Решение № 1339 от 06.12.2019, Районен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

06.12.2019 година, град Добрич

В ИМЕТО НА НАРОДА

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ДЕВЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на шести ноември две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ПЕТКОВА при секретаря Г. Христова, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 281/2019г. по описа на ДРС и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на М.А.К. с ЕГН ********** ***, с която срещу С.Ф.А. с ЕГН ********** ***, Г.Ф.А. с ЕГН ********** ***, М.Х.П. с ЕГН ********** ***, Х.М.П. с ЕГН ********** ***, Г.М.П. с ЕГН ********** ***9 и М.Л.В. с ЕГН ********** ***, е предявен иск с правно основание чл.26, ал.2, изр.5 от ЗЗД, обективно и субективно пасивно съединен с иск с правно основание чл.17 ал.1 от ЗЗД, и иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.

Претендират се сторените по делото разноски.

Претендираните от ищцата права произтичат от следните обстоятелства:

Ищцата твърди да е собственик на

1264/4150 ид.части от следния недвижим имот, находящ се в село *, общ. Добричка, УПИ I, имот с пл.№ 65 в кв.11а по ПУП на селото, на основание договор за дарение, обективиран в нот. акт № 2, т.5, н.д.№ 1295/1990 г. на нотариус при ДРС, договор за покупко-продажба, сключен с нот.акт № 53,т.VIII, н.д.№ 1364/2018 г. на нотариус Ю.Димитров и по наследство, след смъртта на баща й А.Н.Б./наследник на Н.Б.Н./, б.ж. гр.Добрич, починал на 03.03.1996г.

Ответниците С.Ф.А., Г.Ф.А., М.Х.П., Х.М.П. и

Г.М.П. притежавали останалите 602/4150 кв. м. от гореописания имот, на основание договор, сключен на 28.05.1987 г. с н. акт № 6,т.III, н.д.№ 777/1987 г. на нотариус при ДРС. На 19.01.2016 г., с нот.акт № 4,т.1, н.д.№ 3/19.01.2016 г. на нотариус Е.Стоянова, рег.№ 301, с район на действие ДРС, вписан под акт № 128, т.1, н.д.№ 123/2016 г. в СВп. - гр.Добрич същите даряват 100 кв. м. идеални части от УПИ I,65 в кв.11а, целия от 4150 кв. м. на ответника М.Л.В.. Същия ден, на 19.01.2016 г., с нот.акт № 5,т.1, н.д.№ 4/19.01.2016 г. на същия нотариус, вписан под акт № 127,т.1, н.д.№ 122/2016 г. те продават на М.Л.В. още 502 кв. м. в идеални части от дворното място от 4150 кв.м .от съсобствения между страните УПИ I,65 в кв.11а по ПУП на с.*, общ.Добричка за сумата 1150 лева.

Според ищцата действителната воля на ответниците е била да се сключи договор за покупко-продажба. Желанието на ответниците е било да набавят средства за погасяване на дълг на един от тях – Г.А..

Извършеното дарение с първия нотариален акт прикрива договор за покупко - продажба, за да се заобиколи разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗС, изискваща предлагането на съсобствена част от недвижим имот за продажба първо на съсобственика на имота. Ищцата не е била канена от съсобствениците - продавачи да изкупи идеалните им части от съсобствения имот, не е била уведомявана за извършените сделки, за които узнала на 03.01.2019 г. след справка в Службата по вписванията гр.Добрич. Извършеното дарение е привидна сделка, а действителната прикрита сделка е договор за покупко-продажба.

С исковата молба се претендира съдът да прогласи нищожността на договора за дарение на 100/4150 ид.ч. от недвижимия имот, като привиден, прикриващ договор за продажба, след което да се приложат правилата за прикрита продажба на 100/4150 ид.ч. от процесния имот, и да допусне изкупуване на 100/4150 ид.ч. и 502/4150 ид.ч. от имота от ищцата при обща цена от 1150 лв. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, с общ отговор, ответниците С.А. и Г.А. молят за отхвърляне на предявените искове.

Сочат, че общият им наследодател Ф.Т.А. е притежавал собствеността върху 602/4200 ид.ч. от процесния имот по силата на договор за покупко-продажба, сключен с П.Р./наследник на Н.Б.Н./, обективиран в нотариален акт №6, т.III, д. №777/1987г. Съгласно посочения договор процесните 602/4200 ид.части попадат в парцел 4-ти по изготвения между съсобствениците договор за доброволна делба, т.е. продавачът се е легитимирал като единствен собственик на процесните 602/4200 ид.части. С оглед съдържанието на исковата молба ищцата не оспорвала прехвърлителната сделка от 1987г., от която произтичали правата на ответниците. Ищцата не твърдяла, че при сключването на тази сделка е нарушена разпоредбата на чл. 33, ал.1 от ЗС. Следвало да се приеме, че наследодателите на ищцата са се отказали от правото си на изкупуване.

Правото на изкупуване за ищцата било преклудирано.

Оспорва се едва на 03.01.2019г. ищцата да е узнала за извършените разпоредителни сделки от 19.01.2016г.

Оспорва се договорът за дарение да е привиден. През 2013г. С.А. претърпял ортопедична операция и поради здравословното си състояние не можел да се грижи сам за себе си. Ответникът М.В. помагал на съпругата на С.А. в грижите за последния – цепел дърва, поддържал градината, помагал му в ежедневнието. Поради стореното С.А. искал да го възнагради. Разговарял с останалите наследници на Ф.А., които се съгласили да дарят на М. гореописаните идеални части от имота. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците М.Х.П. и Г. М П., които са с еднакво съдържание. На 11.11.1980г. бил съставен нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка, с който било признато, че наследниците на Н.Б.Н. са собственици на процесния имот по наследство и давностно владение. С договор от 23.02.1982г. наследниците на Н.Б.Н. са поделили имота помежду си. По силата на този договор П.Н.Р.– дъщеря на Н.Б.Н. е получила в дял два парцела от имота, единият от който е продала на наследодателя на ответника. Едва през 2018г. ищцата придобива 2/24 ид.ч. от гореописания имот, т.е. към 2016г. за останалите съсобственици не е съществувало задължение да поканят същата да изкупи дела им.

По изложените съображения се моли за отхвърлянето на предявените искове.

Претендират се разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника М.Л.В..

Наследниците на Н.Б.Н., б.ж. на село Ведрина, обл. Добрич, починал 13.04.1956г. вследствие извършена обстоятелствена проверка на 11.11.1980г. са се снабдили с констативен нотариален акт, с който им е било признато придобитото по наследство и давностно владение право на собственост върху процесния имот - дворно място, с площ от 4200 кв.м., с план № 65, парцел I, разположен в кв. 11а, по уличната и дворищната регулация на село *, обл.Добрич. С договор от 23.02.1982г. всички наследници на Н.Б.Н., респ. и техни низходящи, са разпределили дяловете помежду си. П.Р.е извършила продажба на притежавания от нея дял на Ф.А.. В действителност останалите ответници през 2016г. са извършили разпоредителни действия с имота, като даряват на М.В. част от него - 100 кв.м. ид.ч. от УПИ I, пл. № 65, в кв. 11А, представляващо дворно място. Оспорва се действителната воля на страните при сключване на договора за дарение да е била да се сключи договор за покупко-продажба, за да се заобиколи разпоредбата на чл.33,ал.2 от ЗС. Оспорва се конститутивният иск да е предявен в преклузивния срок по чл.33, ал.2 от ЗС - двумесечен срок от продажбата. През 2016г. ответникът В. се е срещал с М. * и нейния съпруг Стоян, които били наясно, че ответникът е закупил част от имота. М.В. споделил на ищцата за своите намерения да трасира имота. М.К. и съпругът й С.лично да са присъствали в момента на трасиране и означаване на граничните точки на имота, като според ответника това обстоятелство може да бъде потвърдено от геодезиста, съставил съответния протокол - инж. М.Д.. Ищцата оказвала системен психически тормоз върху ответника В. и семейството му. Ответникът С.А. лично е уведомил ищцата за намерението на останалите съсобственици и отправил към нея предложение да закупи дела им. Едва след категоричния отказ на ищцата да изкупи дела на останалите съсобственици, под предлог, че в момента не разполага с финансови възможности, същият дял е продаден на трето лице, при същите условия и цена, предложени на М. *. По изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски.

В съдебно заседание, ищцата лично и чрез процесуален представител поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове. В хода по същество поддържа твърдението си, че са наличе предпсотавките за уважаване на исковете, а именно: имотът, предмет на двата атакувани договора, е съсобствен; ищцата не е поканена писмено да изкупи дела на продавачите преди те да продадат на ответника М. идеални части от имота; относно привидността на процесния договор за дарение се моли съдът да вземе предвид личните изявления на ответниците С.А. и Г. А в проведеното на 15.05.2019.г съдебно заседание, че те са били принудени да продадат имота, а за дарението решението е взето по съвет на нотариуса, когато документите за сделките вече са били готови; изрично ответникът Г.А. заявява, че „конкретно за това дарение, което се случи през 2016 г. и последващата продажба, трябва да питате нотариуса“, като според ищцата това изявление трябва да се тълкува като признание на неизгодни за ответната страна факти, ч.е. че с извършеното дарение се прикрива договор за покупко-продажба; договорената цена от 1150 лева не е спорна по делото, като това следва и от изричното изявление пред съда на С.А.; ищцата узнала, че купувач по сделката е именно М.В. на 3.01.2019 г. след справка в Службата по вписванията, т.е. спазен е срокът по чл. 33, ал.2 от ЗС; доказателствата, включително и многобройни изявления от пълномощничката на М.В.

– **, сочат, че именно ** се е представяла за собственик на имота, т.е. не се е знаело какви са конкретните парапетри на извършената сделка.

Ищцата депозира писмени бележки извън предоставения от съда срок, поради което развитите в тях съображения не следва да бъдат обсъждани.

В съдебно заседание ответниците молят за отхвърляне на предявените искове.

Ответниците М.П., Х.П., Г.П. и М.В. в първото по делото съдебно заседание, чрез адв. В. Г. – ДАК, заявяват, че ищцата знае за извършваниете сделки още от момента на сключването им, присъствала е и на трасирането на имота. Твърдят наличие на договор за доброволна делба от 23.02.1982г. и вследствие на него липва на съсобственост между страните.

В съдебно заседание на 15.05.2019г. /л. 157 – л. 158, л. 163/ ответникът С.А. лично заявява пред съда, че заедно с другите ответници са имали право да продадат наследническото си място, взели са решение за продажба и са намерили купувач през 2015г. През 2015. ответникът отишъл при ищцата, за да се снабди с копия на документи. М. К. знаела, че ответниците от много години искат да продадат имота си. Когато починал бащата на С.А., последният заедно с останалите наследници започнали да търсят купувач на имота, защото не можели да го поддържат. Решението за дарание било взето, когато документите вече били подготвени от нотариуса. За извършеното дарение били посъветвани от нотариуса. Страните по сделките отишли при нотариуса и се разписали. Ответникът С.А. и останалите наследници били принудени да продадат имота, не можели да се грижат за мястото, лозето многократно било обирано.

Ответникът Г.А. заявява пред съда в съдебно заседание на 15.05.2019г. /л. 158/, че като собственик има право да си продаде имота, а за конкретното дарение и последващата продажба трябва да се пита нотариуса.

В хода по същество ответникът М.В., чрез пълномощника си ** /негова майка/ моли за отхърляне на предявените искове по следните съображения: искът не е предявен в определения от закона преклузивен срок; ищцата е уведомена още през 2016 г., че М.В. е новият собственик на имота; ** е участвала през 2016г. в сделката като майка и пълномощник на М.; ищцата и семейството й познават **; проблемите и разправиите между М.К. и ** започнали през март – април 2016г.; дарението е извършено по лични и семейни причини; в закупения имот М.В. извършил подобрения.

В хода по същетсво

/л. 324/ ответникът С.А. моли за отхвърляне на исковете – имотът е продаден през 2016г.; според него не е необходимо разрешение от ищцата, щом се продава наследнически имот.

Ответниците, чрез адв. А.А., настояват за отхвърляне на исковете: ищцата не установила нищожност на дарението; М.В. е помагал на ответника С.А., приятел е със сина му и поради тази причина дарението е извършено. В предоставения от съда срок, ответниците, чрез адв. А.А., депозорат писмени бележки: исковата молба е подадена три години след като М.Л.В. е придобил собствеността върху 602 /4150 идеални части върху имота, находящ се в село * и след като неговата майка и пълномощник при сделката е извършила подобрения в имота за над 30 000 лева; имотът е бил пустеещ 10 години и едва след облогородяването му ищцата е проявила интерес към него; от събраните доказателства по делото по безспорен начин се установявало договорът от 1982г. е за доброволна делба, поради което всеки от съделитилите има право да продава своята част, без да се съобразяват и да иска съгласие на останалите собственици; извършеното дарение било действително; ищцата узнала за сделката още при трасирането на имота, което следвало от показанията на свид. М.Кирилова; съдът не следвало да кредитира показанията на съпруга и сина на М. К..

Разпечатката съдържа 39 от 89 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/00954bb7-7e4f-4213-87a7-15d6da78f7e0