Решение № 91 от 11.03.2021, Административен съд - Стара Загора

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н

И Е

№ 11.03.2021 год. гр. Стара Загора

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Старозагорски административен съд, трети състав, на втори март две хиляди и двадесет и първа година. в публично заседание в състав:

СЪДИЯ :

ИРЕНА ЯНКОВА секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА адм. дело №421 по описа на Административен съд Стара Загора за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл.от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на С.Ж.М. *** против

Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 изх.№02-240-6500/3978 от 23.08.2018 год. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с което му е отказано финансово подпомагане по АЕП, като отказът се основава на намаления и изключвания на площи 4.51 ха /от заявени 26.93 ха/, недопустими за подпомагане.

В жалбата са изложени доводи за необоснованост на оспорения административен акт и противоречието му с материалноправните разпоредби. Първоначално е изложил съображения, че не са изложени мотиви за основанията за отказа на финансирането за 2015 г. Не е посочено изрично правното и фактическото основание за постановеният отказ за изплащане на сумите за подпомагане по двете схеми. Не е посочено по каква причина за имот 16780-60-1-1 е приета за установена площ „0“. Не става ясно кога са извършени административните проверки, какво са установили те, кой ги е извършил и какъв метод за събиране на данни е бил използван при тях. Дори и да са извършвани такива проверки, същият не е бил уведомяван и не е участвал в такива. Този имот е бил включен в подаденото от него заявление, като при подаването му, не е имало проблем и същият е бил допустим за подпомагане. От обяснението е видно, че този имот е изваден от допустимият слой с посочените заповеди.

Жалбоподателят счита, че е възможно и допускането на техническа грешка при извършването на автоматизираните проверки. Поради липсата на мотивировка, счита че уведомителното писмо следва да бъде отменено. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Заместник изпълнителният директор на ДФ„Земеделие“, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата като неоснователна и иска отхвърлянето й. Излага подробни съображения в подкрепа законосъобразността на оспорения акт. Иска и присъждане на направените разноски по делото.

Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 14.05.2015 год. С.Ж.М., земеделски производител с УРН 535563 е подал в ДФ „Земеделие” заявление за подпомагане с УИН 24/020715/91862 за кампания 2015 год., коригирано на 31.05.2015 год. (л. 66 и сл.). Поискано е подпомагане по Схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ за 26.93 ха площи и по мярка АЕП.

Неразделна част от заявлението е таблица за ползваните през 2015 год. парцели, в който са посочени подробно номера на блоковете на земеделско стопанство /БЗС/ в землището на с. Горно Изворово. Приложени са необходимите декларации и картен материал.Кандидатствал е и по мярка „ Агроекологични плащания” по направление „ Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност” Той е декларирал, че е запознат и изискването да извършва агроекологични дейности върху едни и същи земеделски площи в продължение на 5 последователни години и е запознат с изискването да поддържа всички парцели в един блок на земеделското стопанство само за паша или само за косене В хода на производството по разглеждане на заявлението са били извършени проверки по чл.37 от ЗПЗП, вкл. кръстосани, в резултат от които спрямо част от заявените за ползване от М. площи – по отношение на три блока (кадастрални имоти, включени в БЗС 16780-80-1, 16780-45-1, 16780-80-1, 18280-347-2), административният орган е установил че над 0.05 дка от БЗС-то излиза извън площите за подпомагане за ДПП.

ЕНП, попадащо/прилежащо към недопустимата част, не участва в окончателната калкулация. На 12.06.2015 год. е подадено ново заявление за плащане, в което са декларирани същите площи /като номера и площ/, които са били декларирани и в първоначалното заявление. С писмо изх. №***/3564 от 16.09.2015 год. - л.131, С.М. е уведомен за декларирането на повече от един кандидат на БЗС 16780-60-1, като е указано на жалбоподателят, че при не деклариране, ще се приеме, че не е ползвател на декларираната площ. Писмото е получено лично от адресата на 28.09.2015 год. Няма данни по делото, а и не се твърди от М., да се е явил и да е потвърдил ползването на тази площ.

С Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2015 изх.№02-240-6500/3978 от 23.08.2018 год., заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” се е произнесъл по заявлението на С.М. като е отказал финансово подпомагане в пълен размер.

Предмет на оспорване е отказа, който се основава на намаления и изключвания на площи - 4.51 ха /от заявени 26.93 ха/, от които 4.23 ха се сочат недопустими за подпомагане. Поради това, че в процентното отношение наддекларираната площ спрямо установената е 20.12 % (в рамките между 3 % и 20%) е отказано изцяло финансирането.

По делото се установи и не е спорно, че със заповеди №РД 09-937 от 22.12.2015 год. и Заповед №РД 46-236 от 01.03.2016 год. Министърът на земеделието и храните е одобрил обновения с първата заповед, а с втората - окончателния специализиран слой „Площи, допустими за подпомагане” за кампания 2015, като част от системата за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/ /л.31-35/. Не е спорно също, че Заповед №РД 46-236/01.03.2016 год. на Министъра на земеделието и храните, с който специализирания слой е одобрен - не е оспорвана, нито се оспорва в настоящото производство с нарочна жалба от земеделския стопанин С.М..

От писмо 11-528/21.12.2020 година на

Министерството на земеделието, храните и горите се установи, че парцел 16780-60-1-1-с площ 4,28 дка, заявен от М. за подпомагане не попада в слоя постоянно затревени площи.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена, изготвена и приета съдебно-техническа експертиза, заключенията на които съдът кредитира като компетентни и обосновани. Заключението на СТЕ констатира, съответно на констатациите в оспорения акт общия размер на площите с неразрешено застъпване и такива, попадащи извън слоя. Установи се също така, че за БЗС 16780-60-1-1, М. е бил уведомен за наличието на двойно деклариране, но не се е явил, нито е представил доказателства за ползването му. През целия период на ползването е установено, че неговото предназначение не е променяно, както и че не е бил обработван. В съдебно заседание е представен анекс към договор за наем на мери и пасища №Д 04-20/15.02.2015 год., между Община Казанлък и С.Ж.М., подписан на 16.02.2015 год., както и регистър на земеделските земи, гори и земи в ГФ, собственост на Община Казанлък в землището на с. Горно Изворово, като под №364 е отразен имот – пасище, мера девета категория и с площ от 45.075 дка. Въз основа на тези доказателства вещото лице установи идентичност между този имот №364 и посоченият в БЗС 16780-60-1-1.Парцел Парцел №16780—1-1 е приет да недопустим за подпомагане по мярката , тъй като е вещото лице е установило, че същият представлява обработваема земя.Недопустима площ от за подпомагане от имот

116780-45-11- е 0,21ха , а от имот 16780-80-1-1- е 0,02 ха Първият от тях представлява застроени площи извън населени места, а вторият е храсти и затревени площи Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима.

Уведомителното писмо изх.№02-240-6500/3978 от 23.08.2018 год. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие е връчено лично на жалбоподателят на 03.09.2018 год. /лист 24/, а жалбата е депозирана на 17.09.2018 год., поради което следва да се приеме, че е в срока по чл.149, ал.1 от АПК, оспорването изхожда от надлежно лице, за което е налице правен интерес, жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.

С жалбата е поискано отмяната на оспореното уведомително писмо, макар и в хода на съдебното производство да са изложени възражения единствено и само за констатацията за недопустимост на БЗС 16780-60-1-1. По отношение на останалите две БЗС 16780-45-1-1 и 16780-80-1-1 не са изложени конкретни възражения, нито се представиха доказателства оборващи отразеното в уведомителното писмо обстоятелство на разминаване между декларираните площи и действителният им размер /съответно 0.21 ха и 0.02 ха/.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Република България е член на Европейския съюз от 2007 год. и като такъв е въвела в законодателството си правилата на регламентите и директивите на съюза относно Общата селскостопанска политика /ОСП/ и относно схемите и правилата за единно плащане чрез транспонирането им в ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане. По силата на чл.11, ал.2, т.4 от ЗПЗП, ДФ”Земеделие” е акредитиран със Заповед №РД-09-1166/20.12.2006 год. на МЗХ за единствена Разплащателна агенция за РБ, считано от датата на издаване на акта за акредитация. Съгласно разпоредбите на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2

ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на РА, който представлява същата, а според разпоредбата на чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФЗ, същият е компетентен да одобрява или отхвърля заявления по схемите и мерките на ОСП, каквато е и СЕПП.

Изпълнителният директор на

ДФ”Земеделие”, от своя страна, е издал Заповед №03-РД/715 от 27.06.2017 год.

/л.23/, с която въз основа и в рамките на предвидената в чл.20а, ал.4 от ЗПЗП възможност за делегация на правомощия, е предоставил на заместника си Петя Димитрова Славчева правомощията по издаване на всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане, адресирани до кандидатите, съгласно чл.1 от Наредба №5 от 27.02.2009 год. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. С оглед на гореизложеното, съдът намира, че актът е издаден от Зам. изпълнителният директор в качеството му на компетентен орган и при наличие на надлежно делегирани за целта правомощия.

По отношение формата на акта, настоящата инстанция намира, че същата е спазена в писмена форма, подписано е от издателя си и съдържат изложени фактически и правни основания за издаването им. Тук следва да се посочи, че като Органа е посочил, както фактическите основания за издаване на същите, така и правните такива.

Не се установява при издаването на оспорения акт да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Твърдението за немотивираност на административният акт съдът приема за неоснователно. В Уведомителното писмо изх.№02-240-6500/3978 от 23.08.2018 год. на заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” в табличен вид са посочени недопустимите за подпомагане парцели, като в таблицата и в обстоятелствената част на акта, се съдържа информация за конкретните площи, за които се постановява отказ, и информация за относимостта на отказа към установените факти. От същите се установява, че в случая са налице неотстранени застъпвания, и площи попадащи извън допустимия за подпомагане специализиран слой. В тази връзка на първо място е посочено, че недопустимостта е установена и чрез извършена кръстосана проверка, поради което съответните площи не подлежат на подпомагане по силата на чл. 43, ал.

3, т. 5 от ЗПЗП, вр. с чл. 17, ал.

1, т. 4 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2017-2013.

Фактически съображения за издаване на акта се съдържат и в писмените доказателства, находящи се в административната преписка въз основа, на които е издадено уведомителното писмо при провеждане на административното производство относно двойно заявените площи не са допуснати съществени нарушения.

Земеделският стопанин е бил уведомен за направените констатации, поканен е да представи доказателства за правото си на ползване на заявените от него площи, и в тази връзка е представил такива, но такива са били представени и от друг кандидат и решение в негова полза При наличието на такива застъпвания административният орган е имал задължението да изключи тези площи от допустимите за подпомагане, което е и направил в съответствие с материалния закон - чл. 43, ал.