Определение № 2659 от 03.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2659 гр. София, 03.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно частно гражданско дело № 20251100511430 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 и сл. ГПК.

Същото е образувано по частна жалба вх. № 324976/07.10.2025 г. на Н.

Н. А., чрез адв. М. срещу определение 40 150/29.09.2025 г., постановено от СРС, 89 състав по гр.д. 32 981/25 г., с което е оставена без разглеждане молбата й с правно основание чл. 530 от ГПК вр. с чл. 59 от ЗН и е прекратено производството по делото като недопустимо. В частната жалба са наведени твърдения за неправилност на обжалвания съдебен акт и искане за неговата отмяна.

Съдът, като взе предвид съображенията, изложени в частната жалба и данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е депозирана в срок и от лице с наличен правен интерес.

Предвид което настоящият съдебен състав намира, че същата е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д. 32 981/25 г. по описа на СРС, 89 състав е инициирано с Молба от настоящия частен жалбоподател за освобождаване на назначен управител на незаето наследство на д-р Л.О.. В молбата са наведени твърдения, че молителката и починалия са живели в условията на съпружеско съжителство в продължение на близо 10 години. След смъртта на Опсомер, били постановени две съдебни решения за прекратяване на търговски дружества на починалия като за ликвидатор на едното бил определен адв. М., 1 а на другото адв. С.П.. С решение на СРС, 57 състав било издадено европейско удостоверение за наследството на Л.О. респ. последващо издадено съдебно удостоверение по решението, че са вписани откази на всички негови наследници. Твърди се, че ликвидатора – адв. М. открил в документацията на дружеството, на което бил назначен за ликвидатор завещание от 04.08.2021 г. на Опсомер, което впоследствие било обявено от нотариус Д.. Соченото завещание предавало всички движими вещи, включващи парични средства, дружествена дялове и други на молителката със задължение да предаде сума в размер на 100 000 евро на Н. А.. Твърди се, че на 09.05.2025 г. с решение 8296 на СРС, 37 състав, по ч.гр.д. 21382/25 г. и на основание чл. 59 от ЗН за управител на незаетото наследство бил назначен адв. В.П.Г., което обаче вече било заето от наследника по завещание – молителката. При тези твърдения е заявено искане до СРС да бъде постановено решение, с което да бъде освободен адв. В.Г. като управител на незаето наследство на д-р Л.О..

С обжалваното определение 40 150/29.09.2025 г., СРС, 89 състав е счел производството за процесуално недопустимо поради липсата на правен интерес на молителя, поради което е прекратил производството по делото и е оставил без разглеждане молбата на същия.

Видно от данните по делото, починалият Опсомер е оставил като наследници по закон, призовани към наследяване, преживяла съпруга и петима низходящи от първи ред, всички вписали откази от наследството му.

Видно от данните по делото низходящите на наследодателя – Л.-С.О. и Ш.Л.О. са родени на 22.08.2012 г. т.е. същите са непълнолетни. В тази връзка и съобразно задължителните указания, дадени с ТР 1/21 г. от 23.01.2024 г. на ОСГК на ВКС е недопустимо непълнолетно дете да извърши отказ от наследство. Ако законният представител на малолетно дете, респ. непълнолетно дете със съгласието на попечителя си, не желае да приеме наследството по опис, вкл. и при изрично даден срок по чл. 51 ЗН, това е правомерно поведение, чрез което на детето се осигурява възможност след навършване на пълнолетие лично да изяви волята си дали приема или се отказва от наследството. За правата на детето наследството остава незаето.

Формата по чл. 61, ал. 2 ЗН се прилага както за малолетните, така и за непълнолетните деца като във всички случаи на спорове относно наследствени права и задължения, към наследяването на които е призовано 2 ненавършило пълнолетие дете, ако не се установи чрез вписванията в книгата по чл. 49, ал. 1 ЗН, че детето е станало наследник чрез приемане на наследството по опис, съдът служебно (ако детето е ищец в исковото производство) или по искане на ищеца (ако детето е ответник) и след като е дал съответните указания на ищеца, назначава управител на незаетото от детето наследство. Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗН управител на наследството се назначава и в случай, че е известен призования към наследяване, както и неговото местоживеене, но той не е поел управлението на наследственото имущество. Именно такава е хипотезата, когато ненавършилото пълнолетие дете не е приело наследството по опис. Съгласно чл. 59, ал. 2, изр. второ ЗН управителят на незаето наследство предявява и отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения. Той действа като представител на бъдещия наследник, който ще бъде определен едва след приемане на наследството, като може да бъде както призовано към наследяване при откриване на наследството лице, така и наследник от последващ ред при извършен отказ от наследство от това лице. Във всички случаи извършените от или спрямо управителя правни действия, обвързват именно лицето, което ще стане наследник с приемане на наследството. В хипотезата на незаето наследство кредиторите на наследството установяват вземането си спрямо представляващия незаетото наследство управител / определение 6013/23.12.2025 г. по к.ч.гр. дело 4109/25 г. на Второ ГО на ВКС/. Заветникът – молител, настоящ частен жалбоподател, не е наследник, призован към наследяване, а е особен кредитор на наследството /решение 165/19.10.2015 г. по гр.д. 2185/2015 г. на ВКС, Първо ГО/ и като такъв може да защити правата си чрез разделяне на имуществото на наследодателя от имуществото на наследника по реда на чл. 67 ал.1 от ЗН или да иска изпълнение от управителя на незаето наследство по реда на чл. 59 ал.2 от ЗН.

Поради което нито е легитимиран да иска освобождаване на управител на незаето наследство, нито има правен интерес от същото.

По така изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение на СРС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение 40 150/29.09.2025 г., постановено от СРС, 89 състав по гр.д. 32 981/25 г.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в седмичен срок от връчване на препис до молителя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4