Решение № 3046 от 20.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3046 гр. София, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д.

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Галя Вълкова Въззивно гражданско дело № 20251100501593 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба на А. В. Д. срещу постановление от 25.04.2024 г. на ЧСИ Н.М., с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело № 20178410411346. Жалбоподателят сочи, че от образуване на изпълнителното дело до настоящия момент н е е получавал никакви известия за извършени действия от страна на съдебния изпълнител, не е уведомен за прехвърляне на вземането. На 06.10.2020 г. е наложен запор на банкова сметка на длъжника в „Юробанк“ АД, а едва на 18.12.2023 г. е наложен последващ запор в „Изипей“. Посочва, че са налице основанията на чл. 433, ал. 1 т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело, поради което обжалваното постановление следва да бъде отменено.

В отговор „ЕОС Матрикс“ ЕООД оспорва жалбата. Посочва, че е конституиран като взискател на 28.02.2022 г. и е поискал налагане на изпълнителен способ – запор на банкови сметки.

Следващата молба за запор на сметки, разкрити в „Изипей“ АД, е от 08.12.2023 г. Следвало да се отчете, че давността се прекъсва от предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. Посочва, че без значение е дали цедентът ще уведоми длъжника за прехвърляне на вземането или ще упълномощи цесионера да го стори.

В становище ЧСИ М. излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

Подробно изброява предприети спрямо длъжника действия по принудително събиране на вземането като обобщава, че по изпълнителното дело регулярно взискателите са подавали молби за предприемане на съответен изпълнителен способ, поради което не са налице предпоставките на чл.

433, ал. 1 т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Изпълнително дело № 20178410411346 е образувано по молба на „Първа инвестиционна 1 банка“ АД вх. № 177657/29.12.2017 г. въз основа на издаден изпълнителен лист по гр. дело № 31829/2017 г. по описа на СРС, 162 с-в. Видно от изпълнителния титул А. В. Д. е осъден да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД въз основа на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК сумите: 8775,04 лв. – непогасена главница по договор за кредит от 26.05.2008 г., ведно със законната лихва считано от 19.05.2017 г. до изплащане на вземането, възнаградителна лихва в размер на 4465,96 лв. за периода 05.06.2010 г. – 04.06.2015 г., неустойка за забава в размер на 4465,96 лв. за периода 05.10.2010 г. – 18.05.2017 г., 479,29 лв. – разноски по делото. С молбата е поискано да се извършат справки НОИ, НАП, КАТ, БНБ, съответно да бъдат наложени запори на трудово възнаграждение, движими и недвижими имоти, вземания, МПС, банкови сметки.

С разпореждане от 29.12.2017 г. съдебният изпълнител е постановил образуване на изпълнително дело, извършване на изисканите справки и изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника. С разпореждане от 04.01.2018 г. е наложен запор на трудово възнаграждение към работодател „Булкар“ ЕООД, запор на сметка на А. Д. в „Юробанк България“ АД. Съобщение до „Юробанк България“ АД е изпратено на 08.01.2018 г. На 08.01.2018 г. А. Д. е поискал вдигане на запора на банковата сметка на основание чл. 114а КСО, съобщение за вдигнатия запор е изпратен до третото лице на 09.01.2018 г. Представени са разпечатки за преводи от работодател „Булкар ЕООД“ в периода 13.02.2018 г. – 04.01.2019 г. На 19.08.2020 г. „С.Г.Груп“ ЕАД е подало молба за конституирането му като взискател, легитимирайки се с договор за прехвърляне на вземане от 19.12.2019 г. Поискал е предприемане на изпълнителни действия – запор и възбрана върху притежавано имущество, въз основа на информация по актуални справки. С разпореждане от 02.10.2020 г. съдебният изпълнител е конституирал „С.Г.Груп“ ЕАД като взискател по делото, разпоредил е длъжникът да бъде уведомен за цесията, като производството е прекратено по отношение на „Първа инвестиционна банка“ АД. На 06.10.2020 г. е изпратено запорно съобщение до „Юробанк България“ Ад за наложен запор на банкова сметка. В отговор от 09.10.2020 г. третото лице е отговорило, че към датата на запора по сметката липсва авоар. На 28.02.2022 г. „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подало молба за конституиране, легитимирайки се с договор за цесия от 11.12.2020 г. Поискан е налагане на запор върху банкова сметка на длъжника в „Юробанк“ АД. На 02.03.2022 г. съдебният изпълнител е конституирал „ЕОС Матрикс“ ЕООД като взискател и е разпоредил длъжникът да бъде уведомен за цесията. На 11.10.2023 г. взискателят е поискал извършване на справки. С разпореждане от 18.12.2023 г. съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо имущество на длъжника, наложил е запор на вземания по платежни сметки, открити в „Изипей“ АД, съобщението до третото лице е полечено на 05.01.2024 г. На 22.04.2024 г.

А. Д. е подал молба до съдебния изпълнител за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1 т.

8 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съдебното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В конкретния случай съдебният изпълнител е предприел изпълнителни действия чрез налагане на запор на банкови сметки и вземания на длъжника. Съдът взема предвид, че въз основа на наложен запор на трудово възнаграждение на длъжника в периода 13.02.2018 г. – 04.01.2019 г. по сметка на съдебния изпълнител са постъпвали суми, служещи за погасяване на задължението по изпълнителното дело. Ето защо при предприет на 04.01.2018 г. изпълнителен способ, водещ до получаване на ежемесечни плащания от третото лице (работодател), до 04.01.2019 г. безпредметно се явява искане за предприемане на следващо изпълнително действие, предвид ефективността на първоначлно предприетото. В остатъка от 2 периода няма интервал от 2 години, в който да се констатира бездействие на взискателите по изпълнителното дело. С всяко поискано или предприето горепосочено изпълнително действие 2годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е прекъсван многократно. В допълнение следва да се отбележи, че последващите конституирания на правоприемник на основание договори за цесия, сключени след образуване на изпълнителното дело, макар да липсва надлежно уведомяване, не са засегнали правата на длъжника. Предвидените в чл. 99, ал. 4 ЗЗД гаранции касаят защита интереса на длъжника при плащане, каквото в случая не се твърди.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна.

Мотивиран от горното съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на А. В. Д. срещу отказ на ЧСИ Н.Л. М. да прекрати производството по изпълнително дело № 20178410411346 на основание чл. 435, ал. 1, т. 8 ГПК, обективиран в разпореждане от 18.12.2023 г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3