Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1681 от 03.07.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно гражданско дело 1752/2023
Вид
Определение № 1681
Подписан
03.07.2023
В сила
03.07.2023
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл.278 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 35, ал. 1 · Закон за общинската собственост

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1681 гр. София, 26.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело № 20231000501752 по описа за 2023 година

Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.5 ГПК.

Образувано е по депозирана от „ИНТЕРФОРУМ КО" ЕООД, ЕИК 121043301 срещу определение № 4728 от 12.04.2023г. постановено по в.гр.д. № 4038/2023г. по описа на СГС, ТО, 3 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата им срещу срещу действията по изпълнението, изразяващи се във въвод във владение, извършен на 30.01.2023г. по изпълнително дело № 1765/2022 г. по описа на ЧСИ Г. К..

Определението е било съобщено на жалбоподателите на 11.05.2023г.

Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 18.05.2023г. т.е. преди изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.

Жалбоподателят „ИНТЕРФОРУМ КО" ЕООД изтъкват факта, че изпълнително дело № 1765/2022 г., извършеният въвод, по което се обжалва, е образувано във основа на изпълнителен лист, издаден на 24.02 2020 г. по решение №323/06.02.2018 г, на по в. гр. д № 2773/2017 г. по описа на САС и решение № 8688 от 30.11.2016г. no rp. д; № 2000/2013 г по описа на СГС, с които „ИНТЕРФОРУМ КО" ЕООД е осъдено на основание чл.108 ЗС да предаде на взискателите владението на 252.57/1020 ид части от поземлен имот с пл.№ 65, бивш парцел втори-16 с площ от 734.00 кв. м. и ХХ16 с площ 284.00 кв. м., квартал 228 по плана от 1951 г„ одобрен със Заповед № 591 /15.02.1951г., целият, с площ от 1020.00 кв, м.,' находящ се в гр. София, който имот е част от УПИ-Х с отреждане „за Общ. Строителство", кв 230А по застроителен. регулационен и кадастрален план за района, одобрен със Заповед № M3./31 12 1980г , а към настоящия момент попада в УПИ XVIII- 65.566. СО от кв.229 м.

Лозенец-1 част, съобразно действащия план - ЧИПРЗ за кв 229 одобрен със Заповед № РД09-50 от 03.12 2001г„ който УПИ е с площ от 1490 кв м. За да постанови обжалваното 1 определение, СГС е приел, че с оглед посочените субективни и обективни предели на изпълнителния лист жалбоподателят се явява длъжник, а не трето лице по изпълнението, осъществявано чрез въвода във владение на недвижимия имот, предмет на изпълнителния лист.

Твърди, че изпълнителният лист се отнася за предаване на незастроен терен, а в конкретния случай се касае до отнемане на владението на терен, върху който вече е разположена чужда на взискателите постройка изградена в имота преди предявяване на иска по чл.108 3C13.02.2013г. по гр.д. № 2000/2013г. по описа на СГС, решението по който се изпълнява. Ето защо, доколкото принудителното изпълнение следва да се извърши само в рамките на изпълнителното основание, в случая отнемането на владението от процесния имот може да бъде извършено само чрез премахването или преместването на постройката, за което съдебният изпълнител не е имал изпълнително основание при постановено съдебно решение за уважаване на иск по чл. 108 ЗС, без да е бил предявен от взискателите и уважен иск по чл.

109 ЗС за премахване на постройката, какъвто е и настоящия случай. Ето защо намират, че като е приел в мотивите на съдебното решението по иска по чл.108 ЗС, което се изпълнява вече са обсъдени всички възражения на „ИНТЕРФОРУМ КО"’ ЕООД. като ответник по иска по чл. 108 ЗС, във връзка с владението на имота, опосредено чрез ползването на построената в него сграда, за да отрече качеството на дружеството- жалбподател като трето по изпълнението лице, възивният съд е постановил едно неправилно и необосновано определепение, което молят да бъде отменено.

Твърди още, че извършен срещу него въвод, когато е придобил владението преди завеждането на делото, решението по което се изпълнява, поради което се явява трето за изпълнението лице, а това означава, че жалбата му следва да бъде разгледана в открито о.с.з.

Ответниците по ч.ж. С. П. М., М. Д. П. - К. , С. Н. К. , Н. П. П. , Л. Г. П. , С. П. А. - П. и Б. Х.

М., оспорват същата и молят съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Посочват, че изпълнително дело № 1765 / 2022г., по което се извършва въвода, е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 24.02.2020г. по Решение № 323 / 06.02. 2018 год . по в.гр.д. № 2773 / 2017 год . на САС и Решение № 8688 / 30.11.

2016 год . по гр.д. № 2000 / 2013 год . на СГС , ГО, 6 състав , с които „ Интерфорум Ко „ ЕООД е осъдено на основание чл. 108 ЗС да предаде на взискателите владението на 252,57 / 1020 идеални части от процесния поземлен имот с пл. № 65, бивш парцел II -16 с площ от 734 кв.м. и парцел XX - 16 с площ от 284 кв.м, от кв.228 по плана от 1951г, одобрен със Заповед № 591 / 15.02. 1951 год , целият с площ от 1020 кв.м. , находящ се в град София , който имот е част от УПИ X , отреден за „ обществено строителство „, кв . 230а , по ЗРКП , одобрен със Заповед № 549 31.12. 1980 год . , а към настоящия момент попада в УПИ XVIII - 65,566 СО, от кв.229, м.„ Лозенец - I част „ по действащия план - ЧИПРЗ за кв. 229 , одобрен със Заповед № РД - 09-50 / 03.12. 2001 год . „ който УПИ е с площ от . 1490 кв.м.

Считат, че правилно и обосновано е констатирано от съда, че на основание посочените обективни и субективни предели на изпълнителния лист, жалбоподателят се явява длъжник, а не трето лице , тъй като предмет на изпълнението е имота , описан в изпълнителния лист , 2 а не сградата . „ Интерфорум Ко „ ЕООД е ответник в посочените съдебни производства пред СГС и САС , липсва основание да се направи извод, че Дружеството притежава качеството на трето лице .

Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по същество – същата е неоснователна.

Изпълнително дело № 1765/2022 г., извършеният въвод, по което се обжалва, е образувано във основа на изпълнителен лист, издаден на 24.02.2020 г. по решение №323/06.02.2018 г. на по в. гр. д. № 2773/2017 г. по описа на САС и решение № 8688/30.11.2016 г. по гр. д. № 2000/2013 г. по описа на СГС, с които „ИНТЕРФОРУМ КО“ ЕООД е осъдено на основание чл.108 ЗС да предаде на взискателите владението на 252.57/1020 ид. части от поземлен имот с планоснимачен номер 65, бивш парцел II-16 с площ от 734.00 кв. м. и ХХ-16 с площ 284.00 кв. м., квартал 228 по плана от 1951 г., одобрен със Заповед № 591/15.02.1951г., целият, с площ от 1020.00 кв. м., находящ се в гр. София, който имот е част от УПИ-Х с отреждане „за Общ. Строителство“, кв. 230А, по застроителен, регулационен и кадастрален план за района, одобрен със Заповед № 549/31.12.1980 г., а към настоящия момент попада в УПИ XVIII65.566, СО от кв. 229, м. „Лозенец-1 част“, съобразно действащия план - ЧИПРЗ за кв. 229, одобрен със Заповед № РД-09-50 от 03.12.2001г., който УПИ е с площ от 1490 кв. м.

Искът по чл.108 ЗС, решението по което се изпълнява, е насочен именно срещу дружеството жалбоподател, което е във владение на имота, въводът в който се осъществява, и в това съдебно исково производство са обсъдени всички възражения на ответника, във връзка с владението на имота, опосредено чрез ползването на построената в него сграда.

Предвид изложеното СГС правилно е приел, че жалбоподателят е длъжник, а не трето лице за изпълнението, поради което няма право на жалба срещу извършения въвод. Това действие на ЧСИ не е сред предвидените, спрямо които е допустим съдебен контрол за законосъобразност, съгласно чл.435 ал.2 ГПК. Затова жалбата е оставена без разглеждане.

Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първостепенния съд с оглед наведените в жалбата пред САС доводи.

В разпоредбата на чл. 435 от ал. 1 до ал.

5 от ГПК изрично е посочено кои са подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви условия могат да обжалват тези действия.

Изброяването в чл.435 ГПК на подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител е изчерпателно и поради това действия на съдебния изпълнител, които не са посочени в него не подлежат на съдебен контрол по пътя на обжалването. Съществуването на правото на жалба е абсолютна предпоставка и то от рода на положителните такива за упражняването на същото и надлежното подаване на жалбата. Липсата на това право води до недопустимост на жалбата, а оттам и на образуваното въз основа на нея производство.

Съгласно чл.435 ал.4 ГПК трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице, а ал.5 3 постановява, че въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.

Спорен по делото е въпросът дали жалбоподателят е трето лице по смисъла на чл.435 ал.5 ГПК.

Първо - в действащия ГПК законодателят изчерпателно е изброил качествата на лицата в изпълнителното производство или засегнатите от него, на които се признава процесуалното право на жалба срещу конкретни и лимитативно посочени действия на съдебния изпълнител. Правото на жалба е предоставено само на определен кръг лица, на изчерпателно посочени основания, което изключва разширителното тълкуване на относимите разпоредби.

В случая принудителните действия по изпълнителното дело са предприети по реда на дял трети - Изпълнение на непарични вземания, Глава четиредесет и седма - Принудително отнемане на вещи и то само ПО ОТНОШЕНИЕ НА терена, който именно е предмет на влязлото в сила съдебно решение по чл.108 ЗС. По отношение на изградената в имота сграда няма годен изпълнителен титул респ. тя не е предмет на въвода, а твърдения в тази насока няма релевирани т.е. че ЧСИ не е излязъл извън пределите на издадения изп.лист.

В хипотезата на чл.435 ал.5 ГПК предмет на изпълнението е изпълняемо право, обективирано в издаден в полза на взискателя изпълнителен лист, което ограничава приложното ѝ поле само до случаите, при които неудовлетвореното притезание е правото на взискателя да получи владението върху имота, респ. да бъде въведен по принудителен ред във владение на същия, признато с влязлото в сила решение, въз основа на което е издаден изпълнителния титул. Само в този случай изпълняемото право, предмет на принудителното изпълнение, е в конкуренция с владението, което завареното в имота трето лице е установило върху него преди предявяването на иска, решението по който се изпълнява.

Поради това законът признава на последното правото да се защитава с жалба против предприетото принудително изпълнение на неудовлетвореното притезание, идентично по обем с фактическото състояние, установено върху същия имот от страна на третото лице.

В случая е налице влязло в сила съдебно решение по чл.108 ЗС срещу жалбоподателя, който е бил ответник, за предаване владението върху терена /без сградата, която е построена в имота без строителни книжа/. Затова по отношение на терена жалбоподателят е длъжник. Преди това съдебно решение по чл.108 ЗС, между същите страни има и предходно влязло в сила съдебно решение, тъй като „Интерфорум Ко“ ЕООД, ЕИК 121043301 е предявил през 2004 г. против ищците по настоящото дело иск, с който е поискал да се установи по отношение на тях, че е собственик на УПИ ХVІІІ – 65, 566; кв.

229, м. „Лозенец 1-ва част“ по действащия план. С решение от 26.05.2005 г., постановено по гр.д. № 156/2004 от СРС искът е бил уважен. С решение от 13.05.2009 г., постановено по гр.д. № 717/2006 г. от СГС е отменено решението на СРС и е отхвърлен предявения от „Интерфорум Ко“ ЕООД, ЕИК 121043301 против ищците по настоящото дело иск, че е собственик на УПИ ХVІІІ – 65, 566; кв. 229, м. „Лозенец 1-ва част“ по действащия план. В 4 мотивите си съдът е приел, че спогодбата, сключена от търговеца със Столична община е нищожна, поради заобикаляне на чл. 35, ал. 1 от Закона за общинската собственост, съгласно който в редакцията към деня на подписване на спогодбата, общината е била длъжна да прехвърля право на собственост върху имоти частна общинска само чрез търг или конкурс. С определение № 21 от 11.01.2011 г., постановено по гр.д. № 781/2010г. на ВКС, ГК, 2-ро отделение, подадената от „Интерфорум Ко“ ЕООД, касационна жалба срещу решението на СГС не е била допусната до касационно разглеждане. Ето защо „Интерфорум Ко“ ЕООД, ЕИК 121043301, поради нищожността на спогодбата, не е придобил правото на собственост върху УПИ XVIII – 65,566; кв. 229 по плана на гр. София, местност „Лозенец – 1- ва част“. Правото на собственост не е могъл да придобие и на посоченото от него оригинерно основание /придобивна давност/ с осъществявано за периода от 28.11.1997 г. до 28.11.2007 г. постоянно, непрекъснато, явно и спокойно владение, доколкото владението не е било спокойно, в посочения период ищците и търговското дружество са било страни не само по редица административни дела, но и по гражданско дело, имащо за предмет установяване правото на собственост върху процесния УПИ, както и влязло в сила решение, с което е отречено правото на собственост на търговското дружество по отношение на ищците.