Решение № 422 от 22.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 422 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20231100514408 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца С. Д. Д., чрез процесуалния й представител адв. В., срещу решение № 17192/23.10.2023 г. по гр. д. № 40475/2022 г. по описа на СРС, 145 състав, с което са отхвърлени предявените от С. Д. Д., ЕГН **********, срещу „Д.-ПС" ЕООД, ЕИК *******, искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й, извършено със Заповед № 343/27.05.2022 г., издадена от работодателя „Д.-ПС“ ЕООД, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. с чл. 255, ал. 1 от КТ за заплащане сумата от 2400 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа вследствие незаконното уволнение за периода от 28.05.2022 г. до 28.11.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 27.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането и с правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащането на сумата от 34,67 лв., представляваща законна лихва за забава в плащането на обезщетението за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение от 01.07.2022 г. до 26.07.2022 г.

Въззивницата излага доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния и процесуален закон и е необосновано. Поддържа, че съдът е формирал 1 вътрешното си убеждение необективно и в несъответствие с доказателствата по делото, които не е обсъдил в тяхната цялост и съотносимост. Излага доводи, че Заповед за уволнение № 343/27.05.2022 г. не съдържа задължителните атрибути на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, тъй като в текстовата част на заповедта, включително и при положения подпис, не е посочено името на длъжностното лице, подписало документа. Сочи, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост доказателствата по делото, в това число и свидетелските показания и поради тази причина необосновано е достигнал до извода, че ищецът не е доказал твърдението си за наличие на друга причина, различна от посочената в заповедта за уволнение, както и до факт, който води до извода за злоупотреба при упражняване правата на работодателя. Твърди още, че представените от ответното дружество документи за извършен подбор не кореспондират с действителното фактическо положение, тъй като ищцата не е работела като „камериер, хотел“, а като работник в пералното помещение на хотела и не при 4-часов работен ден, а по 12 часа, при работен график, в който два последователни дни работи и след това два последователни дни почива. Не било спорно, че ищцата е с „основно“ образование, но с оглед на действително извършваната от нея работа в пералното помещение на хотела, нямало изискване за степен на завършено „средно“ образование. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноските за двете инстанции.

Въззиваемата страна „Д.-ПС“ ЕООД, чрез адв. П., оспорва жалбата като неоснователна. Според него първоинстанционният съд правилно бил установил, че на 27.04.2022 г. на ищцата лично е връчено предизвестие за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, считано от 28.05.2022 г., а с процесната заповед работодателят е констатирал прекратяването на трудовото правоотношение на същата на посоченото в предизвестието правно основание и било ирелевантно кое лице е подписало същата. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно, валидно и допустимо. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

По реда на проверката, уредена в чл. 269 ГПК, въззивният съд следи служебно за допустимостта на решението и за валидността му - в оспорената част, а по отношение на неговата законосъобразност е ограничен от доводите на страните. Съдът проверява и без довод за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Решението е валидно и допустимо постановено, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, СРС е обсъдил всички събрани в производството 2 доказателства, в тяхната цялост, както и установената въз основа на тях фактическа обстановка, към която въззивния състав препраща, на основание чл. 272 ГПК, като не намира за необходимо да я преповтаря в цялост. Съдът ще обсъди доказателствата, относими към възраженията на страните във въззивното производство.

СРС се е произнесъл по обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал.

1 от ЗЗД.

По делото е отделено за безспорно, а и от доказателствата се установява, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключения трудов договор № 389 от 28.12.2021 г., по силата на което ищецът е заемал при ответника длъжност „камериерка, хотел“ в хотелски комплекс „София Палас Хотел“, че трудовото правотношение е прекратено със Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № 343/27.05.2022 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т 3 от КТ – поради намаляване обема на работа, както и че уговорения срок на предизвестие между страните е от 30 дни.

От представения трудов договор № 389 от 28.12.2021 г. се установява, че ищцата е работила на непълно работно време – 4 часа, съгласно изготвен в дружеството график и с основно трудово възнаграждение в размер на 400 лв. и допълнително възнаграждение в размер на 0,6 % на година стаж по професията. Определеният срок за предизвестие при прекратяване на договора и за двете страни е 30 дни.

От представената и приета като доказателство по делото длъжностна характеристика за длъжност „камериер/камериерка“ при ответника, която е връчена лично на ищцата, се установява, че освен специфичните дейности, свързани с трудовите задачи и задължения за длъжността, могат да й бъдат възлагани и други задачи, присъщи за изпълнение на задълженията. Безспорно е установено, че ищцата изначално не е притежавала предвиденото в длъжностната характеристика образование – „средно“, а същата е с „основно“ образование, видно от отбелязването в сключения трудов договор № 389 от 28.12.2021 г.

По делото е представено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1 т. 3 от КТ, което е връчено лично на ищцата на 27.04.2022 г., видно от което работодателят е отправил на ищцата едномесечно предизвестие за прекратяване на трудовия договор, ссчитано от

28.05.2022 г., като е посочено, че за неспазеното предизвестие, на ищцата ще бъде изплатено обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за месец май 2022 г., съгласно чл. 220, ал. 1 от КТ. Предизвестието е връчено на лично на ищцата на 27.04.2022 г., което обстоятелство същата е удостоверила с подписа си.

Представена е и Заповед №343/27.05.2022 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ, като в нея е отбелязано, че 3 същата е връчена на 27.05.2022 г. и ищцата е положила саморъчен подпис. С подписа си ищцата е удостоверила също, че трудовата й книжка е върната, оформена за срока на договора с ответника.

Представена е извадка от ведомост за заплати за ищцата, ведно с фиш за начислени и изплатени обезщетения, осигурителни вноски и данъчни задължения за месец юни 2022 г., видно от които на ищцата е изплатено обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ.

Видно от представената по делото Заповед № 4/18.04.2022 г., с оглед констатиран намален обем на работа в Хотелски комплекс „София Палас Хотел“, е назначена комисия, която е била натоварена с извършването на подбор между работниците/служителите, заемащи длъжност „камериер, хотел“. Съгласно представения по делото протокол на комисията от 20.04.2022 г., такъв подбор е извършен по съответните критерии, като ищцата е получила най-ниска оценка.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че работодателят не е допуснал формално нарушение на процедурата по прекратяване на трудовия договор на ищцата на основание по чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ.

Фактическият състав на приложеното уволнително основание по чл. 328, ал. 1, т.

3 КТ предполага в цялото или в част от предприятието да е налице намаляване на обема на работа, което дава право на работодателя да прекрати трудовите правоотношения със служители, заемащи длъжности, чиито трудови функции са засегнати от спадналия обем работа, като тежестта за установяване на тези обстоятелства е за работодателя.

Проведено е и пълно и главно доказване от страна на ответника, по възложеното му в тежест установяване на факта, че действително е налице намаляване обема на дейността на работодателя. Същото е доказано посредством представените по делото писмени доказателства - справка за брой реализирани нощувки и брой туристи резервации за периода от 01.10.2021г. до 31.12.2021г. (3866 реализирани нощувки) и за периода от 01.01.2022г. до 31.03.2022г. (3457 реализирани нощувки) – л. 35 до л. 40 от делото, които справки са потвърдени от представената от Столична община информация за платена туристическа такса за посочените периоди (л. 148 от делото), че за първото тримесечие на 2022 г. в сравнение с последното тримесечие на 2021 г. е налице спад на резервациите и реализираните нощувки с 10,6 %, което несъмнено е довело до намаляване обема на работата на работниците, чиито трудови функции са свързани с почистването на стаите и помещенията на хотела, използвани от туристите, каквато е основната работна функция на ищцата. Намаляването на обема на работата е свързано с дейността, в която е била заета ищцата, поради което е обусловило правото на работодателя да прекрати правоотношението й на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ. Следователно обстоятелствата, наложили промяната в щатното разписание на 4 ответника, са налице, както правилно е установил първоинстанционният съд.

Във връзка с възражението на ищцата, че съдът не е обсъдил доводите от писмените бележки, че обжалваната Заповед за уволнение № 343/27.05.2022 г. не съдържа задължителните атрибути на официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК, тъй като в текстовата й част не е посочено името на длъжностното лице, което я е подписало, въззивният съд приема същото за неоснователно.

При спазен срок на предизвестие (както е в случая) съгласно чл. 335, ал. 2, т. 1 КТ, прекратителният ефект спрямо трудовото правоотношение настъпва автоматично, с изтичане на срока на предизвестието. Може въобще да не бъде издадена заповед за прекратяване или друг вид акт, а ако такъв бъде издаден, той има само декларативно значение. При противоречие в основанията по предизвестието и последващата заповед за уволнение, меродавно е вписаното в предизвестието. Различна е хипотезата при неспазен срок на предизвестие по чл. 335, ал. 1, т. 2 КТ. Тогава прекратяването настъпва автоматично с изтичане на съответната част от срока на предизвестието, а заповедта за уволнение има конститутивен характер и поражда самото прекратяване, което настъпва с връчването й на адресата или в посочен от работодателя в самата заповед друг по-късен момент. Във всички случаи, получаването на предизвестието, независимо дали е спазен или не предвиденият за него законен срок, определя правнорелевантния момент, към който се преценява съществуването и надлежното упражняване на потестативното право за едностранно прекратяване, вкл. осъществено ли е основанието за уволнение, спазени ли са допълнителните условия, ако такива са предвидени в закон, осъществена ли е закрилата по чл. 333 КТ и като цяло законността на уволнението, а не към момента, когато настъпват законните му последици.

Потестативното право за едностранно прекратяване на трудов договор от работодателя с предизвестие, поражда действие с достигане до адресата на писменото волеизявление, каквото е предизвестието за прекратяване. Изтичането на определен срок при спазване на цялото предизвестие или сбъдването на условие при неспазване на част от срока на предизвестието са обстоятелства от значение само за настъпване на правните последици на вече упражненото право на работодателя на едностранно прекратяване – чл. 335, ал. 2 КТ (решение № 664/15.11.2010 г., гр. д. 192/90 г., ВКС, IV г. о.; решение № 208/02.05.2012 г., гр. д. 738/11 г., ВКС, IV г. о.; решение № 62/01.04.2014 г., гр. д. 4370/13 г., ВКС, на III г. о.; както и определение № 594/30.06.2017 г., гр. д. 1619/17 г., III г. о.). В този смисъл, според практиката на ВКС, при прекратяване на трудовия договор с отправяне на предизвестие, прекратителният ефект настъпва автоматично, с изтичане на срока на предизвестието (чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ). Няма значение дали работодателят е издал допълнителен акт, как е озаглавил този акт и какво е неговото съдържание. Дори работодателят да е издал уволнителна заповед при изтичане на срока на предизвестието, този му акт има само декларативен характер, тъй като моментът на прекратяването е уреден в самия закон – това е датата, 5 на която изтича срокът на предизвестието. Срокът не зависи от волята на страните, поради което не към момента на изтичането му, а именно към момента на връчване на предизвестието се преценява налице ли са предпоставките за законно извършване на уволнението. В хипотезата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ се връчва предизвестие, а не заповед за уволнение (такава може въобще да не бъде издадена, правоотношението се прекратява с изтичане на срока на предизвестието). В този смисъл и решение № 402/21.10.2011 г. на ВКС по дело № 271/2011 г., IV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Следователно меродавен е моментът на предизвестяване на работника. В настоящия случай връчването на предизвестието е извършено на 27.04.2022 г. и срокът е изтекъл на 27.05.2022 г. Поради тази причина, доводите на ищцата в този смисъл са ирелевантни.