Решение № 3694 от 22.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3694 гр. Пловдив, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330121844 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от Л. П. Ц., ЕГН ********** против „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „ Лъчезар Станчев“ №3 / Литекс Тауър/, ет. 10, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 3-то ЗЗД за прогласяване на нищожността на клаузата на чл.6, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ** г. поради противоречие с добрите нрави.

С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за осъждане на Л. П. Ц., ЕГН ********** да заплати на „НЕТКРЕДИТ“ ООД сумата в размер от 1245 лв. – главница, представляваща частична претенция от общо вземане по Договор за потребителски кредит № ** г. в размер на 1 544.47 лева– главница и възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.07.2024 г. до 20.02.2025 г.) ведно с обезщетението за забава по чл.

86 ЗЗД, начислено върху сумата в размер на 1 245.00 лева за периода от депозиране на исковата молба в съда 24.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането Л. П. Ц. твърди, че на 19.06.2024 г. между ищеца в качеството му на „Кредитополучател“ от една страна и ответника „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421, в качеството му на „Кредитор“ от друга страна е сключен Договор за потребителски кредит №***** (накратко „Договорът за заем“) в който е уговорена клауза, уреждаща начисляване на неустойка при непредоставяне на обезпечение, която ищецът счита за нищожна поради противоречието й с добрите нрави. Договорът за заем се сочи, че е сключен при следните условия, а именно:

1,500.00 лева главница; 40.39% лихвен процент; 48.77% годишен процент на разходите; 12 месечен срок за погасяване; 1,848.00 лева - обща сума, дължима от кредитополучателя;

1

Обезпечение поръчител или банкова гаранция.

Съгласно чл. 4 (3) от Договора за заем и т. 3.2.1. от Общите условия ищецът е следвало в срок до края на следващия ден от сключването на Договора за заем да предостави на Кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в общите условия по Договора, а именно: Банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; Гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; Двама поръчители. Като за видовете „обезпечения“ има и съответните изисквания: Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако Кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от Договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на „Неткредит” ООД всички дължими от Кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на ДРУЖЕСТВОТО. Размерът на гаранцията по т.3.2.1 букви „а” и „б” и срока на нейната валидност се посочва, че се определят в договора за потребителски кредит. Поръчители могат да бъдат дееспособни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с Кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на Кредитополучателя, произтичащи от Договора за потребителски кредит при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите.

Поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева брутно месечно възнаграждение. Към датата на сключване на Договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 (тридесет) дни просрочие.

В рамките на срока по т. 3.2.1 поръчителите следва да се явят лично в офис на Дружеството и да предоставят информация за себе си – лични данни и данни, касаещи тяхната кредитоспособност. Ищецът сочи, че въпреки тези на практика невъзможни изисквания, кредиторът си е запазил правото при абсолютно точното им изпълнение отново да не приеме обезпечението и да наложи санкция за това. Съгласно чл. 6 (1) от Договора за заем в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателя ще дължи на Кредитора неустойка в размер на 1,200.00 лв. В процесния случай ищецът сочи, че не е представил подобно обезпечение и въпросната неустойка е начислена към общото задължение по съгласно чл. 6, ал. 2 от Договора за заем. В действителност общата сума, която ищецът следва да върне за използвания финансов ресурс не е описаната в договора сума в размер на 1,848.00 лева, а значително по-голяма – в размер на 3,048.00 лева.

Счита клаузата с която се начисляват допълнителни суми за неустойка при непредоставяне на обезпечение в изключително кратък срок след сключване на договора за заем за нищожна на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Обосновава наличие на правен интерес предявяване на иска.

Счита, че вземането, макар и именувано „неустойка“ няма характер на такава, то е изначало 2 уговорено без да притежава присъщите на неустойката и характеризиращите я като такава функции. Кредиторът го е именувал „неустойка“, за да заобиколи ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, съгласно който разходите за обезщетения не се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Кредиторът си е гарантирал, че ще получи това вземане като е създал прекомерни изисквания, предпоставки за сигурно неизпълнение - осигуряване на поръчители или на банкова гаранция в еднодневен срок. Това вземане се сочи, че е допълнителна и гарантирана за Кредитора икономическа облага, съставляваща печалба за търговеца, скрита под формата на неустойка. Оспорва предвидената „неустойка” да изпълнява обезщетителна функция.

Твърди, че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Сочи, че неустойката е договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и излиза извън присъщата й обезпечителна функция. Оспрова да е налице и санкционната функция на предвидената „неустойка”. Счита, че с въпросната клауза се заобикаля и разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка се сочи, че всъщност обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 ЗПК. Подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва се сочи, че е недопустимо и в този смисъл съдебната практика е константна. По този начин неустойката се отклонява още повече от основните си функции обезпечителна и обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора. Заплащането й представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия, какъвто е настоящият. Счита, че посочената клауза с която се уговаря неустойка при непредоставяне на обезпечение следва да се счита за нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на неустойката спрямо отпуснатите суми. /така и Решение № 156 от 10.02.2022 г. по в. гр. д. № 2858 / 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 321 от 14.03.2023 г. по в. гр. д. № 2416 / 2022 г. на Окръжен съд – Пловдив; Решение № 576 от 19.11.2021 г. по в. гр. д. № 1944 / 2021 г. на Окръжен съд - Пловдив и много други срещу същия ответник относно клаузата за неустойка при непредоставяне на обезпечение/ Моли искът да се уважи. Претендира разноски. Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника по главния иск : Ответникът „Неткредит“ ООД излага подробни съображения за действителност на оспорената клауза. Оспорва твърденията за нищожност на неустоечната клауза, поради нарушаване на добрите нрави, заобикаляне на закона и загуба на обезпечителната й функция. Посочва, че посредством договорената неустойка 3 кредиторът цели именно да обезпечи изпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение и евентуално да обезщети вредите от потенциалното неизпълнение (законен интерес по аргумент от чл. 92, ал.1 ЗЗД). Твърди, че не е налице нито едно от сочените основания за недействителност, като взема становище по всяко от въведените от ищеца основания. Оспорва клаузата да е недействителна поради нарушаване на добрите нрави, като сочи, че следва да се има предвид характера на заема, който не е обезпечен. Посочва, че дружеството не е начислявало неустойка по процесния договор за кредит, както и че липсват конкретни доказателства, от които може да се установи твърдението на ищеца. На основание подробно изложените доводи за действителност на клаузата моли иска да се отхвърли. Ответникът прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде определено по справедливост от съда. Претендира разноски.

„Неткредит“ ООД посочва, че на 19.06.2024 г. между „Неткредит“ ООД, ЕИК 201253421 (като кредитор) и Л. П. Ц. (като кредитополучател) е сключен договор за кредит № *****. В изпълнение на задължението си по чл. 1, ал. 1 във вр. с чл. 2 от договора кредиторът е предоставил заемната сума в размер на 1 500.00 лева посредством системата за плащания на „Изипей“. Съгласно чл. 3 от договор за кредит Л. П. Ц. се е задължила да върне заемната сума ведно с договорената възнаградителна лихва на 12 броя анюитетни (равни) вноски, всяка в размер на 154.00 лева, обхващащи периода от 20.07.2024 г. до 20.06.2025 година.

Твърди, че към настоящия момент Л. П. Ц. е направила само едно плащане за погасяване на задължението по процесния договор в размер на 255.00 лева на 31.07.2024 г. С оглед просрочие по повече от две поредни месечни погасителни вноски, за дружеството сочи, че е налице правен интерес от обявяване на задължението за предсрочно изискуемо на основание т. 8 във вр. с т. 7.2 от договора за кредит като с настоящата искова молба прави нарочно волеизявление в този смисъл, за което ответникът по насрещната претенция да бъде уведомен с връчването на насрещния иск.

Моли ответникът да бъде осъден да заплати дължимите по договора за кредит суми. Заявява частична петенция в размер на 1245 лв.

Л. П. Ц. оспорва да дължи претендираните суми, като излага доводи за недействителност на договора за кредит. Сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита и условията за прилагането му, а съгласно т. 10 - годишния процент на разходите по кредита, както и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.

Счита, че процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, доколкото в документите е налице посочване на лихвен процент, годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя. Твърди, че размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват на действителните такива съобразно поетите от потребителя задължения. В тази връзка сочи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на 4 предоставения кредит, а съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК - „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Твърди, че в случая и без да се ползват специални знания е видно, че доколкото предоставената главница по договора е в размер на 1,500.00 лв., а срокът за връщането й е на 12 месечни вноски от по 254 лева (154 лв. + 100 лв. неустойка), то общата дължима от потребителя сума по договора в случай на непредоставяне на обезпечение в размер от 3,048 лева не съответства на посочените размери на лихвения процент и на годишния процент на разходите. При това положение сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, а в случая размерът е в пъти над допустимото. Счита, че тези уговорки са във вреда на потребителя, не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя, поради което съставляват неравноправни клаузи по смисъла на чл.