Решение № 260017 от 05.01.2022, Районен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№

260017 05.01.2022 г. Гр. Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН

СЪД, I-ви гр. състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕТА ТРАЙКОВА при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5567 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 232, ал. 2 ЗЗД и член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Европал“ ЕООД с ЕИК *********, срещу „Лъкитранс – 70“ ЕООД с ЕИК ********* за заплащане на наемно възнаграждение за м. август 2016, м. септември 2016, м. октомври 2016г. и м. ноември 2016г. на основание сключен договор за наем от ** и анекс към същия ***, с предмет товарен автомобил марка Мерцедес, модел ***, с рег. № ***, формирано като фиксирана сума от 100 лева и заработката на осъществените от ответниковото дружество с наетото МПС превози, възложени от „Лъкитранс-70“ ЕООД, зак. лихва и разноски, както и по предявен насрещен иск от „Лъкитранс – 70“ ЕООД с ЕИК ********* срещу „Европал“ ЕООД с ЕИК ********* за заплащане на сумата от 4248,80 лева, като платена без основание с разходно-касови ордери за периода февруари 2016 до юли 2016г. вкл., зак. лихва и разноски.

Ищецът по първоначалния иск Европал ЕООД с ЕИК ********* твърди, че на *** между него и ответниковото дружество е бил сключен договор за наем за срок от две години относно тежкотоварен автомобил марка Мерцедес, модел ***, с рег. № ***, по силата на който ответникът се е задължил да плаща наемно възнаграждение за ползването на камиона, а ищецът е поел задължението да предостави за ползване вещта на ответника. В този договор страните уговорили плащане на месечно наемно възнаграждение в размер на 100 лева, като по-късно между страните било постигнато неформално съгласие, освен наемната цена от 100 лева, наемното възнаграждение да се формира на месец чрез извършените от това превозно средство превози, като в издаваните от ответниковото дружество документи за плащането му – с РКО, това възнаграждение се посочвало като „заработка заплата“, след приспадането на ДДС и други разходи за гориво, ремонти, гуми и др.

Също така се твърди, че ответниковото дружество е възлагало на ищцовото дружество курсове с наетия камион, които били осъществявани от *** Е.С., който бил и *** на ответниковото дружество, като след осъществяването на превозите същият предоставял на ответинка по ел. поща отчет, в който били посочвани изминатите километри, направените разходи и извършените превози, възложени от ответника, като на последния били предавани всички товарителници и пътни листове. Плащането се осъществявало чрез издаване на РКО с получател лицето Е. С., в които като основание за заплащане било посочвано – заработка заплата. Твърди се, възнагражденията за заработката да са били платени за периода м. февруари – юли 2016г., като не били заплатени наемните възнаграждения за камиона за м. август 2016г. в размер на частично 2017лева; 1157 лева за м. септември 2016; 3309 лева зам. октомври 2016г. и 500 лева за м. ноември 2016г. Претендират се зак. лихва и разноски.

Ищецът признава и сочи, че заработените от товарния автомобил суми за периода м. февруари 2016 до м. юли 2016 година му били изплатени изцяло от ответника.

Ответникът „Лъкитранс – 70“ ЕООД е подал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Предявен е насрещен иск по член 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ищцовото дружество да върне на ответника, получени без основание суми в размер на общо 4 248,80 лева, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано датата на подаване на насрещната искова молба в съда - 17.06.2019г. до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

Не се оспорват обстоятелствата, че между страните е имало сключен писмен двугодишен договор за наем на проецсния товарен автомобил, както и сключен анекс за удължаване на срока му. Не се оспорва също така, постигането на устна договорка между ищеца и ответника, първият от тях да получава заработка камион за възложените от „Лъкитранс – 70“ ЕООД превозни курсове, осъществявани с наетия товарен автомобил, след приспадане на ДДС и другите извършени разходи. Не се оспорва и обстоятелството, че наетият камион се е управлявал от *** на ищцовото дружество Е.С..

Излагат се твърдения относно това, че издадените товарителници и пътни листове за извършените превози прец 2016 година били унищожени при наводнение, поради които не могат да бъдат представени по делото.

Твърди се, че за заработката камион е следвало да се издават фактури от ответника, но по настояване на неговия *** С. плащането на заработките камион ставало с РКО, издавани на физическото лице С., с цел укриването на доходи от останалите му съдружници и укриване на данъци.

Твърди се също така, че при извършена ревизия на счетоводните документи от *** на Лъкитранс – 70 ЕООД било установено обстоятелството, че това дружество било изплатило на ищеца сумата от 4248,80 лева, без да е налице основание за такова плащане, доколкото посочените в отчета курсове не били извършени от ищеца и не били възлагани от ответниковото дружество.

С оглед на изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявеният от ищцовото дружество иск като неоснователен, и се осъди ищцовото дружество да върне неоснователно получената сума от 4 248,80 лева.

В подаден писмен отговор на насрещния иск се твърди да няма неоснователно платени суми, тъй като ищецът е осъществил посочените в отчетите от Е.С. превози, като тези отчети били приети от управителя на „Лъкитранс – 70“ ЕООД, за което последното издавало на ищеца РКО с посочено основание заработка за камиона. Прави се възражение, с което се оспорва редовността на воденото от Лъкитранс – 70 ЕООД счетоводство.

Признават се обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за наем на товарен автомобил и анекс към него, съгласно който ищцовото дружество е отдало под наем на ответника товарния автомобил, както и че между страните е съществавала устна уговорка, по силата на което ищецът следва да получава заработката на камиона за превозните курсове, осъществени с наетия автомобил след приспадане на ДДС и извършените разходи по автомобила и за превоза.

ПЛОВДИВСКИ

РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.

235, ал. 2 вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните нямат спор относно това, че между двете дружества са били сключени договор за наем на процесния товарен автомобил и анекс към същия, съгласно които ищцовото дружество е отдало под наем на ответника описания в исковата молба товарен камион, считано от 2011 година, както и че между страните е постигнато устно съгласие относно правото на ищеца да получава всеки месец заработката на камиона за възложените му от ответника превози, след приспадане на ДДС и другите извършени разходи по автомобила и превоза. Не е налице спор и относно това, че заработката за камиона следва да се заплаща с издаване на РКО от отвиетника в полза на лицето Е. С., а не в полза на ищцовото дружество, както и че по така определения от страните начин са били заплатени възнагражденията за заработка камион за периода м. февруари 2016г. до м. юли 2016г., за които месеци от ищеца са представени заверени копия от РКО.

Страните също така не спорят, че *** на камиона Е. С. е подавал до ответника по ел. поща отчетите за превозите, като въз основа на така представените отчети ответникът е заплащал стойността на заработките за камиона.

Между страните е сключен договор за наем на товарен автомобил марка „Мерцедес“, модел ***, с рег. № ***, по силата на който месечното възнаграждение за ползването му е определяемо, на база месечната заработка на камиона за осъществените с камиона превози, възложени от дружеството „Лъкитранс – 70“ ЕООД.

Представени са по делото заверени преписи от отчети за периода м. август 2016 до ноември 2016г., електронни съобщения за изпратените отчети, както и РКО за заплатени суми за февруари, март, април, юли и август 2016 година, издадени от дружеството

Лъкитранс -70 ЕООД в полза на Е.С., с основание – заработка заплата.

Разпитани са били свидетелите на ответника П. и Х., от чийто показания се установява, че фирмата на С. - „Европал“ ЕООД била собственик на товарен камион, който бил нает от ответника, като с наетия камион били извършвани превози за клиенти на ответника, като срещу това ответникът заплащал ежемесечно наемно възнаграждение, съобразно заработката на камиона за съответния месец. Курсовете били описвани в отчети, които се подавали по ел. път до ответника от *** на камиона, след което ответникът на база така представените отчети осъществявал тяхното плащане с издаването на разходно-касови ордери, каквото била уговорката между страните.

Според показанията на св.. Х., която работи като *** в Лъкитранс 70 ЕООД през 2016 година било установено несъответствие между отчетените от ищеца курсове и издадените от това дружество фактури за превоза, като било установено, че в представените отчети били включени превози, които не били фактурирани от дружеството, респ. такива превози не били извършени, доколкото дружеството издавало фактура за всеки един превоз.

По делото е представен констативен протокол № ***, от чието съдържание се установява, че пътните листове и товарителниците за периода 2012-2016 година са били унищожени, след наводнение, на първия приземен етаж и помещения под външната стълба към втория етаж, вследствие повишаване нивото на водата от близките ВиК шахти след поройния дъжд на 2.06.2019г. Констативният протокол е подписан, освен от управителя на ответниковото дружество, от управителя на сградата и от служители на Пътна полиция Пловдив и ВИК р-н ***. Проколът е бил оспорен от другата страна, с доводите, че не представлява официален удостоверителен документ, издаден от оправомощено за това длъжностно лице от ПБЗН. На следващо място се посочва и обстоятелството, че счетоводната документация е следвало да се съхранява в счетоводството на дружеството, а не на адреса, където е било констатирано наводнението.

Възражението на страната, че съставянето на протокола за унищожаване на счетоводните документи следва да се извърши от длъжностно лице на ПБЗН не намира нормативна опора. Такива изисквания в закона и в подзаконовите нормативни актове не се съдържат, доколкото в нормативната уредба, касаеща действията на ПБЗН в условия на бедствени ситуации се предвижда възлагане на действия по извършването на неотложни аварийно-възстановителни работи при бедствия, съгласно Инструкция № 81213-914 от 1.12.2014г. за условията и реда за осъществяването на аварийно-възстановителни работи при бедствия. Ето защо съдът намира, че няма пречка унищожаването на документите да бъде установявано с представения от страната констативен протокол. Следва да се посочи, че протоколът е подписан не само от представител на ответника, но и от останалите посочени в него лица, част от които служители на полицията и на ВИК Пловдив, поради което съдът го цени като доказателство, годно да удостовери факта на унищожаване на част от счетоводната документация за периода 2012-2016г.

От приетото по делото основно заключение на вещото лице С., изготвено компетентно и безпристрастно, базиращо се на приложените по делото писмени доказателства и след извършена съпоставка на имената на клиентите, за които са били издадени надлежно фактури от „Лъкитранс -70“ ЕООД, отразени като приходи от продажба на услуги, вещото лице е направило извода, че са налице разлики между стойността на отчетените превози и фактурирането им, като за м. август 2016г. и м. октомври 2016г. са били издадени фактури за извършени транспортни услуги на по-малка стойност от отчетените курсове. Така за м.08 2016г. са били отчетени превози на стойност 4 354 лева без ДДС, а са били фактурирани 3054 лева, съответно за м. 10 2016г. са отчетени превози на стойност 3309 лева без ДДС, а са били фактурирани 2042 лева без ДДС. Вещото лице е посочило, че издадените от „Лъкитранс – 70“ ЕООД фактури са осчетоводени и декларирани с подадени справки-декларации, а ДДС по така издадените фактури е начислено като задължение към бюджета.