Решение № 254 от 19.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Пловдив, 19.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Боян Д. Кюртов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно наказателно дело № 20235330205438 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 23-1030-003735/26.07.2023г. на Началник Група, Сектор ПП - Пловдив, с което на Д. Т. А., с ЕГН ********** от гр.П., ул.”Б.” №**, ет.*, ап.* е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лева за нарушение по чл.20, ал.1, вр с чл.185 от ЗДвП, както и Глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.1, вр с чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.

Жалбоподателката А. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата и в съдебно заседание от повереник.

Въззиваемата страна – Началник Група, Сектор ПП - Пловдив, редовно призована не изпраща представител, но в писмено становище по делото оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

1

ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На 16.06.2023г. около 10.50ч жалб.А. управлявала в гр.Пловдив автомобил с рег. № *******, марка „Т.”, модел „К.”. На кръстовището на ул.“Оборище“ завила надясно в посока север по ул.“Поп Тачо“. Точно там обаче бил паркиран друг автомобил, а именно „М.“ с рег № **********. При преминаване покрай последния, жалбоподателката със задна дясна част в областта на калника закачила „М.“ в негова задна лява част. Въпреки това не спряла на място, а продължила пътя си. Водача на второто МПС малко покъсно разбрал за случилото се и сезирал органите на МВР. Междувременно жалб.А. с автомобила си по-късно същия ден посетила с.Б., където участвала в събиране. На паркинга я видяла нейната позната – свид.Т. М.. Последната забелязала малка следа от одраскване на заден десен калник на автомобила на жалбоподателката и я попитала какво се е случило. От своя страна жалб.А. изразила изненада и отрекла да е участвала в някакво ПТП. От своя страна с изясняване на случая бил натоварен полицейския служител А. П. Т., който след преглед на видеозапис от камера обхващаща кръстовището на улици „Оборище“ и Поп Тачо“ в гр.Пловдив се убедил, че Королата на жалбоподателката имала съприкосновение с М., тъй като последния се разклатил видимо при преминаването на жалбоподателката покрай него. Ето защо приобщил и записа на СД носител, а за случая извикал водачите на двата автомобила. И пред него жалб.А. заявила, че не разбрала да е ударила друг автомобила и по тази причина не спряла, за да установи щети и да търси контакт с другия водач. В резултат свид.Т. съставил срещу жалб.А. АУАН № АД 539116/04.07.2023г. за това, че не контролирала своето МПС при завиването на дясно и преминаването покрай автомобила „Мерцедес“ на посоченото по-горе време и място, както и не спряла на място , за да установи какви са последиците от настъпилото ПТП. Въз основа на този акт било издадено и атакуваното НП.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля А. П. Т. и Т. Д. М., разпитани в хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства, представени по делото – АУАН, протокол за ПТП, заявление от Лиляна Димитрова, справка за водач/нарушител, Заповед 1 бр., както и от приложеното СД с видеозапис на инцидента, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, 2 непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Не бяха представени никакви други доказателства, които да опровергаят горепосочените такива.

При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставител и наказващия орган са ангажирали отговорността на жалб.А. по чл.20, ал.1 от ЗДвП, съгласно който водачите на леки автомобили са длъжни непрекъснато да контролират управляваните от тях МПС, а като е допуснала съприкосновение с паркирано друго МПС, тя с действията си не е спазила това изискване. Видно от фотоснимката и записа на самата ситуация на приложения СД диск ПТП е имало, макар да будят съмнение щетите по автомобила М. изцяло да са именно от това ПТП. Пример за това е диаметралната разлика в степента на засягане на двама автомобила – драскотина по Т.на жалб. А. и далеч по-тежката деформация по калника на М.. Видно е от самия запис обаче, че последния действително помръдва след контакта с него, поради което не може да се приеме за достоверно изявлението и възражението на А., че не разбрала да е настъпило ПТП в тази ситуация. Чисто субективно за нея по най-различни причини това да е останало незабелязано, то тя е била длъжна като водач на МПС да прецени разстоянието между двата автомобила и да не допуска настъпването на ПТП.

Освен това разклащането на другата кола сочи, че съприкосновението е било достатъчно осезаемо и обективно А. е могла и е трябвало да разбере, че е имало инцидент. Ето защо като не е спряла на място още тогава, тя е извършила и второто вменено нарушение, а именно по чл.123, ал.1, т.1 ЗДвП, съгласно който водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието. Това от своя страна би спомогнало и още тогава да се прецени доколко стари са щетите по другия автомобил и на място да се извърши сравнение, а нето това да става в последствие и след издирването й.

Не се възприема защитната теза, че липсвала субективна страна в съзнанието на жалбоподателката, защото видно от записа на ситуацията, след като има разклащане на другата кола, то същото няма как обективно да не се възприеме и от водача на „Т.“. Субективното твърдение в обратния смисъл на жалбоподателката и нейната „изненада“ пред свид.М. от настъпилите щети по колата й, следва да се отдаде на израз на нейната защитна позиция. Съобразно закона са и наложените наказания, като в случая на първото законодателя не е 3 оставил възможност за преценка определяйки фиксиран размер на същото.

Нормата на чл. 185 от ЗДвП сочи, че за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв., в случая връзка с чл.20, ал.1 от с.з.

На следващо място нормата на чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП повелява, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. като не е спряла на място след ПТП-то , жалб.А. е сторила именно това нарушение. Наказанията са определени в тяхната минимална норма, поради което и не могат да бъдат намалени – чл.27 ЗАНН.

При извършената служебна проверка не се откриха съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1030003735/26.07.2023г. на Началник Група, Сектор ПП - Пловдив, с което на Д.

Т. А., с ЕГН ********** от гр.П., ул.”Б.” №**, ет.*, ап.* е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лева за нарушение по чл.20, ал.1, вр с чл.185 от ЗДвП, както и Глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и Лишаване от право на управление на МПС за срок от 1 месец за нарушение по чл.123, ал.1, т.1, вр с чл.175, ал.1, т.5 ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4