Решение № 184 от 10.05.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Русе, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело № 20244500500306 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 437 от ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК.

„ЕКАТЕРИНА КАПИТАЛ“ ООД е депозирало жалба срещу действията на ЧСИ по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ В. М., изразяващи се в определяне на разноски, обективирани в ПДИ изх. № 6142 от 01.03.2024 г., в частта относно адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя - адв. К. Х., в размер на 5000,00 лв., от които 200,00 лв. за образуване на изпълнително дело и 4800,00 лв. за извършване на действия, с цел удовлетворяване на парично вземане. В жалбата се твърди, че няма извършвани действия от страна на процесуалния представител на взискателя, за да се претендира заплащане на сума в такъв размер. Счита, че с действията си ЧСИ е допуснал безпредметно увеличаване на дълга, нарушавайки разпоредбата на чл.53 от ЕК на ЧСИ, съгласно който частният съдебен изпълнител прави и приема само онези разноски по изпълнението, които са оправдани с оглед фактическите обстоятелства по делото.

Претендира направените разноски за производството.

Взискателят по изпълнителното дело Ж. Д. П. не взема становище по 1 основателността на жалбата.

На основание чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК, ЧСИ В. М. представя мотиви по обжалваните действия, в които сочи, че размерът на адвокатския хонорар е законосъобразно определен, съгласно действащата Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Излага в хронологична последователност извършените действия по изпълнителното дело и изразява становище за неоснователност на жалбата.

Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на ЧСИ във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното:

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на разноски по делото. В настоящия случай „ЕКАТЕРИНА КАПИТАЛ“ ООД обжалва постановление за разноски, съдържащо се в ПДИ от 01.03.2024 г. – подлежащ на обжалване акт, като жалбоподателят в качеството си на длъжник в изпълнителното производство е процесуално легитимиран да обжалва тези действия на съдебния изпълнител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК , от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу подлежащо на обжалване действие, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата се явява частично основателна.

След преценка на събраните доказателства и като обсъди оплакванията, излоЖ. в жалбата, окръжният съд приема за установено следното:

Изпълнителното производство по изп. дело № ************** по описа на ЧСИ В. М. - рег. № *** на КЧСИ е образувано на 27.02.2024 г. по молба на Ж. Д. П. от гр. Русе въз основа на Изпълнителен лист № 16/16.02.2024 г., издаден по в.гр.д. № 403/2023 г. по описа на Великотърновския апелативен съд срещу длъжника и настоящ жалбоподател „ЕКАТЕРИНА КАПИТАЛ“ ООД за събиране на следните суми: 50 000 лв. – главница по развален предварителен договор от 12.02.2020 г., 50 000 лв. – неустойка за разваляне на предварителен договор от 12.02.2020 г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и 5 лв. – д.т. за издаване на изпълнителен лист.

2

Молбата е подадена от пълномощник с представен договор за правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение 5000 лв., от които 200 лв. – за образуване на ИД и 4800 лв. – за извършване на действия с цел удовлетворяване на парично вземане и е посочено, че сумата в размер на 5000 лв. е заплатена в брой. В молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е поскал извършване на опис, оценка и публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника, върху който има наложена възбрана в полза на взискателя. ВъзлоЖ. са правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

По делото е извършено пълно проучване на имущественото състояние на длъжника, налоЖ. са запори върху банкови сметки в ТБ „Инвестбанк“ АД и възбрана на имот. Едновременно с налагане на запорите и възбраната, на длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение с изх. № 5916/27.02.2024г., невръчена на длъжника и впоследствие ПДИ изх. № 6142/01.03.2024г., връчена на 06.03.2024 г. и е насрочен опис на имота. Във връзка с получено Удостоверение по чл. 191 от ДОПК вх. № 16469/07.03.2024 г. по делото е присъединена Държавата чрез ТД на НАП Варна – офис Русе. С Протокол № 4966 от 18.03.2024 г. е извършен опис на недвижимия имот, а с Протокол № 5345 от 21.03.2024 г. е предявена оценката на имота.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Въпросът за разноските в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски. Правилото на чл. 79 ГПК урежда от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство, а именно – от длъжника, доколкото липсата на доброволно извънсъдебно изпълнение е мотивирала взискателя да инициира принудително изпълнение на съдебно признатото си право. Целта на изпълнителното производство е да замести липсващото доброволно изпълнение – да даде защита на съдебно признатото право чрез неговото принудително удовлетворяване.

Отговорността за разноски по чл. 79 ГПК е своеобразна санкция за неизправния длъжник – същата обаче не е и не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, в съответствие с общите принципи за забрана за злоупотреба с процесуални права, справедливост и достъп до правосъдие. Поради това процесуалната възможност за намаляване на 3 разноските за адвокатско възнаграждение съществува както в исковото, така и в изпълнителното производство. Съдът, както и съдебният изпълнител, следва да определят такъв размер на възнаграждението, който да отговаря на критериите в чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата – да е „справедлив и обоснован“, т.е. да е съразмерен на действително осъществената правна защита и съдействие, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството.

Видно от договор за правна защита и съдействие (л. 5 от ИД), взискателят е упълномощил адв. К. Х. да образува изпълнително дело по изпълнителен лист № 16, издаден по в.гр.д. № 403/2023 г.на ВТАС и процесуално представителство в хода на изпълнителното производство. По процесното изпълнително дело са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5000 лева.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В процесния случай следва да бъде съобразено решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С438/22/, което предвижда националният съд да откаже да приложи национална правна уредба, в случая Наредба № 1/2004 г., която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер като нарушаваща забраната по чл. 101, параграф 1 ДФЕС - за забрана за ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. С оглед на даденото тълкуване в решението на СЕС съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г. и при определяне на отговорността за разноски следва да определи възнаграждението при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото. В случая тази преценка следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по изпълнителното дело правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 от ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални 4 действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане. При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело, което следва да се определи в размер от 100 лева.

Поради изложеното постановлението за разноски, съдържащо се в ПДИ изх. № 6142 от 01.03.2024 г., в частта с която ЧСИ е начислил разноски, дължими в изпълнителното производство за заплатено адвокатско възнаграждение над сумата от 100 лв. като неправилно следва да се отмени.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК следва да бъде разпределена отговорността за направените в настоящото съдебно производство разноски. В тази връзка на жалбоподателя следва да се признаят разноски съразмерно с уважената част в размер на 24.50 лв. Ответната стана не е направила искане и не е представила доказателства за направени съдебни разноски и такива не следва да се присъждат.

Съгласно чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК решението не подлежи на обжалване.

Мотивиран така, Русенският окръжен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението за разноски, съдържащо се в ПДИ изх. № 6142 от 01.03.2024 г. по изпълнително дело № ************** по описа на ЧСИ В. М. - рег. № *** на КЧСИ в частта, с която ЧСИ е начислил разноски за сумата над 100 лв. до 5000 лв., представляващи адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя - адв. К. Х..

ПОТВЪРЖДАВА постановлението за разноски в останалата част.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

5

2. _______________________

6