Решение № 2409 от 17.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2409 гр. София, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Темислав М. Димитров

Членове:

Цветелина Ал. Костова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100502020 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалби на Р. Г. В. срещу решение № 17067/20.09.2024 г. по гр.д.

№ 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 и сл. ЗЗД е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 842,84 лв., представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. в имот, намиращ се в гр. София, ул. „*********, аб. № *********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.05.2022 г., до погасяването, срещу решение № 20114/07.11.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 17067/20.09.2024 г. при посочване на основанието за дължимост на разноските, както и срещу определение № 50901/15.12.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е отхвърлена молба на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта, касаеща разноските.

Жалбоподателят твърди, че решението в обжалваната част, с която искът за 1 главница е уважен, е неправилно. Поддържа, че при определяне на дължимата главница съдът не е взел предвид събраните по делото доказателства и по-конкретно приетата съдебно-счетоводна експертиза. Освен това, не е съобразен фактът, че част от вземанията за главница са погасени по давност. Счита, че не дължи разноски, доколкото не е дал повод за завеждане на делото. Ето защо, моли обжалваните съдебни актове да бъдат отменени.

Ответникът по жалбите - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва същите, като счита, че решението на СРС и определението на СРС, постановено по реда на чл. 248 ГПК, са правилни. Претендира разноските.

Третото лице помагач - „Техем сървисис“ ЕООД, не взема становище във връзка с подадената въззивна жалба.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът Р. Г. В. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва: 1061,02 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.05.2022 г., до погасяването, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. за имот, намиращ се в гр. София, ул. „*********, аб. № *********; 162,90 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.04.2022 г.; 58,14 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.05.2022 г., представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.04.2021 г.; 5,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 29.04.2022 г.

С решение № 17067/20.09.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 842,84 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.05.2022 г., до погасяването, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. за имот, намиращ се в гр. София, ул. „*********, аб. № *********; 115,62 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 29.04.2022 г.; 58,14 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.05.2022 г., 2 представляваща главница за дялово разпределение за периода от м.04.2019 г. до м.04.2021 г.; 5,53 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.05.2019 г. до 29.04.2022 г.

С решение № 20114/07.11.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 17067/20.09.2024 г., при посочване на основанието, на което се дължат разноски в полза на ищеца.

С определение № 50901/15.12.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, е отхвърлена молба на ответника за изменение на решение № 17067/20.09.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, поправено с решение № 20114/07.11.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта, касаеща разноските.

Ответникът е обжалвал решение № 17067/20.09.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД е признато за установено, че дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата в размер на 842,84 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.05.2022 г., до погасяването, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. за имот, намиращ се в гр. София, ул.

„*********, аб. № *********, както и решение № 20114/07.11.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е допуснат поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 17067/20.09.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, както и определение № 50901/15.12.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е отхвърлена молба на ответника за изменение на решение № 17067/20.09.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, поправено с решение № 20114/07.11.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта, касаеща разноските.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Възраженията на ответника както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба са, че част от претендираната главница е погасена чрез плащане, а друга част - по давност.

Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, дължимата непогасена цена за топлинна енергия за процесния период от м.05.2018 г. до м.04.2021 г. възлиза на сумата в размер на 1061,02 лв. Вещото лице е посочил в експертизата, че при определяне на размера на същата е взел предвид както изготвените за периода изравнителни сметки, така и извършените от потребителя плащания. Неоснователно е възражението на въззивника, че определяне на размера на дължимата цена за топлинна 3 енергия не са отчетени извършените плащания от страна на потребителя, доколкото, съгласно съдебно-техническата експертиза размерът на дължимата цена за периода, предмет на делото, е 1604,05 лв.

Спорен пред настоящата инстанция е и въпросът, дали задължението на ответника за заплащане на цената на потребената топлинна енергия е погасено по давност.

С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.

Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.

111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на специалната погасителна давност, съгласно цитираната разпоредба, не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на „Топлофикация София” ЕАД към потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.

Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който вземанията на „Топлофикация София” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на „Топлофикация София” ЕАД, действащи в исковия период, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед на това и предвид датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, от който момент давностният срок е прекъснат – 18.05.2022 г., то в случая погасени по давност се явяват задълженията за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, дължимата цена за топлинна енергия за посочения период е в размер на 328,70 лв. Ответникът дължи цената за предоставената топлинна енергия за периода от м.04.2019 г. до м.04.2021 г., която е в размер на 732,32 лв.

Ето защо, решението на СРС следва да бъде отменено в частта, с която е признато за установено, че ответникът дължи в полза на ищеца цена за топлинни енергия над сумата в размер на 732,32 лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.03.2019 г.

Предвид изхода от обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати в полза на ищеца разноски за исковото производство над сумата в размер на 513,83 лв. до сумата в размер на 576,12 лв., както и разноски в заповедното производство над сумата в размер на 53,63 лв. до сумата в 4 размер на 60,13 лв.

Жалбите на ответника срещу решение № 20114/07.11.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 17067/20.09.2024 г. при посочване на основанието за дължимост на разноските, както и срещу определение № 50901/15.12.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е отхвърлена молба на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта, касаеща разноските, са неоснователни.

Ответникът е дал повод за завеждане на делото, поради което дължи разноски както за исковото производство, така и за заповедното производство съобразно уважената част от исковете. Същите са изчислени правилно с оглед изхода на делото пред първоинстанционния съд, поради което определение № 50901/15.12.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

В основното решение по делото действително е допуснато очевидна фактическа грешка, тъй като е посочено, че дължимата сума за разноски в заповедното производство е 576,12 лв., а не правилната сума - 60,13 лв., съответно – за исковото производство – 60,13 лв., а не правилната сума - 576,12 лв. Ето защо, решение № 20114/07.11.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 17067/20.09.2024 г. при посочване на основанието за дължимост на разноските, е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника по жалбата сумата в размер на 86,89 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 17067/20.09.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20114/07.11.2024 г. по гр.д. № 24833/2023 г. по описа на СРС, 119 състав, в частта, с която на основание чл.