Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 273 от 02.02.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2915/2022
Вид
Определение № 273
Подписан
02.02.2023
В сила
02.02.2023
Състав
Анна Иванова Иванова, Иван Александров Анастасов, Радослав Петков Радев

Цитирани разпоредби

  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.11,ал.1,т.9 и 9а · Закон за потребителския кредит
  • чл.11,ал.1,т.9 и 9а · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.25а · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 273 гр. Пловдив, 02.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. И.а

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Анна Ив. И.а Въззивно частно гражданско дело № 20225300502915 по описа за 2022 година

Производство по чл.419,ал.1 във вр. с чл.417, т.2 от ГПК.

Подадена е жалба вх.№25931/07.10.2022 г., от В. Н. И. ЕГН:**********, с адрес: гр.Пловдив, ЖК Тракия №107,вх.Б,ет.1,ап.2 и М. Н. И. с ЕГН:********** от гр.Пловдив, ЖК Тракия №107,вх.Б,ет.2,ап.5 чрез адв.В. И., с която моли съда да отмени разпореждане за незабавно изпълнение и издадената заповед №11241/21.12.2018 г. на ПРС, 11 гр.с. по ч.гр.д.

№20247/2018 г. и да се обезсили издадения ИЛ, издадени в полза на кредитора „Банка ДСК”ЕАД, ЕИК:121830616 срещу длъжник Н. М. И., със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска“ №19, за сумата 9492,35 лв.-главница, произтичаща от договор за кредитна карта от 12.06.2015 г., редовна лихва в размер на 1892,15 лв. за в периода 10.09.2018-19.12.2018 г., наказателна лихва в размер на 246,84 лв. за периода 14.06.2018 г19.12.2018 г., заемни такси в размер на 356,87 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 20.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 239,77 лева. Направено е и искането за спиране на принудителното изпълнение образувано по издадения ИЛ в полза на Банка ДСКЕАД от 27.12.2018 г., което е оставено без уважение с вл.с. определение от 13.10.2022 г.на ПРС, 11 гр.с. по ч.гр.д.№20247/2018 г.

Ответникът по ЧЖ – „Банка ДСК”ЕАД – взема становище, че жалбата е допустима, но неоснователна. Претендира за разноски- присъждане на юрисконсулко възнаграждение.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните по жалбата, намира за установено следното:

ЧЖ е подадена на 05.08.2022 г., а разпореждането за незабавно изпълнение е връчено на 06.07.2022 г., поради което ЧЖ е подадена в законоустановения 1-месечен срок по чл.419,ал.1 ГП, поради което е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, 1 съображения:

С атакуваното разпореждане на РС е издадена заповед за незабавно изпълнение и ИЛ в полза на кредитора против длъжника и е осъден да заплати посочените по-горе суми.

Жалбоподателите считат, че издадената заповед за НИ е незаконосъобразна – тъй като не удостоверявала подлежащо на изпълнение вземане срещу кредитополучателя по договора за кредитна карта, като излага следните конкретни основания и доводи: че заявлението включвало вноски за период, извън срока на договора, че размерът на вноските не фигурирал в погасителния план; че неправилно е изчислен размера на вноските; че вземането е основано на неравноправна клауза по смисъла на чл.143 и 146,ал.2 от ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. – договорните клаузи са изготвени предварително в деня на подписването, не са предоставени ОУ и потребителят не се е съгласявал с тях, в ОУ референтния лихвен процент се променял единствено по усмотрение на банката и договорната лихва била прекомерна; че договорът за кредит е нищожен на осн.чл.22 във връзка с чл.11,ал.1,т.9 и 9а от ЗПК – липсвал реално уговорен лихвен процент; че банката не е уведомила длъжника, че прави кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на ЗИ.

Съдът намира, че съгласно чл.419/2/ ГПК ЧЖ може да се основе само на съображения нередовност на документа по чл.417,т.2 ГПК от външна страна - че извлечението от сметка на банката няма изискуемите форма и съдържание и не съдържа данни, удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане, което не се установява по делото. В проверка на редовността от външна страна на представеното извлечение от счетоводните книги на Банката по партидата на кредитополучателя и дали същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, ПОС намира, че същото е редовно от външна страна и удостоверява подлежащи на принудително изпълнение парични вземания срещу длъжника, тъй като съдържа необходимите реквизити – посочен е кредитополучателя, банката – кредитодател, договора за банков кредит,броя на вноските, които не са издължени на договорените дати, общия дължим размер на сумата, в т.ч. неиздължена главница, периода към който се дължи, размера на договорната и просрочената лихва и периода, за който се търси, датата на изискуемостта. Съгл. задължителната съд.практика по чл.290 ГК - о.№118/24.02.2009 г. по ч.т.д.№25/2009 г. ТК, 2 ТО на ВКС – извлечението от счетоводните книги е редовно ако съдържа посочената по-горе информация; в него е посочено, че вземането на банката е станало изискуемо тъй като вземанията по договора са с настъпил падеж, т.е. че са изискуеми като просрочени вземания поради изтичане на крайния срок на договора 12.06.2016 г. и подлежат на принудително изпълнение. ПОС намира, че след като кредитора не твърди предсрочна изискуемост, не е необходимо уведомяване на длъжника че прави кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК- оплакването е неоснователно.

От приложения договор издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 12.06.2015 г. е видно, че между страните е уговорен променлив лихвен процент от 14,95%, 0,04% на ден, с ГПР – 14,95% при кредитен лимит от 10000 лв., с 2 обща дължима сума -10828,16 лв.; приложен е погасителен план за периода -12.06.2015 г.12.06.2016 г. Тъй като ГПР и включеният в него ГЛП са под 50%, няма данни за прекомерност на лихвата , съгласно нормите на ЗПК; от приложения погасителен план, договора и ОУ не се установява да са налице неравноправни клаузи по отношение на лихвения процент.Останалите оплаквания, че заявлението включвало вноски за период, извън срока на договора, че размерът на вноските не фигурирал в погасителния план; че неправилно е изчислен размера на вноските -могат да бъдат направени в исковото производство по чл.422 ГПК, но не и в заповедното производство по чл.417 ГПК, в което съдът няма право да проверява дали вземането действително съществува, а дали е представен документа по чл.417,т.2, дали той е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Ето защо извлечението по чл.417,т.2 от ГПК е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника - жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Предвид неуважаване на ЧЖ, на осн.чл.78,ал.8 от ГПК във в с чл.25а от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемия следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.

Предвид горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№25931/07.10.2022 г., от В. Н. И.

ЕГН:**********, с адрес: гр.Пловдив, ЖК Тракия №107,вх.Б,ет.1,ап.2 и М. Н. И. с ЕГН:********** от гр.Пловдив, ЖК Тракия №107,вх.Б,ет.2,ап.5 чрез адв.В. И. за отмяна на разпореждане за незабавно изпълнение и издадената заповед №11241/21.12.2018 г. на ПРС, 11 гр.с. по ч.гр.д.№20247/2018 г. и за обезсилване на издадения ИЛ срещу длъжник Н. М.

И., издадени в полза на кредитора „Банка ДСК”ЕАД, ЕИК:121830616 със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Московска“ №19, за сумата 9492,35 лв.-главница, произтичаща от договор за кредитна карта от 12.06.2015 г., редовна лихва в размер на 1892,15 лв. за в периода 10.09.2018-19.12.2018 г., наказателна лихва в размер на 246,84 лв. за периода 14.06.2018 г-19.12.2018 г., заемни такси в размер на 356,87 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда- 20.12.2018 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 239,77 лева.

ОСЪЖДА В. Н. И. ЕГН:**********, с адрес: гр.Пловдив, ЖК Тракия №107,вх.Б,ет.1,ап.2 и М. Н. И. с ЕГН:********** от гр.Пловдив, ЖК Тракия №107,вх.Б,ет.2,ап.5 да заплатят на „Банка ДСК”ЕАД, ЕИК:121830616 юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.

Определението е окончателно.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4