Решение № 32 от 14.02.2022, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 32 гр. София, 14.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева в присъствието на прокурора Ас. Б. Хр. като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211000601303 по описа за 2021 година С присъда № 260128 от 17.09.2021 г. на СГС-НО, 23 състав, постановена по НОХД № 1292/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимият И. Г. Ф. - роден на *** г. в с. ***, община ***, обл. ***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан, работи като *** във фирма „ДЕЛИВЪРИ ЕКСПРЕС“ ООД, живущ гр. ***, ул. „***“ № 4-а, с ЕГН ********** е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 15.08.2017 г. около 17,00 часа в град София, в парцел УПИ XI- 184, ПИ-***, находящ се в град София, на ъгъла на ул.“***“ и бул.“***“, до № 546, в качеството си на Технически ръководителМеханизация Автотранспорт и строителство /назначен с договор от 26.06.2017 г. между „Булкон Транс“ ООД и И.Ф./, причинил на Р. В. О. смърт, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, а именно: на 15.08.2017 г., около 17.00 часа в гр.София, в парцел, находящ се в гр.София, на ъгъла на ул.“***“ и бул.“***“, до № 546, при извършване на запояване на кабели при допир до технически неизправен електрически поялник, намиращ се под напрежение, Р. В. О. е поразен от електрически ток, което довело до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност и бързо настъпване на смърт, при което починал на място. Р. В. О. е назначен във фирма „Строителство и Ремонти 50“ ЕООД на длъжност „Машинист пътностроителни машини“ с трудов договор № 012/17.06.2017 г., пострадалият притежава свидетелство за правоспособност № 6/28.02.2013 г. за машинист на ПСМ, пострадалият е работил на обекта съгласно заповед № 111/17.06.2017 г. на управителя на Строителство и 1

Ремонти 50 ЕООД, като И.Ф. да е нарушил следните разпоредби: т.19 на „Правила общи инструкции по безопасност на труда при работа с ръчни, механични и електрически инструменти“ /документ на Строителство и Ремонти-50 ЕООД и на чл.8 ал.1 на закона за Здравословни и безопасни условия на труд, като е предоставил на работещия Р. В. О. необезопасен електрически поялник, с което е застрашил здравето и безопасността му: в т.19 на „Правила общи инструкции по безопасност на труда при работа с ръчни, механични и електрически инструменти“ е записано „Преди да се предоставят за използуване, ръчните електрически инструменти трябва внимателно да се прегледат и да се изпробват в присъствието на лицето, което ще ги използува“; в чл.8 ал.1 на Закон за безопасни условия на труд е записано “Работното оборудване трябва да е подходящо за извършената работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите“, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.123, ал.1, пр.2, алт.1 от НК.

Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от адвокат А. А. А., повереник на частните обвинители Г. В. О. и Д. В. О., с оплаквания, че е неправилна и незаконосъобразна. Твърди се в жалбата, че отговорността за последиците от технически неизправния поялник, причинил смъртта на Р. В. О., е изцяло за подсъдимия и се основава на задължението му да не предоставя за работа във фирмата, в която работи, опасен електроуред, който не отговаря на изискванията за безопасност. Изтъква се също, че не е следвало И. Г. Ф. да предоставя на пострадалото лице електрически инструмент, за който Р.

В. О. не е имал необходимата квалификация да го използва правилно и безопасно.

Претендира се, че от субективна страна Ф. е извършил деянието по непредпазливост (небрежност), защото не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Предвид гореизложеното подалият жалбата повереник моли на основание чл. 334, т. 3 от НПК да бъде отменена изцяло атакуваната присъда като неправилна и незаконосъобразна и да бъде постановена друга присъда, с която подсъдимият И. Г. Ф. да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 123, ал. 1, пр. 2, алт. 1 от НК.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция повереникът на частните обвинители Г. В.

О. и Д. В. О. - адв. . А. А. - моли да бъде уважена изцяло подадената от тях жалба като бъде отменен първоинстанционният акт и да бъде постановена нова присъда, с която подсъдимият бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Счита, че в настоящото производство се е установила съставомерността на деянието, както и причинноследствената връзка между поведението на подсъдимия и вредоносния резултат. Заявява, че от експертизите се установява, че електроуредът – поялникът, с който е работил пострадалият, не отговаря на никакви технически изисквания за безопасност, както и че поялникът е бил предоставен от подсъдимия, който е знаел в какво състояние е електроуредът, но че въпреки това не го е изтеглил от употреба. Повереникът счита, че поялникът дори е трябвало да бъде изхвърлен, но че това не се е случило. Сочи, че пострадалият О. е използвал електроуреда, но не е знаел в какво техническо състояние е, а 2 че същевременно подсъдимият е имал представа какво е състоянието на този уред и евентуално до какви последици може да доведе неговата употреба, особено в условията, в които се извършвал ремонта - при 40 градуса топлина, пострадалият е трябвало да направи ремонта отдолу под верижната машина, което пък от своя страна го е поставило в невъзможност да използва предпазено облекло. Счита, че в случая са налице всички предпоставки за постановяването на осъдителна присъда и моли да бъде поправен първоинстанционният акт, като бъде отменен и бъде постановен друг, с който подсъдимият да бъде осъден по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание пред апелативния съд прокурорът от САП заявява становище, че доколкото при анализа на събраните по делото доказателства и на изложените от първоинстанционния съд мотиви не би могъл да не се съгласи с изложеното на стр. 12-13 от последните, а именно - че подсъдимият и пострадалият са били назначени в две различни фирми, макар и оперативно ръководени от свидетеля Х., поради което не са установени отношения на субординация и отговорности съгласно обвинението на подсъдимия спрямо пострадалия, жалбата се явява неоснователна. Изтъква също, че в случая такава отговорност относно упражняването на непосредствен и текущ контрол върху работата на пострадалия е имал свидетелят Р. А.. Поради така изложеното участващия прокурор счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена.

В заседанието пред настоящата инстанция защитата на подсъдимия И. Г. Ф. в лицето на адвокат Н. Т. моли да бъде оставена без уважение въззивната жалба на частните обвинители.

Счита, че атакуваната присъда е правилна, законосъобразна и изключително добре обоснована; че в мотивите си СГС съвсем подробно и обстоятелствено се е спрял на всичките въпроси, които са засегнати във въззивната жалба; както и че в мотивите е даден законосъобразен отговор на въпросите какво е било техническото състояние на поялника, каква е причината за смъртта и относно това дали подсъдимият е предоставил поялника, което, според защитника, въобще не отговаря на истината. Твърди, че не отговаря на истината и твърдението в жалбата, че пострадалият не притежава съответната квалификация, като в тази връзка защитникът сочи, че той е имал 3-та степен на квалификация, т.е. че той е квалифициран техник и има право да работи с до 1000 волта ток.

Заявява становище, че от доказателствата и конкретно от разпита на свидетеля Р. Х., който е бил технически ръководител на обекта, се установява, че именно той е бил лицето, упражняващо непосредствен и текущ контрол за спазване на безопасни и здравословни условия на труд на обекта. Сочи, че оттук следва и извода на СГС, че пряко отговорен за изпълнението на нормативните изисквания за тези безопасни условия е бил именно техническият ръководител - свидетелят А.. Поддържа тезата, застъпена и от прокурора от САП, че не са налични данни подсъдимият да е бил ръководител на пострадалия О. или да е изпълнявал някакви функции по отношение на извършваната от О. работа и че по този начин въобще не може да се приеме, че той е субект на престъплението, в което е обвинен.

Акцентира също, че на л.13 от СТЕ е записано, че пострадалият е съумял да наруши почти всички текстове на правилника за безопасност, касаещи работата с ръчни електрофицирани 3 инструменти. С оглед на така изложеното счита, че жалбата е абсолютно необоснована.

Моли да бъде потвърдена първоинстанционната присъда.

В последната си дума пред въззивния съд подсъдимият заявява желанието си присъдата на СГС да бъде потвърдена.

Софийски апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните съображения и след като сам служебно провери правилността на присъдата, намери следното:

Производството пред първата съдебна инстанция е било образувано по внесен от Софийска градска прокуратура в Софийски градски съд обвинителен акт срещу И. Г. Ф. за престъпление по чл. 123 ал.1 пр. 2 алт.1 от НК. В обвинителния акт се претендира, че инкриминираното престъпление е осъществено от И. Г. Ф. на 15.08.2017 г. около 17.00 часа в град София, в парцел УПИ XI-184, ПИ-***, находящ се в град София на ъгъла на ул.“***“ и бул. “***“, до № 546, в качеството си на Технически ръководителМеханизация Автотранспорт и строителство /назначен с договор от 26.06.2017 г. между „Булкон Транс“ ООД и И.Ф./ причинил на Р. В. О. смърт поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник на повишена опасност, а именно:

На 15.08.2017 г., около 17.00 часа в гр.София, в парцел, находящ се в гр.София, на ъгъла на ул.“***“ и бул.“***“, до № 546, при извършване на запояване на кабели при допир до технически неизправен електрически поялник, намиращ се под напрежение, Р. В. О. е поразен от електрически ток, което довело до остра сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност и бързо настъпване на смърт, при което починал на място. Р. В. О. е назначен във фирма „Строителство и Ремонти 50“ ЕООД на длъжност „Машинист пътностроителни машини“ с трудов договор № 012/17.06.2017 г., пострадалият притежава свидетелство за правоспособност № 6/28.02.2013 г. за машинист на ПСМ, пострадалият е работил на обекта съгласно заповед № 111/17.06.2017 г. на управителя на „Строителство и Ремонти 50“ ЕООД, като И.Ф. е нарушил следните разпоредби: т.19 на „Правила общи инструкции по безопасност на труда при работа с ръчни, механични и електрически инструменти“ /документ на „Строителство и Ремонти-50“ ЕООД/ и на чл.8 ал.1 на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, като е предоставил на работещия Р. В. О. необезопасен електрически поялник, с което е застрашил здравето и безопасността му: в т.19 на „Правила общи инструкции по безопасност на труда при работа с ръчни, механични и електрически инструменти“ е записано: „Преди да се предоставят за използуване ръчните електрически инструменти трябва внимателно да се прегледат и да се изпробват в присъствието на лицето, което ще ги използува“; в чл.8 ал.1 на Закон за безопасни условия на труд е записано: “Работното оборудване трябва да е подходящо за извършената работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите“.

Изпълнителното деяние на инкриминираното престъпление може да се осъществи с 4 действие или бездействие, което задължително трябва да е елемент от упражняването на правно-регламентирано занятие или дейност, представляващи източник на повишена опасност и с което да се нарушава норма от действащ нормативен акт, уреждащ правилата за безопасното им упражняване. Нарушението на предписанията на особените правила може да се изразява или в деяние, което пряко въздейства върху пострадалия и по този начин причинява смъртта му, или в деяние, което да въздейства върху условията за безопасното упражняване на занятието или дейността и именно тяхното неблагоприятно изменение да е пряката причина за настъпването на смъртта.