Решение № 95 от 03.02.2022, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/ ….02.2022 г., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, в открито съдебно заседание на седeмнадесети януари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ при секретаря

Нина Атанасова изслуша докладваното от съдията Борислав Милачков адм. д. № 1738 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по постъпила жалба от Н.С.Н., ЕГН **********,*** срещу Заповед № 365з-4586/28.07.2021 г., издадена от директора на ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл.

201, ал. 1, т. 1, чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР на Н. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една година“. Процесната заповед се атакува като незаконосъобразна – постановена при допуснати съществени нарушения в хода на проведеното дисциплинарно производство – изтъква, че заповедта е издадена извън рамките на двумесечния срок, установен в чл. 195, ал.1 от ЗМВР, който има преклузивен характер.

Счита, че заповедта е и материално незаконосъобразна, тъй като оспорващият Н. Н. не е извършил нарушението, за извършване на което е ангажирана неговата дисциплинарна отговорност, следователно не са били налице материалните предпоставки за издаването ѝ. Алтернативно се сочи, че при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание не е взета предвид незначителната тежест на нарушението, както и това, че от деянието няма настъпили вредни последици. Поради изложените съборажения моли съда да отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото, за които представя списък.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Счита, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, издадена от компетентен орган, при стриктно спазване процедурата по ЗМВР и при наличието на материалните предпоставки за издаването ѝ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай, че съдът намери жалбата на Н. Н. за основателна.

Административен съд - Варна, след като съобрази доводите на страните и събраните и приети по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна следното:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което е адресат на процесната заповед, поради което разполага с правен интерес да я оспори. Заповедта е връчена срещу подпис лично на оспорващия Н.С.Н. на 29.07.2019 г. в 09,20 ч. видно от саморъчно поставения запис в дъното на документа, копие от който е представено с административната преписка. От изложеното се налага извод, че 14-дневният срок за оспорването ѝ, съгласно чл. 149, ал.

1 от АПК, изтича на 12.08.2021 година. В настоящия случай жалбата е депозирана на 09.08.2021 година в Административен съд – Варна, а не пред органа който я е издал, в отклонение на установеното в чл.152, ал.1 от АПК. Това, обаче, не рефлектира върху нейната допустимост, т.е. същата е допустима и следва да бъде разгледана от съда по същество.

По фактите:

От представената с административната преписка кадрова справка УРИ 365р-25342/ 10.05.2021 г. е видно, че жалбоподателят Н.С.Н. е назначен в системата на МВР, считано от 13.09.2002 г. на длъжност полицай в „Охрана на обществения ред“ /ООР/ към „Охранителна полиция“ при ІІІ-то РПУ – Варна – РЗ „Полиция“ при ОД на МВР- Варна. В периода от 01.06.2006 г. до издаване на процесната заповед е преназначаван на различни длъжности в същото структурно звено на МВР като към датата на издаване на процесната заповед е заемал длъжността старши полицай в група ООР на сектор „Охранителна полиция“ при ІІІ-то РПУ – Варна при ОД на МВР- Варна. От същата справка е видно, че през прослуженото време Н. Н. е награждаван 15 пъти с различни поощрителни награди – „писмена похвала“, „обявяване на благодарност“, „парична награда“ и „индивидуална парична награда“. През същия период е наказван дисциплинарно 7 пъти като прави впечатление, че 6 от дисциплинарните нарушения са извършени от Н. Н. в периода от 2017 г. до 2021 година.

От изложеното в мотивите към оспорената заповед е видно, че на 19.04.2021 г. служителят Н. С. Н. бил на работа по утвърден график с рег. № 439р – 6993/ 22.03.2021 г. като назначен на наряд за охрана на задържани лица – Пост № 2 в ІІІ-то РУ при ОД на МВР – Варна за времето от 19,00 ч. на 19.04.2021 г. до 7,00 ч. на 20.04.2021 година. Около 19,00 ч. на 19.04.2021 г. мл. експерт Н.В.Д– командир на отделение към ІІІ-то РПУ – Варна, забелязал, че явилият се на работа мл. инспектор Н.С.Н. силно лъха на алкохол. Същото забелязали и присъстващите на служебния инструктаж мл. експерт М.Д.М.и мл. инспектор Х. Л. Х.

Предвид това младши експерт Н. Ддокладвал по телефона по установения ред на прекия си началник – старши инспектор С.Ж. Последният разпоредил на Д да организира тестването на Н. Н. за употреба на алкохол. В изпълнение на разпореждането е повикан младши инспектор Р.Д.З.– старши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна. З.доставил в сградата на районното управление необходимия за извършване на тестването Алкотест Дегер модел ARNA № 0170 и го предоставил на мл. инспектор Н. Н. за извършване на теста, но той категорично отказал да направи това. За отказа на Н. да даде проба за алкохол е съставен протокол УРИр- 9465 от 20.04.2021 година.

Малко след това в районното управление пристигнал старши инспектор С. Ж, който, след като се уверил, че Н. Н. действително лъха на алкохол, му разпоредил устно да направи тест за употреба на алкохол. Служителят категорично отказал да изпълни разпореждането на прекия си началник. В обясненията си, дадени в хода на дисциплинарното производство, Н.

С. Н. посочил, че не изпълнил устното разпореждане, тъй като то му се сторило неправилно и тенденциозно спрямо него. Предвид това поискал разпореждането да му бъде дадено в писмен вид. Като уважителна причина за отказа си посочил и това, че към онзи момент имал зъбобол.

Изложените по-горе факти са установяват от сведенията, дадени от ст. инспектор Р. З., от мл. експерт Н. Д. от мл. инспектор Х. Л. Х., дадени в хода на проведената предварителна проверка, които са неразделна част от доказателствата по дисциплинарната преписка. Същите не се оспорват от жалбоподателя Н..

Дисциплинарното производство срещу Н.С.Н. - старши полицай в група ООР на сектор „Охранителна полиция“ при ІІІ-то РПУ – Варна, е образувано със Заповед № 365з-3038 от 01.06.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Варна по повод постъпило писмо УРИ № 439р-12343/ 26.05.2021 г. с предварителни данни за извършено дисциплинарно нарушение от служителя и предложение срещу него да се извърши дисциплинарна проверка по реда на чл.205, ал.2 от ЗМВР. Със заповедта ответникът е определил персоналният състав на дисциплинарно-разследващия орган, както и срокът, в който той следва да приключи работата си – до 18.06.2021 година. Резултатите от проверката са изложени в справка № УРИ 439р-14611/15.06.2021 г., със съдържанието на която, както и със събраните доказателства, Н. Н. е запознат на 16.06.2021 г. в 13,20 ч., видно от саморъчно направения запис и положения от него подпис в дъното на документа. До Директора на ОД на МВР – Варна в качеството му на дисциплинарно-наказващ орган е изпратено писмо УРИ № 439р- 14758/16.06.2021 г. с предложение да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на жалбоподателя Н.С. Н..

След като се запознал с цялата дисциплинарна преписка, дисциплинарно-наказващият орган е приел за доказано, че мл. инспектор Н.С.Н. – старши полицай в група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ при ІІІ-то РУ на ОСД на МВР - Варна на 19.04.2021 г. не изпълнил устно разпореждане на прекия си началник - ст. инспектор С. Ж, да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер, модел ARNA № 0170. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.200, ал.2, т.11, предл. последно от ЗМВР, изразяващо се в „неизпълнение на (…) разпорежданията (…) на преките ръководители“, за извършване на което законът предвижда налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Доколкото обаче е установено, че дисциплинарното нарушение е извършено от служителя в срока на изтърпяване на предходно дисциплинарно наказание – порицание за срок от 6 месеца, считано от 22.01.2021 г., наложено му със Заповед № 439з-17 от 14.01.2021 г. на началника на ІІІ-то РУ – Варна, то при издаване на оспорената Заповед № 365з-4586/28.07.2021 г. ответникът приложил разпоредбата на чл.201, ал.1, т.1 от ЗМВР, с оглед на което наложил на служителя Н. С. Н. дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година.

Екземпляр от заповедта е връчен на Н. С. Н. на 29.07.2021 г., след което е предприето оспорването ѝ по съдебен ред, както вече се посочи по-горе.

По искане на процесуалния представител на ответника пред съда е разпитан свидетелят С И Ж, заемащ длъжността старши инспектор в ІІІ-то РУ при ОД на МВР- Варна и пряк ръководител на жалбоподателя към датата на извършване на дисциплинарното нарушение – 19.04.2021 година. От показанията на свидетеля се установява описаната в заповедта фактическа обстановка, а именно, че на посочените в нея дата и час Н. Н. се е явил на работа около 19,00 ч., за да поеме наряд на Пост № 2 – помещението, в което се настаняват задържаните лица. След като пристигнал в сградата на районното управление и видял Н., се уверил че същият има вид на човек в състояние на алкохолно опиянение – излъчва миризма на алкохол, подпухнал е, лицето и очите му са зачервени. По думите на свидетеля Ж, Н. не за първи път се явявал на работа в такъв вид, във връзка с което са му наложени няколко дисциплинарни наказания. На въпрос на Ж дали е употребил алкохол преди да дойде на работа Н. отговорил отрицателно. Отрицателен отговор получил и на въпроса дали ще даде проба за изследване с техническо средство.

Предвид това му казал, че в качеството на негов пряк началник му разпорежда да даде проба. Н. отказал да изпълни разпореждането. Служителят не бил отстранен от наряд и останал в управлението до края на смяната - 7,00 ч. на 20.04.2021 г., на пост №2, но предвид състоянието му към него на същия пост бил прикрепен колегата му Л. Н. довършил наряда си просто седейки на стола в помещението, без да извършва каквато и да било дейност.

Свидетелят потвърждава, че не е издавал разпореждането в писмен вид, но и не си спомня такова искане да е било отправено към него. В разговора, проведен между двамата, Н. му споделил, че има проблеми със стомаха, поради което преди да дойде на работа е пил вода за уста от популярна марка. На въпрос на процесуалния представител на жалбоподателя свидетелят заявява, че не е забелязал Н. да залита, единствено силната миризма на алкохол в близост до него и подпухналото му лице, както и зачервяването на очите и лицето били възприети от него като индикация за това, че същия се е явил на работа след употреба на алкохол.

По делото е представена и приобщена цялата административна преписка по издаване на оспорения административен акт.

След преценка на събраните доказателства, съдът прави следните правни изводи:

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е

Заповед № 365з-4586/28.07.2021 г. на директора на ОД на МВР Варна, с която на основание чл. 194, ал. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 4, чл. 201, ал. 1, т. 1, чл. 204, т. 3 и чл. 206, ал. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР на младши инспектор Н.С.Н. – старши полицай в група „ООР“ на сектор „Охранителна полиция“ към ІІІ РУ- Варна към ОД на МВР – Варна, е наложено дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“ за срок от една година.