Определение № 2921 от 12.06.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2921 гр. София, 12.06.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Десислава Попколева Касационно гражданско дело № 20238002105328 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на А. М. Б., С. М. Б. и С. М. Й., чрез пълномощника им адв. Т. А. против решение № 154 от 27.04.2023 г. по в.гр.д.

№ 104/2023 г. на Окръжен съд Стара Загора в частта, с която като е потвърдено решение от 02.11.2022 г. по гр.д. № 341/2019 г. на Районен съд Гълъбово, са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Брикел“ ЕАД искове с правно основание чл.200 КТ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от смъртта на Младен Б. М., за разликите над 49 290 лв. до 98 580 лв. по отношение на А. М.

Б. и С. М. Б. и за разликата над 60 000 лв. до 120 000 лв. по отношение на С.

М. Й., ведно със законната лихва от датата на увреждането - 01.04.2018 г. до окончателното им изплащане.

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване.

Касаторите обжалват решението на въззивния съд като поддържат неправилност поради нарушение на материалния закон – чл. 201, ал.2 КТ, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – чл.235, ал.2 и чл.236, ал.2 ГПК и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК.

1

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК следните процесуалноправни и материалноправни въпроси: 1/ При направено оплакване за необоснованост на първоинстанционното решение, поради необсъждане на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и поради необсъждане на противоречията между отделните доказателства и липсата на мотиви на съда, кои доказателства се приемат и защо, длъжен ли е въззивният съд да изложи собствени мотиви по всички изложени във въззивната жалба оплаквания за конкретни необсъдени от първата инстанция доказателства и противоречия между отделните доказателства, или може, без да излага мотиви да препрати към мотивите на решението на първоинстанционния съд, което се обжалва именно на основанието, че съдът не е обсъдил или е обсъдил превратно конкретно изброените в жалбата доказателства и противоречия между тях; 2/ Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните, в т.ч. на логически необоснованите доказателства, както и изрични и ясни мотиви, защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни или защо игнорира доказателства по делото, или защо счита, че не е налице противоречие на доказателствата с логическите закони и емпиричната практика; 3/ При извод на съда за наличие на съпричиняване на трудова злополука от пострадалия работник, следва ли в решението да се обсъдят всички фактори и обстоятелства довели до трудовата злополука, както и степента на допринасяне на всеки от факторите и обстоятелствата при определяне на степента на съпричиняване; 4/ Налице ли е груба небрежност, когато работодателят не е изготвил оценка на рисковете при извършване на конкретен вид работа, не е изготвил технологична карта на технологичния процес на извършване на същата работа, не е изготвил правила за безопасни и здравословни условия на труд, не е инструктирал или поне уведомил по никакъв начин работниците за възможните и предвидимите опасности за здравето и живота им при изпълнение на конкретна работа, не е предоставил на работниците лични предпазни средства, които биха изключили настъпването на възможните и предвидими опасности за здравето и живота им при изпълнение на конкретен вид работа, и ако възложената работа е различна по естеството си от възложените работи по длъжностна характеристика и работникът за първи път извършва такава работа, в процеса 2 на изпълнението на която е нарушил правила и норми за безопасност, които не са създадени и той не е инструктиран за тях; 5/ Следва ли изводът за наличие на съпричиняване да се основава на установени по безсъмнен начин факти, че работникът не е проявил елементарно старание и внимание и е пренебрегнал основни технологични правила и правила за безопасност; 6/ Увеличава ли се отговорността на работодателя, ако същият не е изготвил оценка на рисковете при извършване на конкретен вид работа, не е изготвил технологична карта на технологичния процес на извършване на същата работа, не е изготвил правила за безопасни и здравословни условия на труд, не е инструктирал или поне уведомил по никакъв начин работниците за възможните и предвидимите опасности за здравето и живота им при изпълнение на конкретна работа, не е предоставил на работниците лични предпазни средства, които биха изключили настъпването на възможните и предвидими опасности за здравето и живота им при изпълнение на конкретен вид работа. По първите два въпроса се поддържа, че въззивният съд е действал в противоречие със съдебната практика на ВКС – решение № 145 от 5.08.2021 г. по гр.д. № 1178/2020 г. на IV г.о., решение № 12 от 11.02.2022 г. по гр.д. № 2032/2021 г. на IV г.о., решение № 60134 от 8.11.2021 г. по гр.д. № 1062/2021 г. на I г.о. и др., конкретно посочени в изложението. По третия въпрос се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 50254 от 22.12.2022 г. по гр.д. № 1032/2022 г. на III г.о. и решение № 29 от 28.07.2022 г. по гр.д. № 1478/2021 г. на IV г.о. По останалите три въпроса се поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение противоречи на съдебната практика на ВКС, обективирана в решение № 94 от 29.05.2019 г. по гр.д. № 2649/2018 г. на IV г.о. и решение № 29 от 28.07.2022 г. по гр.д. № 1478/2021 г. на IV г.о.

В хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК касаторът е повдигнал и следните въпроси: 1/ Следва ли да бъде доказано знанието на пострадалия, че работодателят не е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата; 2/ Има ли задължение работникът да съобразява дали е обучен от работодателя в достатъчна степен да изпълнява определена работа и да преценява дали работодателят му е направил адекватен инструктаж за възможните опасности при изпълнение на същата работа, и ако преценката на работника е неправилна, може ли да обоснове груба небрежност от негова страна и 3/ Може ли да се вмени във вина на пострадалия работник при трудова 3 злополука, евентуална негова неправилна преценка дали работодателят му е осигурил безопасни условия за изпълнение на работата. Поддържа, че по тези въпроси няма формирана практика на ВКС.

Твърди се и наличието на основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на решението с доводи за явна необоснованост на извода на съда относно наличието на груба небрежност от пострадалия.

Насрещната страна - „Брикел“ ЕАД, чрез пълномощника си адв. Ж., аргументира становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. По съществото на жалбата поддържат неоснователност на изложените в нея доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд, въззивният съд е приел, че правно относимите факти по делото са правилно установени от първоинстанционният съд, а направените въз основа на тях правни изводи са обосновани, поради което на основание чл.272 ГПК е препратил към мотивите на обжалваното решение. За установени са приети следните факти: причина за настъпилата при трудовата злополука смърт на Младен М. е падане от високо в газо-заборна шахта при почистването й, тъй като работникът е бил надвесен през люка й над вътрешността, като падането е станало във вътрешното пространство на шахтата; обичайният механизъм на почистване на газозаборна шахта, установен със събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, не включва етап от извършваните от работника действия, които да изискват присъствие на части от тялото му във вътрешността на шахтата, а провирането през люка е било изрично забранено; предвид, че падането на работника е във вътрешната част на шахтата, единственият възможен начин за настъпването му е констатираното при разследването на трудовата злополука, надвесване през люка на шахтата с диаметър 40 см. и с височина от 90 до 130 см. от нивото на повърхността, на която е следвало да бъдат стъпалата му, т.е. над вътрешната част на шахтата, което е извършено по усмотрение на работника, без изрична заповед в тази насока от негов ръководител; При така приетия механизъм на настъпване на трудовата злополука, въззивният съд е приел, че поведението на работника е било изключително лекомислено и противоречащо на елементарната житейска логика, пренебрегващо дори човешкия инстинкт за самосъхранение 4

, предвид голямата височина от която се е надвесил над тъмната шахта, без да е подсигурен по никакъв начин срещу падане / напр. с обезопасително въже или някой да го държи за краката/, а действията, които е следвало да извършва – да държи шланг, чиято водна струя да насочва в различни посоки и да извършва възвратно-постъпателни движения с дълъг метален прът, не са му позволявали да си осигури опора чрез захващане с ръце за различни повърхности. При тези съображения, въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че е възражението за съпричиняване на злополуката е основателно, както и степента на същото – 50 %. За неоснователни са приети оплакванията на въззивниците за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при обсъждане на доказателствата по делото, тъй като последния е обсъдил в съвкупност и поотделно събраните по делото доказателства и въз основа на това обсъждане, е направил обосновани фактически изводи. Посочено е, че заключението на изготвената от вещо лице Черкезов експертиза не сочи на различен механизъм на настъпване на трудовата злополука от възприетия от съда, както и че показанията на разпитаните по делото свидетели не съдържат противоречиви твърдения относно този механизъм. Въззивният съд е приел, че анализът на всички доказателства сочи, че единственият възможен вариант работникът да падне във вътрешността на шахтата е само в случай, че е надвесил тялото си до кръста през люка по начин, че да няма стабилна опора, предпазваща го от падане, а основната пряка причина за настъпването на вредите е именно факта, че работникът е паднал от голяма височина – 14 м., тъй като е провесил тялото си до кръста във вътрешната част на шахтата. Във връзка с останалите оплаквания във въззивната жалба, е приел, че обстоятелствата дали работникът е бил инструктиран в деня на злополуката, дали е бил напълно оборудван изцяло с предпазни средства, дали работодателят е извършил адекватна оценка на риска на дейността по почистването на газо-заборна шахта, дали прекият му ръководител е присъствал при извършване на почистването, не са от естество да изключат приноса на пострадалия за настъпването на вредите. Според въззивният съд и най-небрежният и самонадеян здравомислещ човек не би постъпил така, както е постъпил М., защото би следвало да съобрази, че ще извършва дейност, за която няма необходимата подготовка, без да е изрично предупреден за всички възможни опасности, които могат да възникнат при извършването им, а самата дейност 5 се извършва на голяма височина и е свързана с активни движения на ръцете, в които държи през цялото време шланг или дълъг метален ръжен, а той е предприел да направи това без да е имал осигурена никаква сигурна опора на тялото си, предпазваща го от падане. За неоснователно е прието и оплакването за допуснато нарушение на материалния закон при определяне на справедливите обезщетения, тъй като първата инстанция фактически е приела, че исковете основателни до пълния предявен размер, но ги е редуцирала с 50% предвид процента на приетото съпричиняване.

Разпечатката съдържа 22 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/008dde2d-0c52-425a-bad4-65f1e6d2c3a1