Решение № 97 от 26.10.2026, Районен съд - Берковица

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. Берковица, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20261610200028 по описа за 2026 година Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на М. И. А. против Наказателно постановление № .....г. на Началник сектор в ОД МВР, сектор ПП Монтана, с което на жалбоподателя са наложени глоби в общ размер на 255.65 евро, от които – 153.39 евро на основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП и 102.26 евро на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят оспорва констатациите в акта, като поддържа, че не е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Поддържа, че не е установено авторството на извършените нарушения и че именно той е ударил мантинелата и е причинил материални щети. Твърди, че му било прилошало, получил световъртеж и се ударил в мантинелата, поради което не е могъл да спре и извършеното не може да му се вмени във вина. Не е подал сигнал, тъй като си бил забравил телефона.

Поддържа се, че разпоредбата да се сигнализират органите на КАТ и да се изчака на място е в случаите, когато при произшествието са пострадали хора, като правната квалификация на нарушението е посочена в чл. 123, ал.2 от 1

ЗДвП. Има разминаване във фактическата обстановка и правната квалификация като нарушението е описано като нарушение по чл. 123, ал.2 от ЗДвП, а правната квалификация е по чл. 123, ал.1 от ЗДвП, което е съществено нарушение на административните правила. Освен това на лицето М. И. А. със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № .... г., издадено от сектор Пътна полиция при ОДМВР гр. Монтана е наложена глоба в размер на 100 лева и отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок от три месеца. По този начин за едно и също нарушение жалбоподателят е наказан два пъти едно и също наказание, а именно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство за срок от три месеца с два различни по своя характер административни актове.

В проведените съдебни заседания жалбоподателят не се яви нито лично, нито чрез упълномощения му процесуален представител и не изрази становище.

Административнонаказващият постановление е законосъобразно. орган поддържа, че наказателното

По делото са събрани писмени и гласни доказателства.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима.

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

От приобщените писмени доказателства по административнонаказателната преписка, както и от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства се установи следното:

С Наказателно постановление № 25-0996-001773 от 15.01.2026 г. /л. 16, както и л. 46-47 от делото/, издадено от Началник сектор в ОД МВР, сектор ПП Монтана, административнонаказващият орган е приел за установено от фактическа страна следното:

2

На 22.12.2025 г. в 15:05 часа по път III-812, с посока на движение от гр. В. към с. С., жалбоподателят – М. И. А. управлява лек а-л ....с рег. № ...., като в района на км 16+000 при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя (ляв завой) и състоянието на пътната настилка (мокра), излизайки от завоя се поднася, губи контрол над управляваното от него МПС и излиза вдясно по посоката си на движение извън платното за движение блъскайки се в метална еластична ограда (мантинела), с което се реализира ПТП с мат. щети. След реализираното ПТП, водачът не спира и не остава на място за установяване последиците от него и продължава движението си с а-ла в посока към с.

Стояново, като около 15:15ч. водачът е спрян с автомобила и установен от служители на РУ Вършец, в района на км около 18+200 на път III-812. Същият е изпробван за употребата на алкохол с техн. ср-во "Алкотест 7510" в 16:38ч. на 22.12.2025 г. в присъствието на служители от АП към РУ-Вършец, като пробата е отрицателна.

При така възприетата фактическа обстановка административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят е извършил следните нарушения, а именно:

1. Водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, състоянието на пътя и на ПС, превозвания товар, условията на препятствие, видимост, характера и интензивността на движение и не спира пред предвидимо ПТП, с което виновно е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 153.39 евро, както и

2. Не спира и не установява последиците от ПТП, с което виновно е нарушил чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 102.26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

На 22.12.2025 г. е съставен АУАН серия .... /л. 17 делото/ въз основа, на който е издадено обжалваното наказателно постановление № .....г. /л. 16 от делото/.

По настоящото съдебно производство е разпитан актосъставителят на АУАН – И. Б. И., който потвърждава изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка.

За реализираното ПТП е съставен Протокол за ПТП №..... /л. 48/, подписан без възражения от нарушителя, който също е в подкрепа на посоченото в АУАН и НП.

3

Приобщено е и сведение от жалбоподателя /л. 23/, в което признава, че пътувайки от В. до О. се е завъртял на ляв завой, при което се е ударил в мантинела и не е спрял на първата, а на третата отбивка след реализиране на ПТП-то.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбата е частично основателна, като съображенията на настоящия съдебен състав са следните:

По делото не се събраха доказателства, които да опровергаят описаната в АУАН фактическа обстановка.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Тоест по силата на закона АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното, като в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Нещо повече, самият жалбоподател е подписал АУАН с изричното отбелязване, че няма възражения, като такива не е подал и в срока по чл.44 от ЗАНН, което на практика е признание и съгласяване с отговорността, с която е ангажиран и за какво точно поведение.

Не само, че не се събраха доказателства, които да оборят АУАН, но и от показанията на разпитания по делото свидетел И. Б. И. се потвърди, че на посочената в АУАН дата жалбоподателят е реализирал ПТП с материални щети – по метална еластична ограда /мантинела/, като е напуснал местопроизшествието.

Описаната в АУАН фактическа обстановка се потвърждава и от Протокол за ПТП № ...../л. 48/, който е също е подписан без възражения от жалбоподателя. Протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ, който има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ, доколкото в случая същият е съставен след посещение на място от съставилото го лице, което се потвърди от показанията на разпитания по делото свидетел.

Сам жалбоподателят в приобщеното сведение /л. 23/ също признава, че пътувайки от В. до О. се е завъртял на ляв завой, при което се е ударил в мантинела и не е спрял на първата, а на третата отбивка след реализиране на 4

ПТП-то.

В жалбата, по която е образувано настоящото производство също се съдържа признание на факта, че жалбоподателят се е ударил в мантинелата.

По делото липсват доказателства в подкрепа на твърденията на жалбоподателя, че му било прилошало, поради което се ударил в мантинелата, както и че не е сигнализирал за ПТП, тъй като си бил забравил телефона, поради което и тези възражения се явяват неоснователни като недоказани.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП вменява задължение за всеки водач на пътно превозно средство да се движи със съобразена скорост , като при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие - когато възникне опасност за движението, водачите са длъжни незабавно да намалят скоростта, а при необходимост - да предприемат аварийно спиране, като не извършват маневри, с които могат да застрашат своя жИ.т или здраве, жИ.та или здравето на други лица, както и да причинят значителни материални вреди.

В случая жалбоподателят като не се е съобразил с релефа на пътя /ляв завой/ и състоянието на пътната настилка /мокра/ се е блъснал в метална еластична ограда /мантинела/, с което е реализирал ПТП.

За това нарушение разпоредбата на чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП предвижда, че който поради движение с несъобразена скорост, както е в случая, причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 300 лева /равняващи се на 153.39 евро/, ако деянието не съставлява престъпление.

Поради което и правилно според настоящия състав е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и на основание чл. 179, ал. 2, пр.1 ЗДвП му е наложена глоба от 153.39 евро, чийто размер не е поставен в зависимост от преценката на административнонаказващият орган.

Съдът намира обаче, че неправилно жалбоподателят е санкциониран и за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 102.26 евро и лишаване от 5 право да управлява МПС за срок от 3 месеца, като в тази част жалбата се явява основателна.

В случая в АУАН и издаденото въз основа на него НП е прието, че водачът не спира и не остава на място за установяване последиците от него, като при така описаната фактическа обстановка е санкциониран за извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – за това че не спира и не установява последиците от ПТП.

Налице е несъответствие между фактическото обвинение и правната квалификация на състава на административното деяние, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя, което представлява съществено процесуално нарушение и е достатъчно основание за отмяна на НП в тази част.

Действително съгласно чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието, но същият няма задължение и да остава на мястото на произшествието за установяване последиците от него и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР, още по-малко пък да установява какви са последиците от ПТП-то.

Задължение за оставане на място за установяване на последиците от ПТП водачът има само когато има пострадали хора или ако между участниците в ПТП-то няма съгласие относно обстоятелствата свързано с него – по аргумент от чл. 123, ал. 1, т. 2, буква „б“ ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, буква „в“ ЗДвП.

Настоящият случай не е такъв.

Затова и жалбоподателят не е имал задължение да остава на мястото на произшествието, тъй като няма пострадали хора /в какъвто смисъл са и показанията на свидетеля И. Б. И./, нито е имало други участници при ПТП-то /което пък се потвърждава и от Протокол за ПТП № ..../.

На следващо място разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за чието нарушение е санкциониран жалбоподателя не вменява в задължение на водача да установи последиците от ПТП.

Законът изисква от водача единствено да окаже съдействие за установянето на вредите, но това задължение е въведено с разпоредбата на чл.

Разпечатката съдържа 51 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/008f691c-c05e-44fa-b966-fa965a7892a1