Решение № 284 от 10.03.2026, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 284 гр. Варна, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Караниколов при участието на секретаря Таня Г. Иванова като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно наказателно дело № 20253110204105 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от И. Г. Я., ЕГН **********, срещу НП № СК/2/-10/25.08.2025 г., издадено от Зам. кмета на Община -Варна, с което на основание чл. 23а., ал. 1 от Закона за устройство на черноморското крайбрежие /ЗУЧК/ му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1 000.00 /хиляда/ лв. за извършено нарушение по чл. 15, ал. 3 от ЗУЧК.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност необоснованост на обжалваното наказателното постановление.

1 и

Жалбоподателят твърди, че то е постановено от некомпетентен орган.

Поради изложените доводи се иска отмяна на НП и присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание въззивникът не се явява лично, представлява се от процесуален представител - адв. Т., АК – Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Наказващият орган, редовно призован по делото, ангажира писмено становище и участва по делото чрез надлежно упълномощен процесуален представител- ю.к. А. Р.. Оспорва жалбата и ангажира становище за неоснователност на същата. Моли НП да бъде потвърдено, както и да и бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 15.07.2025 г., около 11: 0 0 ч., служители на Община В арна, сред които и свидетелите Н. К. и Н . К., инспектори в "Строителен контрол" Дирекция УСКОР при Община Варна, по жалба на живущи за извършвана строителна дейност в забранителен период, извършили проверка в КК "Чайка", гр. Варна, по спазването на забраната за извършването на строителна дейност в националните курорти по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври. Проверката извършили на строяща се сграда с подземни гаражи и басейн "********". Строежът се намирал в УПИ ХХХІХ, идентификатор ***, кв. 25, к. к. "Ч. и се изграждал от "****" ООД. В хода на проверката установили, че възложител на същия бил "******" ЕООД.

В хода на проверката било констатирано, че на строителния обект има около двадесет работници извършващи строителна дейност въпреки забраната в чл. 15 от ЗУЧК.

2

При тези констатации, от проверяващите било преценено, че въззивникът е допуснал извършването на строителномонтажните работи въпреки въведеното ограничение от чл. 15, ал. 4 ЗУЧК .

Поради това на място срещу въззивника бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл. 15, ал. 3 от ЗУЧК .

От фактическа страна в АУАН било описано, че той е допуснал извършването на строително-монтажни работи на строеж "********" – жилищна сграда с подземни гаражи и басейн, изразяващи се в монтаж и полагане на армировка. Отбелязано е, че на обекта работят около 20 строителни работници.

В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН не са депозирани писмени възражения.

Поради това било издадено наказателно постановление № СК (2) – 10, в което Заместник кметът на Община Варна възприел изцяло фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на въззивника глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева за нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ЗУЧК, поради това, че е осъществил състава на чл. 23а., ал. 1 ЗУЧК .

В НП е прието, че извършваните от въз. П. дейности съставляват СМР по смисъла на § 5, т. 40 ДР ЗУТ , които не са неотложни аварийноремонтни работи и не попадат в изключението на чл. 15, ал. 4 ЗУЧК , а се извършват при влязла в сила забрана за извършването на строителна дейност в националните курорти по Черноморското крайбрежие в периода от 15 май до 1 октомври, поради което той е нарушил разпоредбата на чл. 15, ал.

3 ЗУЧК.

3

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това съдът приема, че е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При цялостна проверка на НП от правна страна съдът констатира следното: АУАН и НП са съставени в сроковете по чл. 34 и чл. 52 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 47 и чл. 57 от ЗАНН.

Съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗУЧК актовете за установяване на нарушенията по този закон, освен ако в закон е предвидено друго, се съставят от длъжностни лица от съответните общински администрации, определени от кмета на общината.

В случая отговорността на въззивника е била ангажирана за нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУЧК , за това, че на посочените в НП дата, място и час, е извършвал строително-монтажни работи, изразяващи се в полагане на армировка. Според ал. 3 на чл. 15 ЗУЧК , в случай че общинският съвет не приеме решение в срока по ал. 1, извършването на строителни и монтажни работи в курортните територии на населените места, курортите, курортните комплекси, ваканционните селища (вилни и туристически селища) и къмпингите по Черноморското крайбрежие се забранява от 15 май до 1 октомври. Изключение от забраните по ал. 1, 2 и 3 се допуска само за неотложни аварийно-ремонтни работи и геозащитни мерки и дейности - чл.

4

15, ал. 4 ЗУЧК.

В хода на производството са приложени писма в който се сочи необходимостта от наложително продължаване на укрепителните и спомагателните строително-монтажни работи на обекта. Видно от приложеното по административната преписка писмо с рег. № АУ104662BH_006BH от 23.06.2025 г. Директор на дирекция "УСКОР" е дадено разпореждане за изпълнение на препоръките от инженерногеоложкото становище, свързани с обезопА. ване на изкопа. Дадени са препоръки за укрепване и обезопА. ване на второстепенни улици - общинска публична собственост с идентификационни номера *** и ***, за да се осъществява безопасно придвижване по тях както на пешеходци, така и на моторни превозни средства.

В хода на съдебното следствие баха разпитани свидетелите Н. К. и Н.

К., които пряко са възприели дейностите, посочени в акта за установяване на административното нарушение, лично. Те сочат, че към момента на установяване на нарушението плоча "кота нула" не е била изградена, а в имота са се извършвали армировачни дейности. Безспорно полагането на армировка попада в обхвата на понятието "строителни и монтажни" работи по смисъла на § 5, т. 40 ДР ЗУТ , което обаче не е пречка тези дейности да попадат в обхвата на изключението по чл. 15, ал. 4 ЗУЧК – каквато проверка и обосновка АНО не е направил при издаване на наказателното постановление.

В случая такава преценка безспорно е била дължима предвид приложените по преписката уведомително писмо рег.

№АУ104662BH_005BH/13.06.2025 г., уведомително писмо препоръки рег. № АУ104662BH_006BH/23.06.2025 г. и становището от м. 06. 2025 г. относно устойчивостта на откоса на строителен изкоп в ПИ *** по плана на к. к. Чайка.

В съставения АУАН описанието на нарушението е бланкетно, а в наказателното постановление без всякаква обосновка и мотиви е прието, че 5 извършваните СМР не са неотложни аварийно-ремонтни работи.

Неправилно АНО приема, че определянето на длъжността и работодателя на санкционираното лице са от съществено значение за ангажиране на отговорността му. Изначално отговорността на ответника неправилно е била ангажирана за нарушение на чл. 15, ал. 3 ЗУЧК , т. к. същият не може да е субект на административното нарушение по чл. 15 от ЗУЧК.

Вярно е, че от разпоредбата на чл. 23а., ал. 1 ЗУЧК принципно може да се изведе извод, че същата предвижда налагане на глоба и имуществена санкция за всеки, който наруши разпоредбите на чл. 15 ЗУЧК, но в контекста на забраната за извършване на строителни и монтажни работи, и на дефинициите по § 5, т. 38 и т. 40 ЗУТ, при преценката за административнонаказателно отговорните лица, следва да държи сметка кои са лицата, които изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват строежите.

Съгласно чл. 160, ал. 1 ЗУТ , участници в процеса на строителството са възложителят, строителят, проектантът, консултантът, физическото лице, упражняващо технически контрол за част "Конструктивна", техническият ръководител и доставчикът на машини, съоръжения и технологично оборудване. По арг. от чл. 161, ал. 1 и чл. 163, ал. 1 ЗУТ , изпълнението на условията по чл. 148, ал. 9, т. 2 ЗУТ , свързани със започването и изпълнението на строежа, е задължение, съответно на възложителя и на строителя. Видно от РС № 149/28.10.2024 г. възложител на строежа е "*******" ЕООД. Безспорно е установено, че изпълнител на строежа е "********" ООД, като в т. 14 от условията по РС № 149/28.10.2024 г., изрично е посочено, че на основание чл.

15 ЗУЧК се забранява извършването на строителни и монтажни работи на територията на к. к. "Чайка" в периода от 15. 05. до 01. 10. на текущата година.

При така цитираната норма съдът приема че, процесното нарушение не е осъществено по инициатива на наказаното лице, а резултат от дейността на възложителя или на изпълнителя на строежа, поради което лицето, което фактически е извършало дейностите, не следва да бъде санкционирано на 6 основание чл. 23а. ЗУЧК.

В случая за нарушена е посочена нормата на чл. 15, ал. 3 от ЗУЧК , а за приложима санкционна – нормата на чл. 23а, ал. 1 от ЗУЧК , в която санкционна норма липсва предвидена от законодателя възможност за ангажиране на административнонаказателната отговорност на допустителите.

В контекста на съставомерните признаци и специфичния характер на нарушението по чл. 15, ал. 3 ЗУЧК и личността на нарушителя, настоящият състав намира, че за него извършването на нарушение не е било очевидно.

Съдът намира, че вмененото с НП нарушението не е доказано по безспорен и категоричен начин. Отговорността на въззивника е ангажирана на основание чл. 23а от ЗУЧК, който предвижда, че за нарушение разпоредбата на чл. 15, се наказва с "глоба" в размер от 1 000 до 10 000 лв. или с "имуществена санкция" в размер от 10 000 /десет хиляди/ до 50 000 /петдесет хиляди/ лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

С оглед всичко горепосочено, съдът намира, че НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно./ КАНД № 44/2026 г. на АС – Варна/.

С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. При този изход на делото и с оглед направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН следва Община Варна, следва да бъде 7 осъдена да заплати на адвокат Д. Т. от АК-Варна, сумата от 204.52 евро (400 лева), представляваща адвокатско възнаграждение. Видно от договора за правна защита и съдействие сключен между жалбоподателя И. Я. и адвокат Т., не е било договорено възнаграждение на последната, поради това, че е договорена безплатна защита на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата.

Съгласно тази разпоредба, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица, като при уважаване на претенцията се дължи на адвоката възнаграждение, дължимо от другата страна в определен от съда размер, който обаче не може да е по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА .

Според чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер възнаграждението е