Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 774 от 08.06.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 2957/2026
Вид
Решение № 774
Подписан
08.06.2026
Състав
Божидар Иванов Кърпачев

Цитирани разпоредби

  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал.1, т.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 186 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.10 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.13 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.14 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189з · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 93, т.9 · Наказателен кодекс
  • чл. 7 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27а · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 774 гр. Пловдив, 08.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20265330202957 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш Серия К, № 12452507, с който на В. И. Й. е наложена глоба в размер на 25.56 евро за нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. В откритото съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, за да поддържа жалбата. По-конкретно сочи, че :

-в ЕФ не било посочено да е отчетен какъвто и да било толеранс;

-в ЕФ не бил надлежно индивидуализиран нарушителя/ собственика на МПС;

-неправилно случаят не бил счетен за маловажен.

Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Електронният фиш е издаден за това, че на 10.03.2026г., в 15:33 часа в гр. Пловдив, бул. „Васил Априлов“ № 156 в посока от юг към север, при въведено общо ограничение на скоростта 50 км/час, МПС с рег. № ***** се движело с установена наказуема скорост 62 км/ч., тоест с наказуемо превишение на скоростта от 12 км/ч.

Нарушението е заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1.

Противно на възраженията от жалбата, изложената в ЕФ фактическа обстановка се доказва от надлежно приложеното по преписката статично изображение № 120CD02/005786, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

На посоченото статично изображение по достатъчно ясен начин се вижда регистрационният номер на заснетия автомобил, въпреки че снимките са с черно бял формат, като процесното МПС е единственото, което попада в кадър, тоест не възниква каквото и да било съмнение относно авторството на деянието.

В тази връзка следва да се съобрази, че според чл. 422, ал.1, т.8 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е достатъчно камерите да отчитат регистрационния номер на автомобила, като няма изискване за заснемане на негов вид, модел, цвят, контури и други.

ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ.

Противно на възраженията на жалбоподателя, по делото не възниква каквото и да било съмнение относно пасивната легитимация на лицето, което следва да понесе отговорност за извършеното нарушение.

По преписката е представена справка за регистрация на МПС, видно от 2 която именно жалбоподателят е вписан собственик на МПС, поради което именно тя следва да понесе отговорност за извършеното нарушение при липса на подадена декларация по смисъла на чл. 189, ал.5 ЗДвП.

Противно на доводите от жалбата, наказаният субект е надлежно индивидуализиран в ЕФ:

-посочени са трите имена, които изцяло съвпадат с трите имена на жалбоподателя, така както са индивидуализирани в жалбата;

-посочен е постоянен адрес на нарушителя: гр. Съединение, ул.

„София“ № 16, който съвпада с адреса на жалбоподателя, посочен в жалбата.

Противно на доводите от жалбата, в ЕФ е посочено и ЕГН на наказаното лице- **********, което съвпада с това, което сам жалбоподателят е отбелязал в сезиращия съда документ.

В тази връзка следва да се съобрази и че съгласно чл. 189, ал.4 ЗДвП, ЕФ се издава съгласно образец утвърден от министъра на вътрешните работи, който в случая се явява спазен, като индивидуализиращите данни на нарушителя са вписани точно там, където трябва според утвърдения образец.

В този изричен смисъл Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к. адм. н. д. № 721 / 2021 г. на XXIV състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 791 от 16.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 467 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.

Противно на доводите на жалбоподателя, правилно е приложен и чл. 16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., като при определяне на установената наказуема скорост е приспаднат толеранс от -3 км/час.

В този смисъл следва да се съобрази, че съгласно представения по делото протокол за последваща проверка, допустимата грешка при отчитане на измерена скорост при пътни условия при скорост до 100 км/час е именно 3 км/час.

Така в статичното изображение № 120CD02/005786 е посочено, че процесното МПС се е движело с измерена и заснета скорост от 65 км/час .

След приспадане на законоустановения толеранс от 3 км/час се получава установена наказуема скорост 62 км/час. Именно тази скорост от 62 км/час е посочена в ЕФ и за нея деецът е наказан.

3

Действително в текста на ЕФ е пропуснато изречението, че е отчетен толеранс -3 км/час в полза на водача. Порокът, обаче не е съществен, доколкото се установи, че законово установеният толеранс в полза на водача реално е отчетен, като в ЕФ е посочена вярната наказуема скорост62 км/час. Тоест противно на възраженията от жалбата, не възниква необходимост съда да се произнася при различни факти, от тези вменени с ЕФ.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

При вярно установени факти, правилно е приложен и материалния закон. Деецът е нарушил общото ограничение на скоростта в населено място, с което е реализирал състава на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В текста на ЕФ подробно са описани обективните признаци на нарушението, съгласно правните норми, за което е санкциониран дееца- чл.

21, ал.1 ЗДвП, вр. чл. 182 ЗДвП, от които е видно, че съставомерната форма на изпълнителното деяние е превишаване на пределно допустимите скорости на движение в населено място.

Всички относими признаци към посоченото изпълнително деяние са надлежно описани в ЕФ- разрешена скорост, наказуема скорост (получена като от установената скорост на снимковия материал е приспаднат законоустановения толеранс), наказуемо превишение, рег.№ на МПС, с което е допуснато нарушението, лице, което е пасивно легитимирано да понесе отговорността по издадения ЕФ.

Противно на възраженията от жалбата, случаят не може да се счете за маловажен. Съгласно дадената в т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция:

"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“

Всъщност още преди приемане на легалната дефиниция, трайната 4 съдебна практика бе извела правилото, че за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че с оглед всички обстоятелства, относими към конкретния случай, степента на обществена опасност на процесното деяние е по-ниска от обичайната за нарушения със същата правна квалификация.

Изрично следва да се уточни, че при преценка за маловажност на случая, съпоставката на степента на обществена опасност се прави с други нарушения със същата правна квалификация, а не с други нарушения с различна правна квалификация. Това е така, доколкото степента на обществена опасност на даден вид нарушения е оценена от законодателя чрез предвидената за тях санкция.

Действително процесното наказуемо превишение е само с 12 км/час.

Това, обаче е съобразено от законодателя чрез предвидената санкция в минимален размер- 50 лв.

По делото не са изложени твърдения и не са представени доказателства, които да обуС.ят извод, че процесният случай разкрива по-ниска степен на обществен опасност от другите нарушения, санкционирани по реда на чл.

182, ал.1, т.2 ЗДвП.

ПО РЕДА ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО.

Налице са всички кумулативно предвидени в Наредба № 8121з532/12.05.2015г. в редакцията към датата на извършване на нарушението / след изм. и доп. с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г/ изисквания за законосъобразност на използването на мобилно техническо средство за видеоконтрол:

-нарушението е установено с автоматизирано техническо средство

ARH CAM S1, представляващо преносима система за видеоконтрол /триножник/, което се установява от изричното отбелязване в този смисъл в удостоверението за одобрен тип;

- техническото средство е от одобрен тип, което е видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

- техническото средство е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от приложеното по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване;

5

-техническото средство е преминало през надлежна метрологична проверка с Протокол от проверка № 133-СГ-ИСИС/25.03.2025г. , като проверката е извършена от институт извън системата на МВР, а именно БЪЛГАРСКИ ИНСТИТУТ ПО МЕТРОЛОГИЯ. Представеният протокол касае конкретно използваното АТСС № 120CD02, като са посочени конкретно издадените за него: знак за проверка № 00102 и защитни стикери № 97331;

97332; 97333; 97334; 97335; 97336; 97337, поради което не възникват каквито и да било съмнение относно техническата годност на АТСС;

-според публично достъпната на адрес: https://www.google.com/search? q=%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B4+%E2%84 616%2F11.09.2018+%D0%B3.+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D1%80%D0%B5

8 Заповед № А-616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН скоростомерите подлежат на метрологична проверка през срок от една година, като в случая към датата на заснемане на нарушението не е бил изтекъл срокът на първоначалната проверка, която установява приложеният протокол;

-приложена е снимка на техническото средство, от която е видно временното му разполагане на участък от пътя. Действително на същата няма номер и дата. Изготвянето на дигитална снимка на АТСС, обаче е изрично отбелязано в Протокола по чл. 10, удостоверяващ разполагането и използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в ЕФ време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката между представения снимков материал и конкретното разполагане и използване на АТСС.