Решение № 42 от 05.07.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. Б , 02.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – Б в публично заседание на трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Павел Ал. Ханджиев

Илияна Т. Балтова

Христина З. Марева при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20212000500119 по описа за 2021 година

Производството е реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение № 380 от 25.11.2020 г., постановено по т.д. 562/ 2019 г., Окръжен съд Б е осъдил ВЛ. Д. Д., ЕГН **********, и М. СТ. Д. , ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: гр. Б, ж.к. „З.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплатят солидарно на „А.Б.А. АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. 1202, район В., бул. „М.З.а” № 79, представлявано от Г.К.З *** и Й.К - заедно от всеки двама от изпълнителните директори, както и заедно от всеки един от изпълнителните директори и прокуриста, с адрес за връчване: гр. С., бул. „Т.А“ № *, ет.*, адв. Д.М., сумата от 83 289,02 евро, представляваща главница по предсрочно изискуем договор за универсален ипотечен кредит № 31583/15.07.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, от датата на завеждане на исковата молба – 30.10.2019 г., до окончателното изплащане.

С Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 260025 от 1

29.01.2021 г. е постановена поправка на допуснатата в горното решение грешка, като е добавено, че претенцията над уважения до претендирания размер се отхвърля.

Присъдени са разноски.

Постъпила е въззивна жалба от ВЛ. Д. Д., ЕГН **********, и М.

СТ. Д., с адрес за връчване: гр. Б, ул. „С. № *, ет.* – адв. И.С., срещу постановеното решение, в частта, с която предявеният иск е уважен, като се иска постановяване на ново решение за отхвърляне на иска изцяло, като неоснователен и недоказан.

Решението се квалифицира като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.

Акцентира се на обстоятелството, че неправилно съдът не е взел предвид погасяването по давност на падежиралите вноски по договора за кредит, с падежи 15.07.2011 г., 15.08.2011 г. и 15.09.2011 г.

На следващо място се изтъква, че съдът от първа инстанция не е съобразил, че погасителните вноски по кредита са по правната си природа периодични плащания и в случая е приложима специалната тригодишна погасителна давност. Въззивниците - ответници сочат, че в хипотезата на сключен договор за банков кредит и при наличието на погасителен план, задължаващ кредитополучателя да изпълнява задължението си разсрочено във времето, са налице частични плащания, имащи всички белези на периодични плащания, съгласно определението, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 18 05 2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Възразява се, че всички плащания, извършени от въззивниците на основание приетите за нищожни анекси към договора за кредит, се явяват неоснователно направени и платеното по тях подлежи на връщане, поради което следва да се съобрази при преценяване основателността на претенцията. На тази база се претендира, че исковата претенция е неоснователна за сумата от 27 006,93 евро, представляваща сбора на извършените плащания по анексите след 3.09.2010 г.

Претендират се сторените пред двете инстанции разноски.

2

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „А.Б.А. АД, чрез адв. Д.М., в който същата се оспорва, като неоснователна и се прави искане за потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, в обжалваната част.

Въззивникът - ищец релевира доводи, че оспорва изобщо наличието на изтекла погасителна давност за вноски по кредита, поради наличие на уговорки между страните за гратисни срокове за плащането на главницата, в който период давност не е текла.

На следващо място се уточнява, че първоинстанционният съд е приел за погасени по давност всички вноски срещу главницата, чиито падеж е настъпил преди 15.10.2014 г. Дружеството - ищец се позовава на подписан и неоспорен от длъжниците частен документ, в който те признават и са съгласни, че в периода от 2011 г. до 2016 г. не са дължали и не са правили вноски за погасяване на главницата по кредита, поради договорени между тях и банката гратисни срокове. Ето защо, по мнение на въззивника - ищец, за този период няма уговорени периодични вноски за погасяване на главницата, които да се дължат и евентуално да се приемат за погасени по давност.

По отношение на въведеното в жалбата искане за приспадане размера на всички плащания, направени от длъжниците след 3.09.2010 г., се сочи, че по този начин се иска признаване за приспадане за втори път на вече признати и приспаднати суми.

Постъпила е въззивна жалба от „А.Б.А. АД, чрез адв. Д.М., срещу постановеното решение, в частта, с която предявеният иск за главница е отхвърлен, до размера на 42 349,48 евро, като се иска постановяване на ново решение за уважаване на иска в този допълнителен размер.

Поддържа се, че решението е в тази част неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.

Навеждат се аргументи, че от ангажираните в производството доказателства става ясно, че длъжниците не са правили вноски за погасяване на дължимата главница за периода от сключване на Допълнително споразумение № 1 на 3.09.2010 г. до юни 2016 г., когато изтича последният уговорен със Споразумение № 8 гратисен период. Изразява се становище, че 3 тъй като вноски срещу главницата не са били дължими за този период и банката не е могла да изисква плащането им, не е налице течене на давностен срок и изводът за изтекла погасителна давност е необоснован.

Оспорва се заключението на съда за нищожност на допълнителните споразумения, поради липсата на възможност да се извърши преценка за икономическата им полза. Оспорва се приспадането към размера на счетената за дължима престация на сумата от 1451,44 евро, надплатена лихва в поголям размер от първоначално уговорения, като се сочи, че чрез това плащане е следвало да бъдат приети за погасени следващите дължими лихви. Според въззивника – ищец, признаването на възражението за прихващане е довело до повторно спадане на лихва, която е вече призната.

Изразява се несъгласие с решението и в частта, с която са приети за недължимо платени неустойки по кредитният договор и е извършено прихващане със сумата от 3973,98 евро, тъй като, по мнение на ищеца, възражение за прихващане с това вземане е направено в по-малък размер, който не е увеличаван до края на делото. Въззивникът – ищец изтъква, че платената неустойка следва да бъде зачетена, съгласно таблица 3 към заключението, в размер на 1717,34 евро. Подчертава се, че посочените в решението стойности на неустойката са начислени от банката, но липсват доказателства същите да са били платени от въззивниците - ответници.

Претендира се в жалбата, че за меродавни и относими към спора следва да се зачетат направените от вещото лице изчисления за начина на плащане по кредита, отразени в таблица 2 към заключението, като за погасена част от главницата следва да се възприеме сумата от 13 109,29 евро, а не приетата от първоинстанционния съд.

Претендират се сторените пред двете инстанции разноски.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ВЛ. Д. Д. и М. СТ. Д., чрез адв. И.С., в който жалбата се оспорва и се прави искане за оставянето ѝ без уважение.

Преповтарят се съжденията за нищожност на допълнителните споразумения, поради липса на съгласие, неравноправност и като представляващи спогодба върху непозволен договор, тъй като размерът на 4 задълженията на кредитополучателите по същите е формиран съобразяване на нищожни, като неравноправни договорни клаузи. при

Подчертава се, че като нищожни, анексите не са произвели действие, поради което и уговорените с тях гратисни периоди също не се прилагат.

Като неоснователно се квалифицира оплакването на банката, че поради наличието на уговорени гратисни периоди до октомври 2014 г. не е настъпил падежа на нито една вноска по главницата, поради което и не е текла погасителна давност. По мнение на въззивниците - ответници гратисните периоди не са произвели действие, поради нищожност на допълнителните споразумения, която не може да бъде санирана, макар и ответниците да са се ползвали от тях, погасявайки само дължимата лихва, но не и главница.

Застъпва се позиция, че правилно първоинстанционният съд е приспаднал от задължението на ответниците недължимо платените лихви, на базата на установеното от съдебно - счетоводната експертиза обстоятелство, че по договора е прилагана договорна лихва, в размер по-голям от първоначално уговорения. По отношение на недължимо платените неустойки, също се сочи че те правилно са били приспаднати от дълга от първата инстанция.

Като неоснователен се квалифицира аргументът във въззивната жалба, че отношенията между страните следва да се уредят при съобразяване на погасителния план към Анекс № 1, доколкото същият е бил признат за нищожен от съда. Сочи се, че в отношенията между страните приложение следва да намери първоначалния погасителен план, при извода за нищожност на последващите допълнителни споразумения.

Въззивните жалби са подадени в преклузивния срок, от легитимирани да обжалват страни, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговарят на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същите са допустими за разглеждане по същество.

При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл.269 ГПК, Апелативен съд Б констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Бкият апелативен съд, като взе предвид изложените в жалбата 5 съображения, доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени искове, с правно основание 79, ал.1 ЗЗД, вр.чл.430, ал.1 ТЗ, за осъждане на въззивниците - ответници да заплатят солидарно на дружеството въззивник - ищец неиздължена главница по договор за банков кредит, в общ размер на 133 453,38 евро, от които 61 478,68 евро – просрочена главница и 71 974,70 евро – предсрочно изискуема главнница.

Не е налице разногласие между страните относно обстоятелствата по сключване на процесния договор за кредит от 15.07.2008 г. и предоставянето на заемната сума в размер на 135 240 евро (договорената сума от 138 000 евро, изключая банковата такса) на кредитополучателите. Фиксирани в договора са уговорки относно приложимата възнаградителна лихва, начинът на нейната промяна, дължимите от кредитополучателите такси, периодът на издължаване – до 15.07.2023 г., гратисен период в издължаването на главницата от дванадесет месеца след сключването на договора.

В чл.5.1 от договора е регламентиран начинът на определяне на дължимата от кредитополучателите възнаградителна лихва, която към момента на сключване на договора е в размер на 9,15 %.

В чл.5.3 фигурира договорка за дължимост на наказателна надбавка в размер на 15 процентни пункта годишно към лихвата върху просрочената сума от главницата.

В чл.5.4 е прието, че при неиздължаване на възнаградителната лихва в срок върху същата се дължи неустойка в размер на 15 % месечно до издължаването й.

Предвидена е в чл.8 от съглашението възможност за банката да променя едностранно лихвения процент, със задължителна за кредитополучателите сила, ако преобладаващите пазарни условия налагат това.

Кредитополучателите са поели задълженията по договора при условията на солидарност – чл.1.1.

6

Видно от заключението на изпълнената пред първата инстанция съдебно-икономическа експертиза, волята на страните е била за погасяване на кредита с равни месечни вноски, срещу главницата, в размер на по 821,43 евро, към които се е дължала възнаградителната лихва от 9,15 %, при сключването на договора.

По смисъла на чл.19.1 от кредитния договор, банката има право да обяви за изискуемо преди срока цялото кредитно задължение, в няколко, изброени в нормата, хипотези, измежду които просрочие над 30 дни в плащането на погасителна вноска или лихва.

Подписани са били между страните осем броя допълнителни споразумения към договора за кредит, както следва Допълнително споразумение № 1 от 3.09. 2010 г., Допълнително споразумение № 2 от 27.06.2011 г., Допълнително споразумение № 3 от 10.02.2012 г., Допълнително споразумение № 4 от 8.08.2012 г., Допълнително споразумение № 5 от 22.02.2013 г., Допълнително споразумение № 6 от 1.10.2013 г., Допълнително споразумение № 7 от 18.03.2014 г. и Допълнително споразумение № 8 от 12.06.2015 г. Към всяко от споразуменията е бил изготвян нов погасителен план, като по делото се представя този към последното споразумение, датиращ към 26.10.2015 г.