Определение № 1441 от 28.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1441 гр. Варна, 28.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20263100900355 по описа за 2026 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Е. А. Ш., гражданин на Руската федерация, срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ за вреди от застрахователно събитие на територията на Република България, настъпило по вина на водач, управлявал превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, като застрахователят по застраховка ГО на водача няма кореспондент за територията на Република България, на осн. чл.

511, ал. 1, т. 2 вр. чл. 513, ал. 1 от КЗ.

С оглед депозиране на отговор на допълнителната искова молба в срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК размяната на книжа е приключила.

По допустимостта на претенциите:

Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на деликт, от който ищцата е претърпяла вреди, настъпили по вина на водач на МПС, управлявал превозно средство, което обичайно се намира в държава Украйна, чиято отговорност е покрита от застрахователна компания в Украйна, но без известен кореспондент за територията на Република България– чл.511, ал.1 т.2 КЗ.

Доколкото процесното ПТП е настъпило в Р. България – държава членка на ЕС, по силата на Регламент (ЕО) № 864/2007 год. на Европейския парламент и на Съвета от 11.07.2007 год. и съгласно чл.4, ал.1 от същия, въпросът за обезщетяване претърпените от пострадалата вреди и техния обем следва се урежда в съответствие с българското материално право.

Представени са доказателства за предявена писмена претенция пред настоящия ответник по реда на чл. 511, ал.3 вр. чл. 380 КЗ, по която понастоящем липсва произнасяне от Бюрото и съответно – липсва изплатено обезщетение.

Сезираният съд с район, съвпадащ с местонастъпване на деликта е 1 компетентен по силата на чл. 115, ал. 2 ГПК.

Доколкото ищецът се легитимира като пострадал от непозволено увреждане в резултат на престъпление, за което има влязла в сила акт на наказателен съд, ползващ се с правните последици на същият е освободен от заплащането на държавна такса, на осн.чл. 83, ал. 1 , т. 4 от ГПК.

По предварителните въпроси:

Доколкото предявеният иск е с предмет право на застрахователно правоотношение, същите следва да се разгледат по особения ред за търговски спорове.

По доказателствените искания:

Представените с исковата писмени доказателства са относими към повдигнатия за разрешаване правен спор, поради което следва да бъдат допуснати до приемане, с изключение на приложената от експертиза, изгответна по воденото за процесното ПТП наказателно производство.

Приемането на експертни становища, изготвени за целите на друго производство, противоречи на принципа за непосредственост при събиране на доказателствата/Решение №50048/31.08.2023 по дело №2897/2022г. на ВКС/.

Същите следва да се изключат от доказателствения материал по делото.

Съдът намира, че следва да се изиска НОХД № 472/2024г. по описа на ВРС.

Първоначално направеното искане на осн. чл. 190 от ГПК е оттеглено от ищеца, поради което и съдът не дължи произнасяне по него.

Относимо към спора е искането за назначаване на психологична експертиза по въпросите, формулирани от страните.

За формиране на извод за справедливия размер на понесените неимуществени вреди следва да бъдат допуснати и гласните показания чрез разпита на двама свидетели при режим на водене.

За установяване на възражението за съпричиняване следва да се назначи поисканата комплексна експертиза.

На ответника следва да се допуснат гласни доказателства чрез разпита на свидетели при режим на призоваване по въпросите във връзка с механизма на произшествието, но само в аспекта на наведеното възражение за съпричиняване.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на Глава XXXII от ГПК - „Производство по търговски спорове“.

НАСРОЧВА производството по т. д. № 355/ 2026 г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 08.10.2026 г. от 10,20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от Е. А. Ш., гражданин на Руската федерация, родена на 29.06.1975г. срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, Булстат 130764706, седалище гр.София за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 105 000 евро, в резултат на застрахователно събитие на територията на Република България, настъпило по вина на водач, управляващ превозно средство, което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата, като застрахователят по застраховка ГО на водача няма кореспондент за територията на Република България, в резултат на което събитие е настъпила смъртта на Е. Д. С.- дъщеря на ищцата, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на ответника- 18.02.2025г. до окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 511, ал. 1, т. 2 вр. чл. 513, ал.

1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.

ЗАДЪЛЖВА ищеца да посочи банкова сметка в срок до съдебно заседание, на осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК.

УКАЗВА на страната, че при неизпълнение съдът може да приеме в производството по чл. 405 от ГПК наличие на злоупотреба с процесуални права.

По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т.

3 и 4 ГПК):

Безспорни са фактите относно: наличие на действително застрахователното правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, „ЗЕ. Карта“ за МПС „Порше“, модел „Кайман“ с украински регистрационен номер ********, валиден към датата 27.07.2023г.; че застрахователното дружество „Guardian ALCIC” не е номинирала кореспондент за обработка на щети на територията на Република България; че ищцата е майка на починалата Е. Д. С.; предявяването на 18.02.2025г. пред ответника на рекламационна претенция за процесните вреди.

Установено е по задължителен за гражданския съд начин, на осн. чл.

300 ГПК, съгласно влязла в сила присъда от 17.07.2024г. по НОХД № 472/2024 г. по описа на Варненски окръжен съд, изменена с Решение по ВНОХД № 295/2024г. на Варненски апелативен съд, е, че на 27.07.2023 г. в гр.

Варна, А. К., руски гражданин, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил „Порше Кайман" с peг. № ********, нарушил правилата за движение относно допустимата скорост в населено място(чл. 21, ал. 1 от 3

ЗДвП), в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на Е. Д. С..

В исковата молба ищцата се позовава на тежката и безвъзвратна загуба на 21-годишната си дъщеря, която е била нейна опора и смисълът на живота й.

Отношенията помежду им били изключително близки и дълбоко емоционални. Позовава е, че инцидентът е прекъснал житейския път на млад човек, който няма да може да създаде собствено семейство. Понастоящем ищцата непрекъснато се връща към трагичното събитие. Изпитва тъга, има негативни мисли, чувството й за реалността е променено, страда от безсъние, затруднена концентрация и повишена раздразнителност, усеща неспособност да се справя с трудностите. След загубата на дъщеря си, ищцата се затворила в себе си и не желае да напуска дома си. Позовава се, че преди инцидента е живяла с дъщеря си в едно домакинство и се е грижела за нея ежедневно. С оглед на горното, настоява за уважаване на иска в претедирания размер и присъждане на разноски.

Ответникът оспорва вида и интензитета на претърпените болки и страдания. Претендираният размер на обезщетението намира за несъответен на страданието на ищцата, както и на икономическата конюктура в страната към датата на настъпване на застрахователното събитие.

Насрещно ответникът твърди, че процесният пътен инцидент не е настъпил само поради действията на водача на МПС. Сочи, че починалата Е.

С. е пътувала в автомобила без поставен обезопасителен колан, с което е способствала за настъпилия летален изход.

Ищецът репликира възражението за съпричиняване, като твърди, че С. е имала поставен колан по време на инцидента. Евентуално, дори при липса на поставен колан, намира, че това обстоятелство не може да се квалифицира като съпричиняващо леталния изход.

По правната квалификация (чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК):

Фактическите обстоятелства, на които се позовава ищеца обуславят квалификацията на иска за обезщетяване на вреди срещу Бюрото, заместващ неноминиран кореспондент за територията на Република България за покриване на риска по задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите за вреди, причинени при ПТП, от застрахован водач на автомобил- чл. 511, ал. 1, т. 2 вр. чл. 513, ал. 1 от КЗ. Съдът ще изследва общите предпоставки за възникване на деликтната отговорност, като отчита обвързващия характер на постановената присъда относно противоправността на поведението на виновния водач съгл. чл. 300 от ГПК.

Размерът на обезщетението за вредите, за които застрахованото лице носи отговорност е законоустановен според чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД.

Възражението на ответника за евентуално съпричиняване, водещо до намаляване претенциите за обезщетение на неимуществени вреди съгласно е регламентирано в чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Съдът ще съобразява поведението на починалия низходящ на ищеца с 4 правилата за движение, по –конкретно с изискването за поставяне на обезопасителен колан

Акцесорната претенция за присъждане на мораторна лихва намира основание в нормата, уреждаща отговорност за забава при непозволено увреждане (чл. 84 ал.3 ЗЗД), но с отчитане на ограничението на покритието от застрахователя на тази част от обезщетението (чл. 429 ал.3 КЗ) само за период на забава след уведомяването му.

По доказателствената тежест (чл. 146, ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца е доказването на причинно-следствената връзка между противоправното деяние, установеното с акт на наказателен съд и вредите; интензивността на понесените болки и страдания и съответствието му с размера на поискания паричен еквивалент.

В тежест на ответника е да докаже възражението си за прекомерност на размера на претендираното обезщетение, както и поведение на пострадалия(непоставяне на обезопасителен колан), което да е допринесло, наред с действията на водача, за настъпилия летален резултат.

УКАЗВА на страните възможността в съдебно заседание да изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор – чрез сключване на спогодба или чрез съдействието на медиатор.