Решение № 123 от 11.02.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 1080/2024
- Вид
- Решение № 123
- Подписан
- 11.02.2025
- В сила
- 11.03.2025
- Състав
- Ани Харизанова
Други актове по делото
- Протокол № 22 от 14.01.2025 · Ани Харизанова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.124 ,ал.1 предл.второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.154, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.1-5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.50 · Закон за нотариусите и нотариалната дейност
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1т.7-12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1т.7-12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1т.7-12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1т.7-12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1т.7-12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1т.7-12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1т.7-12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1т.7-12 и 20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.26, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.5 · Закон за потребителския кредит
- чл.301 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 123 гр. Пазарджик, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Ани Харизанова при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело № 20245220101080 по описа за 2024 година
В исковата си молба срещу М. А. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“С.“№28 ищецът „Е. М.“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., район В., ж.к.“М. д.“, ул.“Р. П.-К.“№4-6, представлявано от управителя Р. и. М.-Т., чрез пълномощника си адв.Д. П. твърди, че на 02.08.2022г е сключен договор за стоков кредит №843280 между „Банка ДСК“АД в качеството на кредитор и ответницата А. в качеството на кредитополучател, по силата на който банката е отпуснала кредит в размер на 3 178.99лв. за закупуване на мобилен телефон и фотоепилатор. Кредитополучателят се е задължил да погаси задължението си на 24 месечни анюитетни вноски с краен срок на погасяване 02.08.2024г. Твърди се, че съгласно чл.6 от договора кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 34.33%. Съгласно чл.4,1 от общите условия към договора лихвата се начислява върху усвоената и непогасена част от кредита и се заплаща месечно . В погасителния план е посочен размера на всяка месечна вноска за договорна лихва.Твърди се, че след усвояване на кредита ответницата е погасила само част от месечните вноски , след което е преустановила плащанията си. .Твърди се, че на 26.09.2023г е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания / цесия/ между „Банка ДСК“АД с ЕИК 121830616 и ищцовото дружество , по силата на който задължението на ответника М. А. , произтичащо от горевизирания договор е изкупено от ищеца. Твърди се, че длъжникът е уведомен за извършената цесия. Твърди с, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№4537/2023г по описа на РС-Пазарджик. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК , поради което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
1
Моли се съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за следните суми: главница в размер на 1 386.27лв.,частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 02.02.2023г до 02.12.2023г включително / падерижали вноски/, договорна лихва в размер на 658.12лв. частично претендирана лихва за вноски с настъпил падеж за периода от 02.02.2023г до 02.12.2023г. включително/ падежирали вноски/ и лихва за забава в размер на 107.87лв.върху главницата за периода от 02.02.2023г до 14.12.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на твърденията са ангажирани доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител, е подаден писмен отговор, с който се оспорва предявения иск като се противопоставя възражение, че ответницата не е подписала процесния договор за кредит, погасителния план към него, както и общите условия към договора., респективно посочените документи не се подписани от страна на банката от лице ,натоварено със съответната представителна власт за това. Не било ясно кога е преустановено плащането по процесния договор за стоков кредит , за да бъде обявен той за предсрочно изискуем при условията на чл.12.1 от договора. Поддържа се довод, че след като не е връчено уведомление от първия кредитор до ответницата, че кредитът е станал изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то съответно не е налице възможност и за цедиране на вземанията по договора, тъй като кредитът не е станал предсрочно изискуем. Твърди се, че ответницата не е била надлежно уведомена за извършената цесия. Наред с това прехвърлянето не е породило действие спрямо ответницата и поради факта, че рамковият договор за покупко-продажба на вземания/ цесия от 21.03.2023г и допълнителното споразумение за цедиране на вземанията от 26.09.2023г са нищожни поради липса на предмет и липса на основание, тъй като вземането, предмет на цесията не съществува и не е налице извършено плащане по договора за цесия.Моли се предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Правят се доказателствени искания.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е постъпило писмено становище, с което поддържа предявения иск и намира за неоснователни възраженията на ответника.
В съдебно заседания ответникът не се явява. Същият се представлява от пълномощник, който заявява, че поддържа направените с писмения отговор оспорвания с изключение на възражението, че договорът за стоков кредит, погасителния план към него, както и общите условия, че са подписани от ответницата.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.12 от ГПК и чл.235 от ГПК по свое вътрешно убеждение, прие за установено следното от фактическа страна:
2
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№4537/2023г. по описа на РС-гр.Пазарджик, че със заявление, депозирано на 14.12.2023г.ищецът в настоящото производство е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена е Заповед №2365 от 15.12.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът М. А. А. с ЕГН **********/ ответник по делото/ да заплати на „Е. М.“ЕООД / ищец по делото/ следните суми: сумата от 1 386.27лв. представляваща частично претендирана главница за вноски с настъпил падеж за периода от 02.02.2023г до 02.12.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.12.2023г до изплащане на вземането, сумата от 658.12лв. договорна лихва за периода 02.02.2023г до 02.12.2023г, сумата от 107.87лв. лихва за забава за периода от 02.02.2023г до 14.12.2023г. В заповедта за изпълнение, а и в т.12 от заявление е посочено , че вземането произтича от следните обстоятелства: договор за стоков кредит №843280 от 02.08.2022г., сключен между „Банка ДСК“Ад и М. А., както и сключения на 26.09.2023г.договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Банка ДСК“АД и „Е. М.“ЕООД, по силата на който задължението на ответника , произтичащо от горния договор за потребителски кредит е прехвърлено на „Е. М.“ЕООД. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. С разпореждане №1120 от 07.02.2024г заповедният съд е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок.Това разпореждане е връчено на заявителя на 12.02.2024г. и на 12.03.2024 в законовоустановения едномесечен срок ищецът е предявил настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално допустим.Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, в хипотезата на връчена при условията чл.47, ал.5 от ГПК заповед за изпълнение.Налице е развило се заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково производство.
По същество съдът намира следното :
От представените с исковата молба писмени доказателства се установява, че на 02.08.2022г. между „Банка ДСК“АД с ЕИК 121830616 в качеството на кредитор и ответника М. А. в качеството на кредитополучател е сключен договор за стоков кредит №843280, по силата на който кредиторът е предоставил в заем на кредитополучателя сума в размер на 3 178.99лв. за закупуване на конкретно посочени в чл. 1 договора стоки.В чл.3 от договора е посочено, че сумата по кредита с, предоставена за закупуване на стоките по т.1 се усвоява безкасово еднократно по сметка на търговеца.Ответницата се е задължила върне ползвания кредит на 24 месечни погасителни вноски всяка в размер на 184.91лв., съгласно погасителен план, неразделна част от договора като падежът на първата вноска е на 02.09.2022г , а на последната вноска на 02.08.2024г. В чл.6 от договора е уговорено, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 34.33% годишно.Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне в уговорения срок е в размер, посочен в погасителния план и възлиза на 4 437.78лв. / главница и договорна 3 лихва/.Процесният договор за стоков кредит е сключен при общи условия.
Установява се от представените от ищеца писмени доказателства/ лист 19-33 от делото/, че на 21.03.2023г. между „Банка ДСК“АД и „Е. М.“ЕООД е сключен договор за прехвърляне на вземания с предмет съгласно чл.3.1 вземания, посочени в Приложение №1 към договора и съгл.т.3.3 вземания по съответното допълнително споразумение за цедиране и приемо-предавателен протокол към него. По делото е представено и допълнително споразумение от 26.09.2023г към рамковия договор за покупко-продажба на вземания/ цесия/ от 21.032023г. и приложение №1 към това допълнително споразумение/ лист 31 от делото/ . В позиция 166 от това приложение подробно е индивидуализирано процесното вземане с посочване на трите имена на длъжника М. А. А. , ЕГН-то на същата, , номер на договора, а именно №843280, дата на договора 02.08.2022г., обща дължима сума в лева към 26.09.2023г.1.12.2015г, в т.число главница и лихва .
По делото е приложено пълномощно/ лист 39/, по силата на което банката- цедент упълномощава цесионера „Е. М.“ЕООД да уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД всички длъжници –физически лица по вземания по кредити, които банката е цедирала с допълнително споразумение от 26.09.2023г към рамковия договор от 21.03.2023г., за извършеното прехвърляне. Ищцовото дружество в качеството на пълномощник е изпратило на 13.11.2023г. на ответника уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията на банката по процесния договор за стоков кредит.Това уведомление е изпратено на длъжника на адреса по договора с обратна разписка и видно от известието за доставяне от 04.12.2023г. пратката е върната като непотърсена.
В кориците на делото/ лист 34/ се съдържа уведомление изходящо от „Банка ДСК“АД, адресирано до ответницата М. А. А.,видно от което последната се уведомява, че всички нейни задължения по договор за стоков кредит от 02.08.2022г са прехвърлени на „Е.
М.““ЕООД на 26.09.2023г. с договор
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебносчетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице заключава, че процесният кредит е усвоен на 02.08.2022г. като това е станало чрез превеждане на сумата от 3 178.99лв на „Технополис България“ЕАД ,като съответно от търговеца е издадена фактура №**********/02.08.2022г с получател М. А. А. за закупени стоки, описани във фактурата и съответстващи на тези посочени в договора за стоков кредит. Тук е мястото да се посочи, че между страните не е било спорно ,че кредит е усвоен. Вещото лице е установило, че за периода 02.08.2022г до 26.09.2023г. ответницата е погасила по процесния договор сума в общ размер от 926.64лв., от които главница в размер на 487.10лв. и договорни лихва в размер на 437.45лв.След 26.09.2023г. до датата на изготвяне на експертизата не са постъпвали суми за погасяване на задълженията по процесния договор за стоков кредит.Вещото лице заключава, че неиздължената сума за главница за вноските с настъпил падеж към 02.12.2023г. е 1386.27лв. Неиздължената сума за договорна лихва за вноските с настъпил падеж към 02.12.2023г. е 647.72лв. според експертизата лихвата за забава върху главницата за периода от 02.02.2023г. до 14.12.2023г е в 4 размер на 71.22лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи :
Разпечатката съдържа 23 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0092baa0-2dd4-4a00-94b4-c9ff3c40b36a