Решение № 252 от 02.06.2026, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Русе, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян П. Войков при участието на секретаря Ралица С. Костадинова като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно наказателно дело № 20264520200181 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Ю. А., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, **********, чрез адв. П. М. от АК – Русе със съдебен адрес гр. Русе, ул.

„Църковна независимост“ № 1, вх. „В“, против Наказателно постановление № 26-3393-000009/14.01.2026 г. на началник на Сектор във Второ РУ към ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя му са му наложени казания „глоба“ в размер на 255,65 евро (500,01 лв.) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл.

140, ал. 1 ЗДвП.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление незаконосъобразно. Управляваното МПС не е негова собственост и не е знаел, че регистрацията му е била прекратена и това можело да се потвърди и от собственика му. Наказващият орган неправилно неприложил чл. 28 ЗАНН.

Моли за отмяната на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, за него се явява адв. П. М. от АК – Русе, който поддържа жалбата, моли същата да бъде уважена като излага пространни съображения, както и претендира да 1 бъдат присъдени в полза на жалбоподателя сторените от него разноски по производството.

Административнонаказващият орган – началникът на сектор във Второ РУ при ОД МВР – Русе, редовно призован, не се явява, и не се представлява.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 26.01.2026 г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на нарушителя на 14.01.2026 г., поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата се явява ОСНОВАТЕЛНА.

Наказателно постановление № 26-3393-000009/14.01.2026 г. на началника на сектор във Второ РУ при ОД МВР – Русе, е издадено против Т.

Ю. А. за това, че на 19.10.2025 г., около 15,15 ч., в гр. Русе, на ул. „Потсдам“ до № 1, управлявал лек автомобил марка „Ауди“, модел „ТТ“, с рег. № ******, собственост на св. И. С. Л., който не бил регистриран по надлежния ред, тъй като това МПС било със служебно прекратена регистрация на 24.09.2025 г. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд за липса на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

От приобщените по делото гласни и писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 19.10.2025 г., около 15,15 ч., полицейските служители на Второ РУ при ОД МВР – Русе – св. М. А. и Ц. С., извършвали обход в гр. Русе по ул.

„Потсдам“ със служебен автомобил. Те забелязали движението на лек автомобил марка „Ауди“, модел „ТТ“, с рег. № ******. Направило им впечатление, че след като водачът му ги е забелязал, е свил внезапно в намиращата се наблизо автомивка и това поведение се сторило подозрително на полицейските служители, поради което решили да му извършат проверка.

Те спрели до автомобила и се легитимирали пред водача, когото установили като жалб. Т. А.. До него на предната дясна пасажерска седалка се возил собственикът на автомобила „Ауди“ – св. И. С. Л.. Полицейските служители установили, че управлявания от жалб. А. лек автомобил „Ауди“ бил със служебно прекратена регистрация, считано от 24.09.2025 г., поради получено уведомление в Сектор „Пътна полиция“ за прекратяване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Св. А. съставила 2

АУАН срещу жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Тази фактическа обстановка не е спорна между страните, като спорно е само приложението на материалния закон и дали така описаното в АУАН и НП изпълва от обективна и субективна страна състава на визираното административно нарушение. Поради тези обстоятелства не е необходимо за съдебният състав да излага подробни мотиви на основание чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК, защото не са налице доказателства, които да си противоречат.

Актът и наказателното постановление са съставени при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти, нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице.

Съставът на нарушението по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП предписва административнонаказателна отговорност за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Именно такова МПС действително е управлявал жалб. Т. А., защото от доказателствата по делото се установява, че поради неплатена вноска по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и уведомление до Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе е била прекратена регистрацията на управлявания от жалб. А. лек автомобил марка „Ауди“, модел „ТТ“, с рег. № ******, макар и последният да е бил с поставени на съответните места регистрационни табели.

Жалбоподателят действително и непротиворечиво се установява да е управлявал този лек автомобил и е имал качеството на „водач“ по смисъла на § 6, т. 25 от ДР ЗДвП. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/05.04.2023 г. по т.д. № 3/2022 г. на ОСС на ВКС и ВАС не се наказва с предвиденото в чл.

175, ал. 3 ЗДвП водач, който управлява моторно превозно средство, чиято 3 регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Действително сегашната редакция на чл. 143, ал. 10 ЗДвП не предвижда задължение на службите за пътен контрол и регистрация на ППС да уведомяват собствениците за прекратената регистрация, като не е уредено изобщо дали за администрацията важи такова задължение. Тази празнота обаче е преодоляна със задължението на администрацията да уведоми собственика в случаите, когато регистрацията на ППС бъде прекратена, поради получено уведомление от Гаранционния фонд за прекратен застрахователен договор, като това следва пряко от текста на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно цитираното Тълкувателно постановление следва да бъде доказана и вината за извършеното административно нарушение, която не се презумира. В настоящия случай липсват доказателства собственикът – св. Л., да е бил уведомяван, а щом той не е бил уведомен, то обективно и жалб. А. не е могъл да бъде осведомен за прекратяването, защото той се явява трето лице, което само управлява автомобила, но би понесло евентуална отговорност по чл. 638, ал. 3 КЗ, но не и такава за нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, защото и регистрационните табели на автомобила са се намирали на обозначените за това места и не е могъл по какъвто и да е друг начин, например чрез публичен регистър, да се осведоми за липсата на регистрация на превозното средство.

Безспорно като форма на вината за осъществяване на административно нарушение не се изисква само пряк умисъл съгласно текста на чл. 7 ЗАНН, но за да бъде едно деяние осъществено при форма на вината небрежност, то деецът следва да е имал задължение да се осведоми и да е могъл да стори това. Тези обстоятелства не са налице при жалб. А.. Колкото до самонадеяността като форма на непредпазливост – деецът следва да съзнава конкретните обстоятелства, които водят до извършване на нарушението, а жалбоподателят А. не ги е знаел. Жалбоподателят в този смисъл е бил длъжен да не управлява дерегистрирано МПС, но не е могъл да узнае за този факт, което изключва и небрежността като форма на вината, при която деецът не е съзнавал наличието на възможност да настъпи визираното съставомерно 4 деяние. При това положение деянието се явява несъставомерно от субективна страна, поради което съдът приема, че същото не е извършено виновно от жалбоподателя и неговото поведение не съставлява административно нарушение.

При тези обстоятелства съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото жалбоподателят има право да му бъдат присъдени сторените в хода на производството разноски, като е направил искане да му бъдат присъдени разноски в размер на 200 евро за оказаната правна защита и съдействие съгласно сключена с процесуалния му представител договор. Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за ВАР минималното адвокатско възнаграждение за делата с материален интерес до 1 000 лв. е 400 лв. Измеримият материален интерес в настоящото производство е 500 лв., доколкото такова е паричното наказание, което е наложено на жалбоподателя. Налице е и кумулативно предвидено наказание в размер на 6 месеца, което, също оказва роля във формиране на обжалваемия интерес, който е един от критериите, засегнати в чл. 36, ал. 3, т. 2 ЗАдв, които следва да се използват като преценка за определяне прекомерността на адвокатското възнаграждение. Видно от приложения договор за правна защита и съдействие договореното възнаграждение е в размера на минималното такова съобразно материалния интерес. От друга страна възражението за намаляване на разноските на жалбоподателя е направено в условията на евентуалност със съпроводителното писмо.

Последното обаче не изхожда от наказващия орган – началника на сектор във Второ РУ при ОД МВР – Русе, а от началника на районното управление, който най-вероятно е висшестоящ на наказващия орган, но не е процесуално легитимиран да направи такова възражение, тъй като не е участник в процеса.

При това положение съдът не счита, че следва да редуцира разноските на жалбоподателя и следва да ги присъди в пълен размер.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-3393-000009/14.01.2026 г. на началник на Сектор във Второ РУ към ОД МВР – Русе, с което на Т. Ю. А., ЕГН: **********, с адрес гр. Русе, **********, са му наложени казания 5

„глоба“ в размер на 255,65 евро (500,01 лв.) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

ОСЪЖДА Областната дирекция на МВР – Русе, със седалище в гр.

Русе, бул. „Ген. Скобелев“ № 49, ДА ЗАПЛАТИ на Т. Ю. А., ЕГН:

**********, с адрес гр. Русе, **********, сумата от 200 евро – разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд – Русе.

Съдия при Районен съд – Русе: _______________________ 6