Определение № 3103 от 11.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3103 гр. Варна, 11.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501503 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, вр. чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, подадена от В. И. А. - И.а, ЕГН **********, чрез адв. Д., срещу Разпореждане №2064/28.06.2023 г., постановено по гр. д. №655/2023 г. по описа на РС - Девня, с което искането на ищцата за освобождаване от такси и разноски по делото е оставено без уважение.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалвания акт.

Жалбоподателката твърди, че не получава детски добавки и социални помощи. Поддържа, че съдът служебно е можел да изиска информация от съответните институции. Излага, че на 27.06.2023 г. трудовото й правоотношение е прекратено в срока за изпитване. Сочи, че процесуалният представител е осъществил безплатна правна помощ, за чието присъждане е щяло да бъде направено искане в последно съдебно заседание. По изложените съображения моли за отмяна на обжалвания акт и освобождаване от такси и разноски в производството, както и за връщане на делото на друг, непредубен, състав. В условията на евентуалност отправя искане за отмяна на разпореждането и задължаване на съда да даде указания за представяне на доказателства.

При служебна проверка, съдът констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу обжалваем акт - разпореждане, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

1

Производството пред РС - Девня е образувано по повод предявен от В. И.

А. - И.а, ЕГН **********, срещу И. Г. И., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 49 СК.

С исковата молба ищцата е отправила искане за освобождаване от такси и разноски в процеса поради тежко материално състояние, като към молбата е приложена декларация за материално и финансово състояние.

С обжалваното разпореждане №2064/28.06.2023 г. искането на ищцата за освобождаване от такси и разноски е оставено без уважение, а исковата молба – без движение с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса.

За да извърши преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК, съдът следва да вземе предвид доказателствата, неизчерпателно посочени в същата алинея. В случая към молбата за освобождаване от такси и разноски е била представена декларация за имуществено състояние, в която страната е посочила като единствен свой доход заплатата си в размер на 600 лв.

Настоящият съдебен състав не споделя извода на районния съд, че при така декларираните доходи, ищцата разполага с парични средства позволяващи й да заплати дължимите по делото такси и разноски. Без значение за преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК е дали молителят е ангажирал процесуално представителство на адвокат и при какви условия е уговорено това представителство.

На следващо място, ирелевантно е също обстоятелството дали молителката - майка на две деца, получава или не детски надбавки. Съгласно легалната дефиниция на понятието „социални помощи“ в чл. 11 ЗСП, същите са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Социалното предназначение на социалните помощи за родители е задоволяване на основни жизнени потребности на децата, а не за заплащане на такси и разноски по съдебни производства. Получаването на тези целеви средства не може да обоснове извод, че ищцата разполага с достатъчно доходи, които да й позволят да заплати съдебно-деловодни разноски. Изводите на ДРС в обратния смисъл поради това са необосновани.

В настоящото производство жалбоподателката е представила доказателства за прекратяване на трудовото й правоотношение. Тъй като според приложената от нея към исковата молба декларация за имуществено състояние доходът от заплата, който е бил в размер под този на минималната работна заплата от 780 лв, е бил единствен за нея, а към настоящия момент тя не разполага дори и с него, настоящият съдебен състав признава, че ищцата няма достатъчно средства, за да заплати държавната такса в размер на 25 лв., дължима съгласно чл. 6, т. 1 от ТДТССГПК. Ето защо, молбата по реда на чл.

83, ал. 2 ГПК е основателна и следва да се уважи.

2

По изложените съображения съдът формира извод за неправилност на атакуваното разпореждане, което налага отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия, след освобождаване на ищцата от заплащане на държавни такси и разноски в производството.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане №2064/28.06.2023 г., постановено по гр. д.

№655/2023 г. по описа на РС - Девня, с което искането на ищцата В. И. А. И.а, ЕГН **********, за освобождаване от такси и разноски по делото е оставено без уважение.

ОСВОБОЖДАВА В. И. А. - И.а, ЕГН **********, от заплащането на държавни такси и разноски по гр. д. № 655/2023 г. по описа на РС – Девня.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3