Решение № 393 от 24.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. София, 24.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д.Д. при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА като разгледа докладваното от Д.Д. Административно наказателно дело № 20221110216378 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН

Образувано е по жалба на С. С. А. против Наказателно постановление № 22-4332019599/05.10.2022 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл.

175, ал. 3, пр. 1 ЗДП на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП. Били му отнети и 10 контролни точки.

НП е обжалвано от санкционираното лице. В жалбата си оспорва наказателното постановление, с доводи за субективна несъставомерност. Моли за отмяната му.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява и се представлява.

Поддържа жалбата, по изложените в нея съображения. Претендира деловодни разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.07.2022 г., около 14:11 ч. жалбоподателят А. управлявал товарен автомобил *** (собственост на ***) в гр. София, по бул. „Ломско шосе”, с посока на движение от ул.

„Околовръстен път“ към с. Волуяк. При рутинна проверка, от страна на служители при ОППСДВР било установено, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДП.

1

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на свидетеля И. Б.; постановление на СРП; АУАН; НП; картон на водач; заповеди за компетентност; справка ОПП-СДВР.

Характерна за тази категория административни нарушения е липсата на голям брой доказателства – обикновено това са показанията на проверяващите органи-очевидци на деянието и писмени доказателства, касаещи компетентността на органите и данни за предходни нарушения на жалбоподателя. В конкретния случай, налице са доказателства за служебна дерегистрация, както и за липса на уведомяване на собственика-праводател за цитираното обстоятелство.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това, последната е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.

По приложението на процесуалния закон

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.

314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.

107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН е издаден от компетентен орган; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

Налице е редовна процедура по връчването на НП на жалбоподателя, но и по правило това обстоятелство има отношение единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.

По приложението на материалния закон

НП е незаконосъобразно, от материалноправна гледна точка.

От обективна страна, налице са данни за служебно дерегистриран автомобил, като е доказан и фактът на управлението му. От друга страна, обаче, в постъпилата справка няма данни собственикът да е уведомяван за предприетите действия по служебна дерегистрация (т. е. до този момент той би могъл да е наясно единствено с обстоятелството, че периодът на застрахователно покритие е изтекъл), респективно – да е бил в състояние да уведоми ползвателя С. А. за цитираното обстоятелство. Това обстоятелство има пряко отношение към субективната страна на 2 изпълнителното деяние (касае се за отговорност на физическо лице, т. е. за релевантен въпрос), поради което и доколкото задължение на наказващия орган е да докаже тезата си (в този смисъл Решение № 3115/10.05.2013 г. по а.д. № 863/2013 г., VI кас. с-в., Решение № 4292/27.06.2013 г. по а. д. № 4340/2013 г. , II кас. с-в, Решение от 29.06.2009 г. по к .н.а.х.д. № 2821/2009 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5485/2008 г. , II кас. с-в, Решение от 20.12.2008 г. по к.н.а.х.д. № 6110/2008 г., XII кас. с-в, Решение от 07.11.2008 г. по к .н.а.х.д. № 5488/2008 г. , II кас. с-в, Решение № 202/09.01.2013 г. по а. д. № 8671/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 2659/22.04.2013 г. по а. д. № 11623/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3607/27.05.2013 г. по а. д. № 2655/2013 г. , X кас. с-в, Решение № 3670/29.05.2013 г. по а. д. № 2059/2013 г. , V кас. с-в, Решение № 3138/10.05.2013 г. по а. д. № 11616/2012 г. , V кас. с-в и редица други. В тази насока е и застъпеното от АССГ принципно становище, че всяка страна следва да докаже ползващите я обстоятелства: Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 4913/2009 г. , XII кас. с-в, Решение № 6959/15.12.2012 г. по адм. д. № 6963/2012 г. , II кас. с-в, Решение от 2009 г. по к.н.а.д № 6429/2009 г. , XII кас. с-в, Решение № 4793/12.07.2013 г. по адм. д. № 5987/2012 г. , V кас. с-в, Решение № 5192/24.07.2013 г. по а. д. № 176/2013 г. , XIV кас. с-в и др), то и обвинителната теза, касателно субективната страна на изпълнителното деяние, остава недоказана, респективно – възражението от жалбата се явява основателно.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че жалбата срещу атакуваното наказателно постановление, в частта относно отнетите контролни точки, е недопустима. И теорията, и практиката са категорични, по отношение на изискването за законоустановеност на нарушенията и наказанията, т. е. нарушения и наказания са само тези, посочени в закона.

Административните наказания са numerus clausus изброени в разпоредбата на чл. 13 ЗАНН и отнемането на контролни точки не е сред тях. Системата на контролните точки е средство за контрол, от страна на Пътна полиция, върху изрядното поведение на водачите на МПС, но отнемането им няма санкционен характер, по смисъла на ЗАНН, а има характер на административна мярка, не – на наказание. В допълнение, чл. 2, ал. 1 ЗАНН регламентира, че наказанията се определят само със закон или указ, а точковата система, съгласно чл. 157, ал. 3 ЗДП, се регламентира с наредба.

По разноските

С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, както и предвид наличието на изрична претенция за присъждане, въззиваемата страна следва да поеме тежестта на деловодните разноски на насрещната.

По изложените съображения съдът приема, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-019599/05.10.2022 г., издадено от началник на група при ОПП-СДВР, с което, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДП, на С. С. А. била наложена глоба, в размер на 200 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДП.

3

ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, СДВР да заплати на С. С. А., ЕГН ********** сумата от 300 (триста) лева – деловодни разноски.

Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4