Решение № 181 от 11.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. София, 11.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20241100504033 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.

С Решение № 2293 от 09.02.2024 г., постановено по гр. д. № 40282/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 66-и състав, е уважен предявеният от ЗАД „А.“ АД срещу Д. Г. С. установителен иск с правно основание чл. 410 КЗ, като е признато за установено, че Д. Г. С. дължи на ЗАД „А.“ АД сумата от 1555,79 лева – главница, представляваща заплатено обезщетение по регресна претенция във връзка с настъпило ПТП от 17.09.2018 г. в София, бул. „Н. Петков“ между МПС „Фолксваген Пасат“, с рег. № ******* и МПС „Мерцедес“, с рег. № *******, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Със същото решение Д. Г. С. е осъден да заплати на ЗАД „А.“ АД сумата от 81,32 лева, представляваща разноски в заповедното производство по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 18720/2023 г. по описа на СРС, 66-и състав, както и сумата от 431,32 лева, представляваща разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника, в която са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на процесуалните правила, регламентиращи процеса по установяване на релевантните факти и оценка на събрания доказателствен материал, както и поради нарушения на материалния закон, допуснати при субсумирането на установените факти под приложимата материалноправна норма. Въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил възраженията, че с изслушаната експертиза вещото лице е изследвало само представения му протокол, който сам по себе си не бил пълен и достоверен. Акцентира върху обстоятелството, че протоколът е съставен от длъжностното лице часове след настъпването на ПТП, не са представени доказателства относно това дали длъжностното лице е извършило необходимите оглед и измервания на местопроизшествието. В тази връзка сочи, че протоколът не съдържа удостоверителни изявления и не може да бъде направен категоричен извод, че въззивникът е имал възможност да избегне ПТП. Твърди, че в противоречие с трайната съдебна практика, първоинстанционният съд е приел, че 1 протоколът е официален свидетелстващ документ. Твърди, че липсват подробни мотиви относно точното местоположение на настъпване на ПТП, тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил факта, че в представените по делото документи има разминаване в посочването на местоположението, където се е осъществило ПТП. Поддържа, че първоинстанционният съд бланкетно посочва, че в процесния случай няма съпричиняване, въпреки че при изслушване на вещото лице се установявало, че при рязка промяна на скоростта на предхождащия автомобил би могло да се причинят същите щети, които ищецът претендира. Моли съда да отмени постановеното решение и да постанови акт, с който да отхвърли изцяло предявения от ищеца иск. Претендира разноски.

Въззиваемият ищец в законоустановения срок е подал писмен отговор на въззивната жалба, в който оспорва същата по подробно изложени съображения. Сочи, че в протокола за ПТП липсвали възражения на Д. С. в качеството му на единия от двамата участници в произшествието, както и че липсват обяснения от страна на ответника по отношение на механизъм, различен от този в протокола за ПТП и този, описан в исковата молба. Твърди, че мястото на произшествието е безспорно, тъй като протоколът бил съставен на място след посещение. Оспорва, че е налице съпричиняване, тъй като в ЗДвП и правилника за прилагането му липсвало нарушението „рязка промяна на скоростта“. Моли съда да потвърди обжалваното решение и претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК от ищеца по делото, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което въззивната жалба е процесуално допустима.

Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу делинквента - чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, се обуславя от установяването на две групи факти: 1) наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди и 2) възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т. е. че вредите са причинени от делинквента с негово виновно и противоправно поведение. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

Безспорно във въззивното производство, а и от представената застрахователна полица се установява, че между ищцовото дружество и И.Х.Н. е бил сключен договор за имуществено застраховане „Каско“, с обект лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, със срок на застрахователното покритие от 00:00 часа 10.04.2018 г. до 23:59 часа на 09.04.2019 г. Не е спорно между страните фактът на извършено плащане на застрахователно обезщетение от ищеца на И.Х.Н. в размер на 1555,79 лева с основание щета № 10018030125897.

Спорът в настоящото производство се концентрира върху механизма на настъпване на процесното ПТП, както и върху наличие на съпричиняване на вредите от страна на водача на лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******.

За настъпилото ПТП е съставен констативен протокол за ПТП с рег. № 718090/17.09.2018 г., съставен от длъжностно лице Б.З. при ОПП СДВР и подписан без възражения от участниците в ПТП-то. Съгласно чл. 2 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, вр. чл. 125а, ал. 1, вр. чл. 125 ЗДвП протоколите съставяни за 2 пътнотранспортни нарушения са: 1) констативен протокол за ПТП с пострадали лица; 2) протокол за ПТП с материални щети; 3) двустранен констативен протокол за ПТП.

По своята правна природа протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка, т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства.

Вписаните в протокола обстоятелства относно механизма на ПТП не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, поради което следва да бъдат ценени с цялата доказателствена съвкупност.

Когато удостовереният в протокола факт съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа.

Поради това ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП и следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

В настоящия случай е съставен протокол за ПТП с материални щети, като по презумпция служителите на МВР не извършват посещение на мястото на произшествието, а длъжностното лице удостоверява само факта на извършване на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното изявление. То се ползва с доказателствена сила само по отношение на съдържащите се в неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на протокола, тъй като в този случай длъжностното лице удостоверява направеното от лицето извънсъдебно признание.

Следва да се вземе предвид, че протоколът е изготвен пред участвалите в ПТП лица и е двустранно подписан от тях без възражения, поради което съставлява извънсъдебно признание за това, че ПТП е настъпило така, както е посочено в протокола, а именно, че водачът на МПС 1 (лек автомобил „Мерцедес Г 500“, с рег. № *******) се движи по бул. „Н.

Петков“ с посока от бул. „Бр. Бъкстон“ към бул. „Ал. Пушкин“ срещу № 34 поради недостатъчен контрол реализира ПТП в намиращия се пред него МПС 2 (лек автомобил „Фолксваген пасат“, с рег. № *******).

Въззивният съд намира за неоснователно изложеното във въззивната жалба оплакване, че съдът неправилно и незаконосъобразно е кредитирал протокола за ПТП, тъй като същият е бил съставен часове след твърдяното ПТП. Следва да бъде посочено, че настоящият случай не попада в някоя от хипотезите на чл. 125, ал. 1 ЗДвП, при които е задължително посещението на органите на МВР на мястото на произшествието, а и нито с оглед нормата на чл. 123 ЗДвП водачът е имал задължение да извика органите на полицията.

За установяване на механизма на ПТП по делото е допусната и приета съдебна автотехническа експертиза. Съгласно приетото по делото заключение от техническа и гледна точка възможният и вероятен механизъм е следният: водачът на лек автомобил „Мерцедес Г 500“, с рег. № *******, се е движел по бул. „Никола Петков“ с посока на движението от бул.

„Братя Бъкстон“ към бул. „Александър Пушкин“, като в района пред номер 34, в процес на застигане с предната габаритна част на автомобила реализира удар в задната габаритна част на движещия се пред него в същата посока и спрял лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******. От заключението на вещото лице се установява, че щетите, нанесени на процесното МПС „Фолксваген Пасат“, с рег. № *******, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на настъпване на ПТП. В открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд вещото лице уточнява, че предвид настъпилите вреди по автомобила, скоростта на движение не е била висока. Излага предположения, че ударът е станал пред пешеходна пътека и лицето е имало поведение, с което е констатирал нещо и е намалил скоростта.

Съдът възприема изводите на вещото лице, тъй като същите са обосновани и вещото лице е съобразило относимите материали. Противно на изложеното във въззивната жалба, че вещото лице е ползвало данните от приложения по делото протокол за ПТП, както бе 3 посочено по-горе, участниците в ПТП са подписали двустранния протокол без възражения, поради което и доколкото представлява извънсъдебно признание за неизгоден за страната факт, съдът го кредитира, съответно заключението е правилно и законосъобразно. Отделно от това по делото не са събрани доказателства, които да разколебаят доказателствената стойност на експертното заключение.

По делото е прието уведомление-декларация по щета по застраховка „Каско на МПС“, подадено от И.Н., като е описано, че „на Б.Б. между ул. Братя Бъкстон и ул.

„Пушкин“ е бил спрял и другият автомобил ме удари отзад“.

От съвкупната преценка на така събраните доказателства настоящият състав приема, че на 17.09.2018 г., застрахованото при ищеца МПС се е движело пред МПС, управлявано от ответника, с предната габаритна част на автомобила реализирал удар в задната габаритна част на спрелия пред него в същата посока лек автомобил „Фолксваген Пасат“, рег. № *******.