яви и даде кръвна 3 проба във ФСМП-Бобов дол до 22:50 часа, но същият е отказал категорично да го подпише и получи, както и видно от писмото на ФСМП-Бобов дол същият по свое решение и желание изобщо не се е явил в лечебното заведение за даване на такава кръвна проба в процесната нощ.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – АУАН, както и НП са издадени от компетентен административен орган, спазена е формата за съставянето им, като същите съдържат всички необходими реквизити.

Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно, за безспорното му установяване. Ясно е посочено мястото и времето на извършване на нарушението, описано е поведението на водача на МПС изразяващо неговия ясен и недвусмислен отказ да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, а именно Алкотест дрегер 7510, с фабр. № ARDM-0268, както и последвалото издаване на задължителния талон за медицинско изследване, който жалбоподателят самоволно е отказал да подпише и получи с аргумент, че не той е управлявал процесния автомобил.

Съдът намира, че защитната версия изложена в жалбата, че автомобилът е бил управляван от св. Д., която е неправоспособна, непълнолетна, на 17 години изобщо не е подкрепена с никакви достоверни доказателства, нито гласни, нито писмени, поради което изобщо не може да се даде вяра на тези твърдения. Напротив тази версия е категорично опровергана от останалите преки и непреки гласни доказателства събрани при разпита на полицейските служители. Поради всичко това и тези твърдения в жалбата и в пледоарията на процесуалния представител се явяват напълно изолирани от достоверния според съда доказателствен материал. Ето защо, при отказа на жалбоподателя като водач на автомобила да бъде тестван с посоченото техническо средство, полицейските служители и конкретно св.

Н. са действали по единствено законосъобразния за това начин – установяване на административното нарушение посредством съставяне на акт за това и издаване на талона за медицинско изследване цитиран в акта. Относно доказателствената стойност на талона за медицинско изследване и отказът да бъде получен виж и Решение № 21 от 4.02.2016 г. на АдмС - Кюстендил по к. а. н. д. № 342/2015 г. По повод релевираните от адв. З. в жалбата доводи, че е налице нарушение на процедурата по тестване с дрегер на нарушителя на място след спирането му от полицейските служители и че същият е разбрал за отказът си едва при запознаване с връчена му ЗПАМ, съдът държи да отбележи, че не споделя същите, тъй като липсва императивно законово изискване за това, а още повече нарушението е за отказ за даване на проба. Тоест където и да е бил поканен да бъде тестван нарушителят, след като обективно е отказал да даде проба, това не променя по никакъв начин извода на АНО и на съда, че е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, което обуславя необходимостта от издаване на НП срещу същия.

4

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“.