Решение № 62 от 24.02.2020, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№ 62 гр. Пазарджик, 24.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пазарджишки окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина

Трънджиева

ЧЛЕНОВЕ:Венцислав Маратилов

Димитър Бозаджиев при участието на секретаря Галина Младенова , като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 60 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следващите от

Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд Пазарджик , постановено по гр.д.№ 2303 по описа на съда за 2018 година е признато за установено в отношенията между страните, че Ю.Ж.С., ЕГН ********** ***, дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.Л.“ № 114, етаж Мецанин, главница в размер на 568,05 лв. и договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.06.2017 г. до 19.11.2017 г. в размер на 63,34 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, дължими на основание Договор за стоков кредит № 265481 от 19.05.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и Ю.Ж.С. в качеството на кредитополучател, вземанията ,които са прехвърлени от „Банка ДСК“ ЕАД на ищеца по силата на Приложение № 1.1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1092/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, като е отхвърлен иска за договорна (възнаградителна) лихва горницата над 63,34 лв. до пълния предявен размер от 142,21 лв.

Осъден е Ю.Ж.С., ЕГН ********** *** да заплати на

„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.Л.“ № 114, етаж Мецанин, разноски в исковото производство съразмерно на уважената част от иска, както следва: 66,68 лв. държавна такса, 266,69 лв. депозит за особен представител на ответника и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство в размер на 22,22 лв. държавна такса и 44,45 лв. юрисконсултско възнаграждение, също по съразмерност.

Осъден е Ю.Ж.С., ЕГН ********** *** да заплати в полза на Районен съд – Пазарджик възнаграждение за вещо лице в размер на 222,24 лв.

Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

В срок така постановеното решение е обжалвано от адв.Ц. , особен представител на Ю. С.,в частта , с която иска е уважен.

Излага оплаквания за неправилност и незаконосъобразност.

Исковата молба и всички приложения към нея, включително и уведомление от ищеца до ответника Ю.Ж.С. за извършеното прехвърляне на вземанията по Договор за стоков кредит №265481 от 19.05.2017г. от "Банка ДСК" ЕАД на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД били връчени на особен представител на ответника по делото.

Налице било ново основание и нов размер на вземането.Видно от експертизата по делото общия размер на вземането бил 631,39лв. и следвало да се предяви нова искова молба.

Прехвърлянето имало действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня , когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор - чл.99, ал.4 ЗЗД ,а в конкретния случай това не било извършено.

Счита ,че неправилно съдът е приел в конкретната хипотеза ,че е налице редовно уведомяване за извършената цесия.

Самият съд посочил,че е налице противоречива практика по този въпрос.

Моли решението да бъде отменено и иска – отхвърлен.Направено е искане за изменение на решението относно разноските ,представляващи определеното на особения представител възнаграждение.

Изложени са и доводи относно размера на законната лихва ,които са неясни.

Поради неясното изложение относно частта ,в която се обжалва решението ,съдът е дал указания за отстраняване нередовности на жалбата.

В изпълнение на тези указания особения представител е посочил ,че обжалва решението ,в частта , с която предявените искове са уважени и съответно присъдени разноски.Моли в тази част решението да бъде отменено.Отново се излагат доводи евентуално за размера на лихвата , както договорна ,така и законна.

Съобразявайки изложеното в жалбата и направените искания,съдът е постановил определение по реда на чл.248 от ГПК , което не е обжалвано от страните.

В срок е постъпил писмен отговор от „Агенция са събиране на вземанията“ – трето лице помагач на страната на ответника.

Оспорват жалбата и намират решението за правилно.

Считат,че правата по цесията преминават върху цесионера със сключването на договора за прехвърляне на вземането, но това прехвърляне има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, в който му бъде съобщено от предишния кредитор за цесията съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като липсва забрана цедентът да делегира правата си по уведомяване на длъжника за извършената цесия, какъвто бил и конкретния случай.

„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД имала изрично пълномощно от „Банка ДСК" ЕАД и в качеството си на пълномощник на ответника е изпратила уведомление за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД. Кредитополучателя се е задължил по силата на договора да уведоми кредитора за промяна на адреса си и е приел,че при неизпълнение всички уведомления ще се считат за връчени.

Неполучаването на книжата следвало да е в тежест на адресата, доколкото същият с недобросъвестното си поведение се опитва да възпрепятства защитата на законните интереси на кредитора си.След като ответникът се отклонил от задълженията си ,вменени му от закона за гражданската регистрация,то той не следвало да черпи облаги от собственото си неправомерно поведение.

Уведомление за цесия по реда на чл. 99 от ЗЗД било представено и към исковата молба и направено искане съда да връчи същото на ответниците, което действие е възможно и съгласно утвърдената съдебна практика има съответните последици.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника по реда на чл. 47 от ГПК, назначен му е особен представител. С връчването на него ,следвало да се приеме,че е уведомен и ответника.

Позовавайки се и на съдебна практика, ответникът по жалбата аргументира тезата си,че връчването на уведомлението за цесия на особения представител е надлежно и поражда последици.

Ищецът по спора бил положил дължимата грижа и е направил всичко зависещо от него за уведомяването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, поради което било неоснователно, несправедливо и неморално да търпи неблагоприятни последици от неполучаване на уведомленията за цесия, въпреки добросъвестното си поведение. Позовава се на Решение № 40/17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК, и Решение на съда по дело С-327/10 от 17.11.17 г, според което при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника, изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността".

Молят решението да бъде потвърдено и претендират разноски.

Производството е по чл.422 от Граждански процесуален кодекс.

В исковата си молба против Ю. С. ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД твърди, че между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на кредитор и ответника Ю.Ж.С. в качеството на кредитополучател е сключен Договор за стоков кредит № 265481 от 19.05.2017 г., по силата на който кредиторът се е задължил да предостави на ответника стоков кредит в размер на 568,05 лв. за закупуване/заплащане на стоки и/или услуги, продавани от „Технополис България“ ЕАД, а ответникът се е задължил да върне сумата на шест месечни вноски, включващи главница и лихва, пет от които в размер на 105,64 лв., а остатъка в размер на 103,19 лв. Договорът бил сключен при спазване изискванията на ЗПК , а при подписването му на ответника била предоставена цялата необходима информация.

Кредиторът изпълнил задължението си да предостави отпуснатата в заем сума като същата е усвоена чрез безкасово заплащане по сметка на „Технополис България“ ЕАД, а ответникът не е изпълнил задължението си да я върне на кредитора при уговорените условия и е преустановил плащанията на 16.06.2017 г. Непогасената главница по договора била в размер на 568,05 лева.Ответникът дължал и възнаградителна лихва , която възлизала на 142,21 лева,считано от 15.06.2017 година – датата на първата погасителна вноска,мораторна лихва в размер на 28,94 и законна лихва върху главницата/по отношение на последната претенция производството е прекратено/.

На 12.01.2018 г. вземането по договора за заем било прехвърлено от „Банка ДСК“ ЕАД по силата на Приложение № 1.1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 29.09.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД.

По заявление на ищеца била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1092/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

Моли да бъде прието за установено по отношение на ответника съществуването на вземането му ,представляващо главница в размер на 568,05 лв. и договорна (възнаградителна) лихва за периода от 15.06.2017 г. до 19.11.2017 г. в размер на 142,21 лв., ведно със законната лихва от деня на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.Претендира разноски за заповедното и исково производство.

При условията на чл.47 ал.6 от ГПК на ответника е назначен особен представител.

В писмения си отговор особения представител оспорва иска по основание,като счита ,че по отношение на ответника – длъжник не е настъпил ефекта на цесията , тъй като до момента на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК извършената цесия не му е била съобщена.С исковата молба му било връчено уведомление за цесията ,но това не можело да породи ефект , като в хода на производството развива доводите си.

Оспорена е автентичността на подписите на ответника под представените писмени доказателства – договор ,общи условия и погасителен план.

Изложени са и доводи относно недопустимостта на кумулиране на възнаградителна и мораторна лихва,като претенцията за последната е оттеглена.

Поради направеното оспорване е открито производство по реда на чл.193 от ГПК.

В хода на производството е конституирано по негово искане трето лице – помагач на страната на ищеца –„Агенция за събиране на вземания „ ООД – цесионер на същото вземане.

Съдът , като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства , прие за установено следното:

Между Банка ДСК

ЕАД и ответника е сключен Договор за стоков кредит № 265481 от 19.05.2017 г.Банката се е задължила да предостави на кредитополучателя стоков кредит в размер на 568,05 лв. за закупуване на стоки, продавани от „Технополис България“ ЕАД – ХМАRТ НВ-100

8ВТ на стойност 649 лв. , а ответникът се е задължил да върне сумата в срок от 6 месеца, считано от датата на усвояване, съгласно приложения към договора погасителен план, при ГПР в размер на 46,05 % и фиксиран ГЛП в размер на 38,68 %.

Приложен е погасителен план , подписан от страните по договора.

От „Технополис България“ ЕАД е издадена на получателя Ю.С. фактура № ********** от 19.05.2017 г. с предмет ховърборд ХМАRТ НВ-100 SВТ на стойност 649 лв., от които 549 лв. заплатени с ДСК Кредит, а 100 лв. – в брой.

С приемо-предавателен протокол – Приложение 1.1 от 12.01.2018 г. към Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 29.09.2017 г., сключен между „Банка ДСК“ ЕАД в качеството на продавач и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД в качеството на купувач, банката-продавач е прехвърлила на ищцовото дружество вземането по процесния договор . „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощила ищеца да уведоми от негово име всички длъжници по вземанията по кредити, които банката е цедирала (прехвърлила) с Допълнително споразумение, сключено на 10.10.2017 г. между „Банка ДСК“ ЕАД като продавач (цедент) и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД като купувач (цесионер)